Ангел Димитров: С македонците имаме съгласие за св. св. Кирил и Методий и заедно да честваме 24 май

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/7740404 www.24chasa.bg

Не историците, а политиците трябва да се тревожат от липсата на бърз напредък в работата на комисията

Вече година не успяваме да се спогодим за Средновековието в нашите и македонските учебници по история

Гоце Делчев не е аморфен образ за политическа употреба, а реален човек с биография, цели и собствено място в българското освободително движение в Македония и Одринска Тракия

Дискусиите за новата история ще с а по-тежки, защото там е ядрото на доктрината за македонизма

Решението колко дълго ще работи Съвместната комисия по исторически и образователни въпроси може да бъде само политическо

- Неотдавна се върнахте от поредно заседание на българо-македонската комисия, този път в Охрид. Как реагираха македонските ви колеги на декларацията на българския парламент, че подкрепата за членство на Северна Македония в ЕС от наша страна няма да бъде за сметка на изопачаване на исторически събития, документи и артефакти?

- Открито изразена реакция нямаше, но в поведението на част от колегите ни личеше демонстративно недоволство. В навечерието на очакваното от Република Северна Македония решение за начало на преговори за присъединяване към Европейския съюз, българската позиция с нейните предупредителни изисквания, въпреки ясно заявената подкрепа за европейското бъдеще на нашата млада съседка, бе очевидно

приемана като

враждебна

Някои медии целенасочено моделираха негативна обществена нагласа не толкова към страните, вече казали “не”, колкото към окуражаващата, но взискателна българска позиция. В такава атмосфера бе ясно, че нашите колеги няма да работят за постигане на съгласие по обсъжданите теми. Липсата на готовност за корекции в характерната за тяхната историография интерпретация на миналото не е нещо ново. Част от колегите твърдят, че работят в духа на Договора за приятелство и добросъседство, но не приемат текста за дейността на комисията - меко казано, странна позиция, защото духът на един договор произтича от неговите текстове.

- Поискахме Скопие да осъди Югославия, да поправи учебниците и да спре езика на омразата. Ваши колеги от Македонския научен институт също обявиха декларация от 8 точки, като засегнаха и темата за премахването на обидните надписи в македонските музеи за България и изопаченото представяне на историята ни там. Има ли надежда това изобщо да се случи?

- Покрай основните задачи на съвместната комисия, в правилата за работа на комисията е записано, че ще даваме препоръки за промени и в музейните експозиции. Успяхме да видим създадения неотдавна в Скопие Музей на революционната борба, който е далеч от научните стандарти и в чиято експозиция са необходими сериозни промени. Кога и дали всички български изисквания ще бъдат изпълнени, зависи единствено от готовността на Р. Северна Македония да следва неотклонно пътя на европейската интеграция. В Скопие очевидно смятат, че подписаният Договор за приятелство и добросъседство е необходимият

билет за

европейско бъдеще,

но и че приложението му може да чака. Отлагането на поканата за членство в ЕС обаче е ясен сигнал, че необходимите реформи и отстраняването на конфликтните проблеми с други страни членки трябва да се случат. Общества без смелост за истината и без сили за промяна са обречени на тежки изпитания. Надявам се, че край Вардар все пак разбират това и ще оценят подкрепата, която получават от България.

- Впрочем как мина това поредно заседание?

- Ако предишната ни среща бе напълно безплодна, този път направихме малка крачка напред, стига да приемем подготвения протокол за предишната среща като нещо успешно. Незавършена остана работата по обща позиция за учебниците в двете страни, посветени на Средновековието и ранното османско владичество, и - напълно очаквано - дискусията за личността и делото на Гоце Делчев. “Заслугата” за това бе на част от нашите колеги от Р. Северна Македония, които бюрократично се придържаха, от една страна, към крайния час на заседанията и безцеремонно ги прекъсваха, и от друга, защото проявиха открито нежелание да приемат балансирани формулировки за Гоце Делчев.

- Има ли изобщо теми, по които да има разбирателство?

