Васко Василев: Правя турне в България с фламенко, а испанците ме кръстиха Васко де Лусия

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/7742231 www.24chasa.bg

На 13-годишна възраст бях изчезнал от дома за месец и половина. Баща ми ме намери в едно градче до Казан на 2200 км от Москва, където живеехме

След броени дни големият наш цигулар Васко Василев пристига в България за турне, с което ще обиколи 15 града. Концертите носят името на последния му албум Passion Flamenca и с тях той представя една своя голяма страст - фламенкото. Първи ще го видят феновете му в Плевен - на 10 ноември. На следващия ден ще бъде във Велико Търново, на 12-и е концертът му в Шумен. На другия ден ще свири в Русе, на 14-и ще е в Добрич, а на 15-и и 16-и в Бургас и Ямбол. На 18-и ще се качи на сцената в Сливен, на следващия ден ще е в Хасково, на 21-и 22-и ще бъде в Асеновград и Смолян, на 23-и - в Пазарджик. В София концертът ще е в зала 1 на НДК на 26 ноември и последният е на 27-и в Благоевград.

- От 10 до 27 ноември ще направите турне в България с 15 концерта. Как върви подготовката?

- Подготвяме се от дълго време. Вече представихме част от тази програма през лятото на турне в Испания, бяхме и в Полша. Базирана е на фламенкото на Пако де Лусия. Работя с много добри музиканти от Малага. Четирима сме и всички ще правим много неща. Виктор Валехо свири на три инструмента - тромпет, пиано, бас, може даже на кахон. С нас са още Хуан Ередия, перкусионист на “Чамбао”, и китаристът Давид.

- Как избирате музикантите, с които да работите?

- Винаги зависи от репертоара. С Ередия сме работили много години, той е вдъхновение, дава ми енергия, когато е на сцената. От неговото фламенко няма по-истинско. Той е испански циганин, дядо му, баща му и той са все фламенко перкусионисти. Що се отнася до Виктор, много ми харесаха новите му аранжименти, има различни идеи. А китаристът е свирил с “Джипси Кингс”, във всички мюзикъли за Зоро. А иначе при мен концертите никога не са точно класика или точно фламенко.

- Нарочно сте избрали повечето зали да са по-малки, защо?

- Идеята беше след големите спортни зали, в които свирихме, да се върнем съвсем близо до зрителите. Концертите да бъдат много лични. Имаме идея и да изпълняваме някои от парчетата сред публиката, нещо, което не сме правили досега. Фламенко музиката е топла, красива и ще бъде много подходяща за студените вечери на ноември.

- Защо сега избрахте фламенкото?

- Китарата и цигулката са свързани инструменти, даже Паганини е свирил на китара, техниката е една и съща. Когато бях в дълбок пубертет, на около 13-годишна възраст, гледах филма “Кармен” с Пако де Лусия. Тогава живеех в Москва, навън беше -20 или -30 градуса, а тази музика,

тази топлина

направо ме разтресе

Оттогава съм влюбен във фламенкото.

- Колко от залите са разпродадени вече?

- Не следя билетите, но знам, че в Стара Загора бяхме разпродали всичко, преди да е построена залата. И в повечето от другите градове са свършили, в по-големите зали като тези в София и Русе все още има билети.

- Разкажете за албума Passion Flamenca.

- Беше създаден преди една година и с него започна този проект. Първо решихме да направим и запишем аранжименти на пиесите. Работих заедно с тромпетиста Виктор Валехо, с когото сме и продуценти заедно на албума. Избрахме най-емблематичните пиеси на Пако де Лусия, включихме също “Деспасито” във фламенко вариант, както и други пиеси. Решихме да ползваме много по-модерни техники на фламенко, с по-изчистен звук. Виктор е доста млад - на 25 години, и дава нова и различна визия на тази музика. Върху албума работихме около месец, записахме го в Малага, на места, на които Пако де Лусия е свирил. А музиканти, с които е работил, правиха микса.

- Каква емоция ви носи фламенко музиката?

