Завещание на седмицата: Драги политици, търсете ни, пазете ни - нас, младите (Видео)

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/7742246 www.24chasa.bg
Митьо Маринов СНИМКА: Румяна Тонева

Как да ни привлечете до урните

Омръзна ми все да ни подценяват нас, младите. Били сме незаинтересовани, апатични, цинични, не правим място в автобусите, целуваме се по парковете и пресичаме на червено. Аз пък не мисля, че е така. Младите са най-инициативното звено в България и определено най-образованото. Масово младите участват в доброволчески дейности и организации.

Постоянно учим. Посещаваме семинари и участваме в онлайн курсове. А стартъпите? Това ние го измислихме - 20-годишни създават бизнеси за милиони. Толкова много инициативност и въпреки това пред урните я няма. Защо?

Искаме някой, който да се интересува от нашите проблеми и по-важното – да говори на нашия език, братле. Политическият език има един голям проблем. Често е твърде архаичен и посланията звучат за младежкото ухо като старозаветни книги.

Миналата неделя до урните са отишли малко под 49% от гласоподавателите. През 2015 г. избирателната активност на първи тур е била над 53%. Има спад. Единственият начин да покачим този процент е с гласа на младите, защото баба ми винаги ходи да гласува, но не и аз. Трябва да търсим национално решение на проблема с негласуването на младите.

Уважаеми политици - местни, постни, национални и всякaкви, - търсете ни, пазете ни, защото на нас, младите, паспортите винаги са ни в джоба.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • Без винетка там, където се движи градският транспорт

    Без винетка там, където се движи градският транспорт

    Проблемът “докъде с винетка” се задълбочи, защото бе изгубено много време в мудни преговори между Пътната агенция и някои общини. От общините успокояваха гражданите, че няма да се иска винетка в рамките на големия град, докато една сутрин най-неочаквано крайградските селища не осъмнаха със знака за задължително платен стикер
  • Как баща ми и колегите му спасиха Момичето

    Как баща ми и колегите му спасиха Момичето

    Замислете се колко щастие има в думите “Изписахме я!” ТАЗИ история е малко по-дълга, но така се получи. Не питах баща ми дали мога да я разкажа. Не питах и колегите му. Може и да се обидят. Но ще поема риска. Твърде важна е и ми се ще да не я замитаме под килима. Дано не ви разочаровам, но в нея няма да се разказва за фрапираща лекарска небрежност