Къде бяхте, когато падна Берлинската стена?

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/7742276 www.24chasa.bg
Хайко Маас е автор на статията, публикувана във водещи издания в почти всички страни-членки на ЕС. В България тя бе предоставена на в. "24 часа".

Германският външен министър Хайко Маас написа статия по случай 30 години от падането на Берлинската стена, която днес, 2 ноември, се публикува паралелно във водещи издания в почти всички страни-членки на ЕС.

Всеки един от нас в Европа, който е преживял 9 ноември 1989 г., може да отговори на този въпрос. Защото когато преди 30 години източните и западните германци се прегръщаха, плачейки от радост, приключи не само немското разделение. Заедно със стената падна и Желязната завеса, разкъсвала континента ни в продължение на 40 години.

Ето защо на 9 ноември ние, германците, честваме не само падането на Берлинската стена. Ние честваме куража, с който хората от цяла Централна и Източна Европа си извоюваха свобода и демокрация. Ние честваме една Европа, която днес, с малки изключения, за свое щастие е обединена.

Ние, германците, знаем на кого дължим това щастие: на стотиците хиляди източногерманци, които излязоха по улиците за свободата. Но също и на работниците от корабостроителницата в Гданск, на пеещите революционери от прибалтийските републики, на унгарците, които разкъсаха желязната завеса за пръв път, на главните инициатори на Харта 77 в Прага, на демонстриращите със запалени свещи в Братислава, на въстаниците от Тимишоара – на всички онези жени и мъже, чиято воля за свобода отвя стените и бодливата тел. И ние дължим всичко това на нашите приятели и съюзници на Запад, но и на политиката на Горбачов за гласност и перестройка, която проправи пътя към обединението.

Германското единство, то беше също и дар от Европа за Германия – и то в края на един век, в който германците бяха донесли невъобразими страдания на този континент.

Това генерира едно задължение за нас: да завършим обединението на Европа. Да изградим една Европа, която да отговаря на ценностите и мечтите на онези, които през 1989 г. излязоха по улиците за свобода и демокрация. Ще работим усилено за постигането на тази цел, също и догодина, 30 години след обединението, когато предстои да поемем председателството на ЕС.

Спасяването на еврото, безкрайният спор за приемането и разпределението на бежанците – всичко това отвори нови канавки в Европа. С Брекзит преживяваме за пръв път как една държава напуска ЕС. А в много европейски страни има наплив на такива хора, които

искат да ни

заблудят, че

по-малко Европа

е по-добре

за нас. При това е ясно: ще оцелеем на този свят само ако ние, европейците, сме сплотени. В тази връзка от значение са приносът и гласът на всички европейски партньори.

Защото с четирите основни глобални предизвикателства – глобализацията, промените в климата, дигитализацията и миграцията – никой от нас не може да се справи сам. Призивите, самостоятелно отправяни от отделни европейски столици към Москва, към Пекин, а – за съжаление – все повече и към Вашингтон, заглъхват. Само гласът на Европа има решаваща тежест. Ето защо националните индивидуални ходове най-накрая трябва да станат табу в Европа.

Заедно трябва да формулираме и провеждаме една европейска политика спрямо страни като Русия и Китай. Това изисква по-ефективна европейска дипломация, но най-вече и повече гъвкавост от всички нас. С 27 национални подхода ще се провалим.

Заедно трябва да направим повече, за да обезвредим конфликтите в съседните страни – в Донбас, в Сирия и Либия. За целта трябва да засилим инструментите на Европа за мирно разрешаване на конфликти. Нуждаем се също и от един истински Европейски съюз за отбрана, допълващ НАТО, който може да действа там, където е необходимо, но също така и независимо.

Заедно трябва да се борим за поддържането на международния ред и да се превърнем в средище на един Алианс за мултилатерализъм. Защото от запазването на този ред зависи и мирът ни в Европа.

Заедно трябва да поемем водеща роля в опазването на климата. Необходими са смели политически решения и истински усилия от цялото общество, за да направим нашия континент климатично неутрален до средата на века. Ако не успеем да постигнем това, пропиляваме бъдещето на нашите деца.

Заедно трябва да

укрепим

европейската

икономика,

за да не бъдем смазани в търговския спор и технологичната конкуренция между Китай и САЩ. Следователно следващият бюджет на ЕС трябва да се превърне в бюджет на бъдещето, като се инвестира целенасочено в областта на изследванията, високите технологии и дигитализацията. Само по този начин можем да осигурим благоденствие на Европа.

Заедно трябва да се погрижим за това, нашият съюз да е единен и отвътре. Европа е силна, ако предлага на своите граждани социална сигурност, ако се сраснат не само икономическите, но и социалните ни стандарти. И не на последно място – Европа е силна, ако уважаваме и налагаме ценности като върховенството на закона.

Есента на 1989 г. показа на какво сме способни ние – европейците, когато мислим и действаме отвъд националните граници; каква сила се крие в нас, когато се застъпваме за свободата и демокрацията, за закона и справедливостта: силата за преодоляване на стените и границите. Силата да налагаме нашите ценности и интереси в един все по-авторитарен свят.

Този свят се нуждае от куража на Европа за свобода, от куража от 1989 г. Нека най-накрая да се осмелим да бъдем европейци, да действаме по европейски – без да робуваме на условности!

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • Кон за кокошка - това са заменките за едни 80 млн. лв.

    Кон за кокошка - това са заменките за едни 80 млн. лв.

    Заменките на гори - това е една от грозните метафори на прехода, за която сега държавата ще си търси 80 милиона лева. И дано да успее! Защото по времето на правителството на тройната коалиция (2007 - 2009 г.) под формата на въпросните заменки бяха раздадени уедрени безценни парцели земя все по Черноморието, а и в други курорти срещу жълти стотинки
  • Деца растат нормално в семейства със споделени обич, уважение и отговорност

    Деца растат нормално в семейства със споделени обич, уважение и отговорност

    Разделени родители не бива да се провалят като партньори в отглеждането на синовете и дъщерите си НА Въведение Богородично отбелязахме Деня на християнското семейство. Живеем в епоха, в която ценността на семейството непрекъснато се размива и става все по-относителна. Над половината от създадените семейства се разпадат