- Тези дни имахме репетиция с китариста, започнахме да репетираме и да правим някои специални аранжименти за България, защото искаме да поднесем на публиката доста различни неща. И емоцията ми е усмивка, топлина, истинска и неподправена музика.

- Как ви възприемат самите испанци, изпълнявайки техните мелодии?

- Кръстиха ме Васко де Лусия, значи съм окей. (Смее се.) Като инструменталист съм свикнал да свиря музиката на различни култури.

- Как върви преподавателската ви дейност и как я вмествате между концертите?

- В Кралския колеж в Лондон съм гост-преподавател. Правя само мастърски класове четири пъти в годината. От години преподавам и в Испания. Хубавото е, че имам асистенти, които се занимават с учениците и ми казват кои имат нужда от помощ. През лятото в Португалия и Испания също правя мастърски класове.

- Остава ли ви време за личен живот?

- Личният живот пътува с мен. (Смее се.) От години съм с моята приятелка Томо, която е от Япония. Ще бъде с мен и на турнето в България.

- На 7-годишна възраст сте били солист на Българския камерен оркестър с диригент Дина Шнайдерман. Как се случи това?

- Дина Шнайдерман даде възможността на моя баща да бъде концертмайстор в нейния оркестър. Беше на турне с нея. Майка ми пък свиреше на чембало. На мен ми даде шанса да направя първия си концерт в зала “България”. Помня Дина с много неща.Тя беше страхотна цигуларка, много взискателна като учител. Имах няколко урока при нея. Видяхме се с нея преди 6-7 години, но, за съжаление, не успях да дойда за конкурса, който тя организираше. Беше прекрасен човек.

- Не се ли притеснявахте?

- Бях хулиган, нямах никакви притеснения.

- Имали сте доста бурно детство, как успявахте да свирите с часове на цигулката, двете неща не се връзват много?

- Баща ми и майка ми бяха студенти и лягаха и ставаха много късно. Слагаха ме да спя в 7 вечерта и аз се будех в пет сутринта. Не можеше да излизам, така че единственият начин да успея да ги събудя беше да скърцам на цигулката.

- И свирехте само за да ги събудите?

- Не, разбира се, но това беше една от причините. (Смее се.)

- Известно време в София сте живели в квартал “Люлин”. Какво помните оттогава?

- Бях в пети микрорайон. Помня, че имах много приятели, нашият блок беше последен, след него беше поле. Беше много весело, играехме футбол, имаше природа около нас, не се чувстваше, че живеем в София. Всяка сутрин пътувах по час и половина с автобус до Музикалното училище. Сега като казвам на хората в Лондон или в Ню Йорк, че на 7-годишна възраст съм пътувал сам, те не могат да повярват. А тогава това беше съвсем нормално. Имам много хубави спомени. Никога не се знае, може да се върна пак, сега има метро. (Смее се.) Повечето ми приятели бяха или току-що излезли от ТВУ (Трудововъзпитателно училище), или бяха на път за там. Тъкмо в квартала беше построен първият супермаркет, не помня как се наричаше тогава,

и те ме заведоха

да крадем локуми

Сложих ги в гащите си, но ме хванаха. За такова нещо те записваха в някаква черна листа и след втория или третия път те вкарваха в ТВУ. В същия момент на баща ми му звънят от Държавна сигурност, че Тодор Живков иска да свиря вечерта в “Бояна”. Не можаха да ме намерят, защото от супермаркета ме бяха задържали. Накрая ме пуснаха, но баща ми трябваше да обясни на Държавна сигурност защо не знае къде е синът му в продължение на пет часа. Не можах да свиря на Тодор Живков. Но не съм крал локуми оттогава.

- Бягали сте и от вкъщи, защо?

- Не знам. Било е вероятно вид отдушник. Сега, като имам някакъв проект, пътувам и се чувствам добре. Може би съм искал да обикалям, да не съм на едно място, да опознавам света. Може да е било и някакво бунтарство, макар че при мен то се проявява по-скоро в музиката, в различните проекти, а не в стремеж да избягам от работата. Не бих препоръчал на децата да бягат от вкъщи, но за мен тогава беше страхотна школа. На 13-годишна възраст бях изчезнал от дома за месец и половина. Баща ми ме намери в едно градче до Казан на 2200 километра от Москва, където живеехме.

