Вотът показа - политиката у нас се нормализира

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/7736390 www.24chasa.bg

Оспорвана надпревара в София и Пловдив, манипулация на екзитпола в Пловдив, девет спечелени от раз областни градове от управляващите, повече балотажи - такава е равносметката от първи тур на местния вот, който се проведе в неделя.

Обърнахме се към социоложката Татяна Буруджиева и политолога Стойчо Стойчев - ето техните коментари.

1. Избирателната активност на провелия се първи тур на кметските избори не е драматично ниска, но по-скоро има отказ от партийност. Утвърдените партии марки като че ли отстъпват на по-атрактивни персонални кандидати. Тази тенденция обаче не мога да тълкувам като мажоритаризиране на политиката. По-скоро партийното говорене и идентификацията с “маркова” партия на тези избори отстъпваше.

2. Премиерът има право, като казва, че ГЕРБ е първа политическа сила. Общото количество гласове за ГЕРБ в страната е по-голямо от това за БСП, както и да го измервате - и през кандидати, и през листи, и през подкрепа на инициативни комитети.

Факт е обаче, че ГЕРБ са на балотажи на страшно много места. Това означава, че подкрепата, която имаха от 2011 г. до момента, а това са два парламентарни цикъла, вече не е еднозначна. И не може кредитът да се пише само на ГЕРБ или само на Бойко Борисов, защото хората много трудно ги разграничават. Трябва да се разглеждаме заедно, защото ГЕРБ се идентифицира с личната популярност на премиера.

Не бих нарекъл това умора. Според мен по-скоро е нормализация на политическия процес. Защото в една демокрация с пропорционална избирателна система и многопартийност по принцип е аномалия да имаме много силна популярност на една-единствена личност и всичко да се фокусира с нея. В системи като нашата е нормално да имаме алтернативни лидери, марки, платформи. Дори самият Борисов демонстрира, че няма проблем с това. Казва: “Трябва да внимаваме да не писнем на хората, да не излезе, че концентрирам цялата власт в себе си”.

3. БСП и Корнелия Нинова ги нямаше на тези избори. Те се появиха като два отделни субекта - единият беше тя, другият беше БСП.

БСП беше хаотична, без координация, ясна структура и мотивация. Явяваше се разпокъсано на различни кампании и не се виждаше никъде нито като марка, нито като послание, нито като каквото и да било. Не беше останал и милиметър от заявките им от май за смяна на модела, на властта, на едно и друго. Изчезна твърдата партизанска линия на Елена Йончева за борба по всички фронтове. И хората също не ги видяха.

Отделно Корнелия Нинова съвсем се потули. Появи се единствено накрая, за да каже, че каквото и да се случи, тя няма да поеме отговорност. В това нейно поведение имаше параноя, присъща на партиен лидер с разклатени позиции, изживяващ себе си като човек, обграден само с врагове и предатели, които правят всичко възможно да й вземат председателското място.

Но понеже БСП има силни инстинкти за самосъхранение, очаквам опозицията срещу Нинова да се втвърди още повече. Така че в следващите месеци битката вътре в БСП ще е интересна.

4. Първи тур на местните избори показа още, че участниците в кметската надпревара не бива да се отпускат. Българските балотажи са хлъзгава територия - може да влезеш първи, но не е задължително да излезеш пак първи.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • Как сирийчето Фирас стана достоен българин

    Как сирийчето Фирас стана достоен българин

    Дeсетгодишното сирийче Фирас най-вероятно не помни как е пристигнало в България, нито с какво местните хора в благоевградското село Краище са посрещнали неговото семейство след бягството им от войната в Сирия. Но знае едно - на добрината трябва да се отвърне с добро, а на хората в беда трябва да се подаде ръка
  • Деца растат нормално в семейства със споделени обич, уважение и отговорност

    Деца растат нормално в семейства със споделени обич, уважение и отговорност

    Разделени родители не бива да се провалят като партньори в отглеждането на синовете и дъщерите си НА Въведение Богородично отбелязахме Деня на християнското семейство. Живеем в епоха, в която ценността на семейството непрекъснато се размива и става все по-относителна. Над половината от създадените семейства се разпадат