Правителството направи каквото зависеше от него. Топката сега е в полето на съдебната власт, казва политологът
- Успех или закономерност е отпадането на мониторинга на Европейската комисия над България, доц. Стойчев?
- Отговорът е и да, и не. Да, защото това е признание за международния облик на България, в немалка степен и резултат на успешното председателство и на ролята на страната ни в процеса на присъединяване на Западните Балкани. Няма как да си основен двигател на разширяването на Западните Балкани и да си страна, към която ЕК има фундаментални въпроси за правораздаването. От тази гледна точка е добре за България.
От друга страна, ние продължаваме да имаме съществени проблеми с правораздаването и то е в избирателното прилагане на законите, до голяма степен неформалната регулация. За едни има тежки присъди, за други няма, едни лежат в затовра, други изобщо не влизат. Тези неща не са се оправили, а целта на този мониторинг беше да се въведе ефективно правораздаване в България, но този мониторинг няма как да доведе до такава качествена промяна.
- Защо, какво пречи да се случи тази промяна?
- Защото въведените в него критерии са количествени и повърхностни - гледат се брой институции, дела, законодателство, все неща, които ние сме покрили. Ако ЕС иска в България да има по-ефективно правораздаване от гледна точка на справедливост, от гледна точка на правото, тогава трябват други механизми. Например обвързване на парите по оперативните програми с някакви реални успехи в правораздаването - какви да бъдат критериите, зависи от нов технически подход. Така че, ако ЕК иска оттук нататък да прави нещо по отношение на правораздаването в България и Румъния, трябва да въведе общ механизъм, валиден за всички държави в ЕС.
- И все пак отпадането на наблюдението от ЕК означава ли, че излизаме от “Б” групата на ЕС?
- Дали сме в “А”, или “Б” групата на ЕС, не зависи от формални критерии. Много от държавите не са членки на еврозоната, не членуват и в Шенген, но присъединяването към по-дълбоките кръгове на ЕС е въпрос на личен избор, на национална политика. България гради своята репутация с нещата, които прави във вътрешен план, в международната политика, а не като покрива формални критерии на ЕК.
- Но как да не сме в периферията на ЕС?
- Бихме могли да не бъдем, ако съумеем да използваме добре механизмите на вземане на решения в ЕС - да правим тематични коалиции, да намерим държави със сходни интереси и да отстояваме активна политика в рамките на ЕС - това ще ни прати в “А” група. Ако просто сме солидарни с политиките на големите или с общите решения на ЕС, без да отстояваме нещо специфично наше или регионално, то ще бъдем в пасивната група на тези, които просто битуват в ЕС, но не участват в неговото изграждане.
- Някои български евродепутати направо показаха разочарованието си от отпадането на мониторинга, визирам г-н Иво Христов, защото България не се е “оправила”...
- Да, но дори и да продължава този мониторинг, ние пак няма да се оправим. Този механизъм не доведе до добри резултати за България 12 г., защо трябва да продължава? Никой не твърди, че е решен проблемът с правосъдието в България. Това опира до съдебната власт, а не до правителството. Каквото е трябвало да направи изпълнителната власт, дори персонално премиерът Борисов, са го направили. Но в същото време са оставили въпросите, които са от компетенцията на съдебната власт, да си ги реши тя, но тя не е страна по споразумението с ЕС и никой не може да принуди българския съд да правораздава по начин, различен от този, който той приема за нормален. Българската съдебна система е толкова независима, че никой не може да я накара да се промени, дори за добро.
-----------------
Стойчо Стойчев е роден през 1983 г. в Шумен. Доцент по политически риск и избори в катедра “Политология” на СУ “Св. Климент Охридски” и ръководител на Лабораторията за изборни системи и технологии към университета. Автор на книгата "Контролираният и купен вот" (2017).