- Как стигнахте дотам?

- Намерих си гаменчета, с които пътувахме с влакове. За да не просим пари, бяхме измислили друг начин. Аз имах цигулката

и свирех с нея на улицата

Освен това правехме и един номер. Тогава можеше да се обадиш по телефона с две копейки. Ние имахме три и молехме хората да ни ги развалят на по две и една, за да се обадим по телефона. Те, като видеха малко сладко момченце, даваха по две, но не вземаха тези три. И като събереш осем копейки, стигаха за един хляб.

- С Ара Маликян сте били съквартиранти, приятели ли сте още?

- С него сме много близки приятели. Запознахме се на един мастърски курс в Лондон. Имаше и още едно момче французин. Ара беше с платено общежитие, но имаше гадже и все оставаше да спи при нея. А ние нямаше къде да живеем, нямахме и никакви пари. Той беше много щедър, много готин и каза, че с другото момче можем да живеем в неговото общежитие, но да внимаваме да не ни видят, защото стаята беше на негово име. В някакъв момент се беше скарал с приятелката си и известно време живяхме заедно тримата, а помещението беше като кибритена кутийка. След години сме свирили заедно в Хонк Конг, в Тайван. Бях му дал работа с Ванеса Мей. След това замина за Испания, където стана концертмайстор в Кралската опера в Мадрид. Свиреше и с Хоакин Кортес. Това лято на излизане от самолета в Коста Рика се подхлъзнал, паднал и си беше счупил рамото. Спря да свири за три месеца. Беше ми на гости във Валенсия в този период. Сега всичко е окей. В непрекъсната връзка сме с него, виждаме се на всеки три-четири месеца.

- Разкажете за цигулката “Амати”, как я купихте?

- В момента имам три, две от тях са много стари, но “Амати” е най-ценна. Когато си търсех цигулка, беше много трудно, защото те са на твърде високи цени. Тогава работех в Лион, Франция. От Лионската опера ми казаха, че ще ми дадат заем за цигулката, но трябва да подпиша с тях договор за 25 години. Отидох в банката, където обаче ми отговориха, че трябва да заложа къща,

не приемат

цигулки като залог

Слава богу, бабата на Ванеса Мей ми даде къщата си като залог и я изплащах 25 години.

- Къде я съхранявате?

- Когато не свиря с нея, е в един специален сейф при хората, които ми поправят цигулката. Но по принцип през повечето време използвам нея или другата. Само когато съм в Сингапур и Малайзия, използвам по-модерни инструменти, защото там е много влажно, а тези две цигулки са на по 300 години и ще се разпаднат.

- Свирили сте и на цигулката на Паганини.

- Бях на 18 г., когато спечелих конкурса “Паганини” и част от наградата беше да свиря на неговата цигулка. Беше страхотно преживяване, това е мечтата на всеки цигулар. Много е театрално, инструментът е завещан на Генуа и е скрит в една стена в кметството на града. Когато спечелиш конкурса, имаш право да репетираш с цигулката по два часа на ден и после правиш концерт на същото място пред видни личности на града, не можеш да я изкарваш извън сградата. Когато отидох, с мен имаше карабинери, влязохме в стаята, а там нямаше нищо, изведнъж стената се отвори и цигулката се появи. Започнах да свиря на нея, но понеже се използва рядко, струната се скъса, конкурсът беше веднъж годишно, сега е един път на три години. Карабинерите решиха, че нещо гръмна, вдигнаха си пушките, беше много драматично. (Смее се.)

- Имахте турне в Япония, как мина?

- С операта бяхме през септември, прави се веднъж на пет години. Декември, два дни след турнето в България, пак заминавам за 8 концерта с хористите на Ковънт Гардън.

- Как станахте концертмайстор на Кралската опера?

