Израелският писател А. Б. Йехошуа: Евреите са единственият народ, избиван като микроби

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/7824643 www.24chasa.bg
Писателят А. Б. Йехошуа разписа книги след срещата с читатели.

Българите трябва да са горди с това, което имат

А. Б. Йехошуа е роден в Йерусалим през 1936 година и е автор на 9 романа. Той е от най-изтъкнатите писатели на Израел и е наричан Израелския Фокнър. Получавал е международни награди за всичките си романи. Живее в Хайфа, където дълги години е преподавал сравнителна литература и продължава да е активист в защита на мира.

Йехошуа гостува в България в края на октомври, за да представи първия си преведен на български роман “Жената от Йерусалим”. Премиерата беше пред студенти от Софийския университет, които учат хебраистика (наука изучаваща еврейското общество, история и език).

- За първи път ли сте в България?

- Да, за първи път идвам тук. Първите ми впечатления са, че наоколо е много красиво. Жените са много красиви. Всичко е перфектно. Смятам, че българите трябва да са много горди с това, което имат.

- Как се сдобихте с прякора Израелския Фокнър?

- Не ми харесват подобни сравнения. До голяма степен съм вдъхновен от начина, по който пише Фокнър. В някои мои книги личи духът му. Той е най-великият писател на XX век.

Всеки писател е вдъхновен от някого и не смятам, че това трябва да се прикрива. Дори напротив. Някои се срамуват, защото смятат, че не са оригинал, а копират. Това не е така. Писателите са част от общност.

- Как започнахте да пишете?

- Станах писател заради една италианска детска книга. Казва се “Сърце”, а авторът е Едмондо де Амичис. Баща ми ми четеше този роман и заради него станах писател. Той ми четеше от нея, а аз плачех.

Бях на 7 г. Помня как сестра ми влезе в стаята, видя, че плача, и ми се присмя, а аз ѝ казах, че не плача заради книгата. Срамувах се. Сега, ако някой ми каже, че съм го разплакал с това, което съм написал, значи съм постигнал най-големия успех.

Майка ми искаше да стана адвокат, но въпреки това станах писател. За жалост,

в Израел не можеш

да се издържаш

само като писател,

защото държавата е малка. Налага се да работиш и нещо друго. Винаги съм казвал на децата си: “Вие не сте зависими от музата, която ме навестява понякога. Не се притеснявайте, че баща ви няма да може да пише повече някой ден и ще умираме от глад.” Преподавам в университет. Прехраната ми идва оттам, така изгледах децата си. Ако успея да напиша книга и тя е успешна, са получавали малко повече.

- Все пак има ли възможност писател да се издържа само с писане?

- Откакто се глобализира пазарът и започна да се превежда израелска литература, има петима или шестима писатели в Израел, които вадят хляба си само с писане. Същото е и в България. Пазарът и тук е много малък. На повечето писатели им се налага да са журналисти, учители или преводачи.

- В България сте за представянето на първия си роман, преведен на български - “Жената от Йерусалим”. Има ли истинска история, която стои зад сюжета на романа?

- Не, няма реална история. До известна степен се засяга темата за терористичните атаки. Терористите самоубийци бяха станали всекидневие. Основно става дума за бюрократщината и вземането на отговорност. Няма политически елемент в този роман.

- Кое е най-трудното при писането на нов роман?

- Определено да се напишат

първите 20 страници

от нов роман е едно

от най-мъчителните

неща

Проблемът в началото е да знаеш кой е главният протагонист и каква мотивация го движи.

Аз не пиша за себе си. Нямам нищо автобиографично в книгите си.

- Какво вдъхновява историите на романите ви?

- Аз пиша чрез въображението си. Просто в живота ми не е имало никакви сътресения, нищо интересно. Около мен никога не е имало скандали и конфликти. Цял живот съм бил с една жена – съпругата ми. Не съм ѝ изневерявал, нито тя на мен. Поне така се надявам, де. Децата ми са чудесни. Разбира се, имало е спадове в живота ми, но са незначителни и не са ми повлияли, както на Албер Камю например. Той пише най-значимия си труд след трагедията с убийството на майка му. Той има болка, която го кара да пише. При мен това никога не е било така.

Аз трябваше да пиша чрез въображението си.

- Случва ли се да променяте действията, докато пишете?

- Да. Имам един роман, казва се “Завръщане от Индия”. В него главният герой - мъж, трябваше да извърши убийство накрая в името на любовта.

Бях решил така, защото трите най-велики книги на XIX век са “Мадам Бовари”, “Ана Каренина” и “Ефи Брист” на Теодор Фонтане. В тях жени извършват убийство в името на любовта. Казах си: “През XX век трябва да се намери мъж, който да извърши такова убийство.” Срамота,

само жените ли

убиват за любов

Така се роди образът на млад лекар, който се влюбва в по-възрастна жена. Казах си: “Той е лекар, лесно ще намери начин да убие.” Това обаче не се получаваше. Логиката на романа не вървеше натам.

Нужно беше да променя историята, за да има той достатъчната мотивация да го извърши накрая.

- Въпреки големите изпитания, през които минава народът на Израел, как писателите там запазват такова силно чувство за хумор?

- Чувството за хумор обикновено се проявява, когато си в абсурдна ситуация и нямаш адекватна реакция. Хуморът е нещо хубаво, но е и проява на слабост. Смяташ, че когато се присмееш на проблема, заставаш над него и всичко вече е наред, но не е. Проблемът остава.

- Възможен ли е мирът днес в Израел?

- Имаме мир с Египет, имаме и с Йордания. Най-важното сега са отношенията ни с палестинците. Аз не вярвам, че може сега да има разбирателство за мир между нас и Палестина, но вярвам и се боря палестинците да получат граждански права. Това е мирът днес – да получат права също като в Южна Африка. Те не искат държава. Не е възможно да я получат, но могат да имат равенство.

- Еврейският народ има ли вина за дълго продължаващите военни конфликти?

- Обвинявам евреите единствено за това, че са изоставили земята и страната си. Особено след декларацията на Белфур, когато Англия приканва евреите да отидат в Палестина и да построят своя страна. Дори само 5% от тези евреи да бяха заминали в земята си,

можеше да

сме построили

държавата си

преди холокоста

и тази държава можеше да спаси всички от геноцида.

Евреите са единственият народ, който е избиван като микроби. Като нещо вредно, без никакво основание.

- По-добре ли е да четеш книги, отколкото да гледаш филми?

- Когато четеш, си по-малко пасивен и това те прави по-креативен. Когато си седиш в киното, всичко ти се поднася на тепсия. Ставаш пасивен.

Това е причината четенето да е по-доброто действие от гледането.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • Без правила не става - даже и за тротинетки

    Без правила не става - даже и за тротинетки

    Нашествието на тротинетките по улици, булеварди, тротоари и велоалеи предизвика известен артистично-екологичен хаос в движението и наложи спешно да се пишат правила. Защото и шофьори, и пешеходци в чудо се видяха от новите возила, които се движат абсолютно безразборно и безхаберно в големия град. В момента хора с тротинетки може да се видят
  • Да паразитираш върху наивници

    Да паразитираш върху наивници

    Как БСП отново “спечелиха” изборите НАПОСЛЕДЪК взе да ми харесва как Бойко Борисов търкаля стогодишната партия по паветата на София и я прави объркана и разногледа. Мая Манолова беше посочена за кандидат на БСП, преди Корнелия Нинова изобщо да схване за какво става дума. Дори само заради това трябва да си подаде оставката