- Оставям настрана учебниците по стара история, по които постигнахме съгласие, защото те не засягат общата ни история. Нашите бележки могат само да им бъдат полезни, но за съжаление, и с тази проблематика изгубихме много време. Вече година не успяваме да завършим със съгласие бележките си за учебниците по история в Р. Северна Македония и в България, посветени на Средновековието и ранния период на османското владичество. Крачка напред обаче има и тя е в постигнатото съгласие по текстове, с които предлагаме на двете правителства да честваме заедно на 24 май светите братя Кирил и Методий, да отдадем заслуженото и на техните ученици св. Климент Охридски и св. Наум Преславски/Охридски, както и на цар Самуил. Имаме съгласие, че делото на светите братя е спасено и развито тъкмо в средновековна България, откъдето става достояние на славянските народи, че като израз на политиката на българските владетели княз Борис и цар Симеон са създадени книжовните школи в Плиска, Преслав и Охрид, че самият празник на 11/24 май е създаден в България като пръв светски национален празник, както и че

цар Самуил е

български владетел

Остава да видим обаче как това съгласие ще доведе до необходимите корекции в учебници на Р. Северна Македония, защото обща позиция по съответните учебници още няма.

- Ваши колеги се тревожат, че вече близо 2 г. се води безсмислен спор по делата на св. Климент Охридски, свети Наум Преславски, цар Самуил, Гоце Делчев. За кои от тях има зацикляне?

- Реално работим малко повече от година, а и не историците, а политиците трябва да се тревожат от липсата на бърз напредък в работата на комисията.

Българските историци знаят по-добре от всеки друг какви проблеми стоят пред нас, затова бих се радвал, ако използват академичните си контакти, за да подкрепят нашите усилия в съвместната комисия. Лесно не се постига съгласие по която и да е тема от Средновековието, защото там е основата на общата ни история. Особено тежки бяха споровете около цар Самуил, а станалата вече емблематична за дълбоките разминавания между двете историографии дискусия за Гоце Делчев е сигнал, че най-трудното предстои.

- Спорът между двете страни е за исторически времена, документалните свидетелства за които са твърде оскъдни. Какво не можем да поделим?

- Всъщност има много или поне достатъчно исторически извори, наши и чужди, които позволяват при научно- обективен анализ да достигнем до познание за миналото, в което настоящето да открие своите корени, своите традиции, идейни начала и ориентири за бъдещето.

Ние не преговаряме,

за да делим

Сложността на дискусиите, които водим, е в ясен политически контекст, но наш професионален дълг е не да обслужваме политическата конюнктура, а да сме верни на научните принципи и солидни професионални стандарти.

Харесвам ефектното определение за историята на Жан-Пол Сартър, че “ние, хората, живеем в историята, както рибите във водата”. Историята наистина е част от нашата жизнена среда и ако тя е замърсена от погрешна интерпретация, особено ако причините са целенасочено политически, това е опасно за интелектуалното и моралното здраве на бъдещите поколения.

- Ние искаме да се признае българско малцинство в Македония, македонците - македонско в България. Как ще стане това?

- Не мисля, че има искане за признаване на българско малцинство в Р. Северна Македония.

В приетата декларация от Народното събрание е подчертано, че България очаква от Албания да осигури и гарантира там правата на българското малцинство.

Вече има положително развитие и съм убеден, че то ще продължи възходящо в процеса на евроинтеграцията, към която Тирана се стреми и която България подкрепя. Всъщност

искане за българско

малцинство в Р. Северна

Македония би било

погрешно,

защото фиксацията върху моментната ситуация означава игнориране на историческия контекст, на драматичния път до проблемите на настоящето. Това, което е необходимо и е изцяло в духа на демократичните европейски стандарти, е осигуряването на политическа атмосфера, в която отношението към самоопределящите се там като българи да бъде като към всеки гражданин на нашата млада съседка. Що се отнася до т.нар. македонско малцинство в България, историята отдавна е казала своята дума. Силовата македонизация на българите в Пиринска Македония - в смисъл на промяна на етническата характеристика - е по нареждане на Сталин и фаворизирания по това време от Москва Тито, като ситуацията започва да се успокоява след разрива с ФНР Югославия около Коминформбюрото (1948), да се нормализира след 1956 г., когато БКП още не се е отказала напълно от коминтерновското наследство, и окончателно да остане в миналото от началото на 60-те години.