- Израснал съм в опера. Родителите ми работеха в Софийската опера, майка ми беше корепетитор там, беше приятелка с Гена Димитрова и с още много певци, сред които е минало детството ми. Спомням си, че тогава в операта имаше зъболекар, при когото и аз съм ходил.

Вече по-късно, когато бях на 21 г., станах концертмайстор на Лионската опера. На някакъв концерт в Англия бях свирил с един чилист, който след това ми се обади и ми каза, че Кралската опера прави селекция,

дойде ми като

гръм от ясно небе

Първата ми изява беше с Джордж Шолти. Бях на 24 години и ми предложиха да стана концертмайстор. Преди това даже не бях влизал в Ковънт Гардън. Беше страхотно преживяване, когато стъпих там, в тази зала, в тази институция, където са били Борис Христов, Мария Калас. 25 години по-късно все още съм тук.

- Иска ли ви се да направите някаква промяна?

- При мен непрекъснато има промяна. За Кралската опера работя три месеца и половина в годината, в момента съм в нея. Начинът ми на живот и работа са такива, че през цялото време се зареждам, така че, като се върна в Кралската опера, съм свеж, зареден с нови идеи. Много съм щастлив с това, което имам, и със свободата, която ми дават - да правя различни проекти.

- Какво още не сте постигнали в личен и професионален план?

- Искам да се науча да свиря на фламенко китара. Но трябва да спра за известно време с цигулката. Паганини две години се е отказал, за да свири на китара.

- Не може ли паралелно?

- За да направиш нещо наистина добре, трябва да си изцяло съсредоточен върху него.

В личен план

съм много щастлив

и се надявам всички да са здрави, звучи като клише, но това е най-важното.

- Работили сте с много популярни личности, вероятно за вас не е такава емоция, както за обикновения зрител. И все пак, кой е човекът, който най-много ви е развълнувал?

- Безспорно Майкъл Джексън. Бях много голям негов фен. Дирижирах два негови концерта в Сеул и Мюнхен. Пътувах с него в самолета, най-важното е, че го видях как работи на репетиция. Обикновено диригентът на оркестъра си дирижира, хореографът се занимава с танцьорите и т.н. А той имаше огромно шоу, участваха Слаш, Марая Кери, спектакълът беше “Майкъл Джексън и приятели”. Да го гледаш как контролира цялото шоу - светлини, звук, хореография, всичко, и да слушаш песните, с които си израснал, беше невероятно преживяване.

- Изглеждаше ли високомерен?

- Не, срамуваше се от всички ни, пазеше си носа, защото точно тогава се разпадаше и ние всички го гледахме точно в него. А той го криеше с ръка.

- Познавате се и със Стинг.

- Изключително съм му благодарен, защото той ни помогна много, продуцира първия албум на “Лауреат”, предостави ни студиото си в Италия, където живяхме два месеца. Идваше непрекъснато и следеше как вървят нещата.

- Поддържате ли още контакт?

- Да, разбира се. Но за съжаление, сега през повечето време е в Америка.

- С Лили Иванова кога се видяхте последно?

- Лятото, бяхме заедно на вечеря. Записах една песен за новия ѝ албум.

 

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • Реални стимули за покупката  на нови коли

    Реални стимули за покупката на нови коли

    България е страната с най-остарял автопарк в Европейския съюз. Което носи последствия - за сигурността на пътя, за екологията и т.н. На този тъжен фон лек оптимизъм вдъхва информацията, че през октомври продажбите на нови коли е с над 9% повече, отколкото миналия октомври. Но достатъчно е човек да излезе на улицата и да види какви съборетини се
  • Тротинетките с каски? И футболистите играят с кори (Видео)

    Тротинетките с каски? И футболистите играят с кори (Видео)

    Изглежда доста готино да свалиш каската си. Е, по-яко е, когато си на мотор, но скоро ще трябва и на тротинетка. И нека противниците на идеята не забравят, че и футболистите играят с кори.  Още по темата с правилата за тротинетки вижте във видеозавещанието на седмицата с Димитър