През 1989 г., при рухването на комунистическата власт в България, Белград и Скопие се активизираха и стимулираха създаването на македонистки организации, популяризирани чрез формацията ОМО “Илинден”. В хода на събитията, които рязко промениха Европа, за щастие, и България, тези формации се стопиха като снежни топки и привържениците им са практически статистически незабележими. Усилията на Скопие да смущава двустранните отношения чрез интернационализирана дейност на техни активисти обаче неоправдано и безсмислено продължават, затова на иредентизма трябва да бъде сложен край. Това е заложено в Договора за приятелство и добросъседство, подчертано е и от декларацията на Народното събрание.

- В предишното интервю с вас преди няколко месеца македонските ви колеги не бяха готови да дискутират Гоце Делчев и Илинденско-Преображенското въстание. Сега бяха ли?

- Разговори за голямото въстание от 1903 г. така и не можем да започнем, а за Г. Делчев водим напрегнати разговори вече на две срещи. Това са повече спорове, отколкото научни дискусии, защото не успяваме да убедим нашите колеги, че реалните измерения на значението на Гоце Делчев като историческа личност са в дейността му, в отношението към него в собственото му историческо време, а не само в късно създадения там негов образ за политическа употреба. Той не е аморфен образ символ, който удобно ще прелита между двете държави, а реален човек с биография, цели и собствено място в хода на българското освободително движение в Македония и Одринска Тракия.

- Стигнахте ли до гимназиалните учебници по история? Преди ми казахте, че дискусиите по интерпретацията на модерната епоха сигурно ще бъдат по-тежки.

- Не, не сме, но някои от гимназиалните учебници повтарят материала от основното училище, така че поне за старата история и Средновековието ще бъде по-лесно. За модерната епоха, за новата история, естествено, ще бъде по-тежко, защото там е ядрото на доктрината на македонизма. Неслучайно на пресконференциите след всяка среща в Р. Северна Македония местните журналисти се интересуват повече за теми от ХХ век.

- Как ще работите по-нататък?

- Както и досега: целенасочено, без компромиси, професионално. А решението колко дълго ще работи Съвместната комисия по исторически и образователни въпроси може да бъде само политическо.

Ангел Димитров е съпредседател на Съвместната комисия по исторически и образователни въпроси на Р. Северна Македония и България

Роден е през 1945 г. в София. Завършил е история и археология в СУ “Св. Климент Охридски” От 1974 г. работи в Института за исторически изследвания, БАН

В периода 1992-2001 г. е посланик в Р. Македония, а от 2012 до 2016 г. е посланик в Сърбия

     Автор е на 4 монографии, последната е “Раждането на една нова държава. Р. Македония между югославизма и национализма”, С., 2011; над 70 студии и статии, многобройни участия и публикации в медиите

     Носител е на академичната награда “Паисий Хилендарски” и почетен знак на МВнР

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • Реални стимули за покупката  на нови коли

    Реални стимули за покупката на нови коли

    България е страната с най-остарял автопарк в Европейския съюз. Което носи последствия - за сигурността на пътя, за екологията и т.н. На този тъжен фон лек оптимизъм вдъхва информацията, че през октомври продажбите на нови коли е с над 9% повече, отколкото миналия октомври. Но достатъчно е човек да излезе на улицата и да види какви съборетини се
  • Тротинетките с каски? И футболистите играят с кори (Видео)

    Тротинетките с каски? И футболистите играят с кори (Видео)

    Изглежда доста готино да свалиш каската си. Е, по-яко е, когато си на мотор, но скоро ще трябва и на тротинетка. И нека противниците на идеята не забравят, че и футболистите играят с кори.  Още по темата с правилата за тротинетки вижте във видеозавещанието на седмицата с Димитър