Жан-Клод Юнкер: На 9 ноември 1989 се събудих от кома с кадрите от падането на Берлинската стена

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/7857184 www.24chasa.bg
Жан-Клод Юнкер Снимка: Ройтерс

Когато през есента на 1989 г. хората излязоха по улиците, те рискуваха собствената си свобода, за да извоюват свобода за всички. Тяхната смелост събори стени, тяхната задружност вдъхнови Европа и света, а тяхната мирна революция промени хода на историята. Те излекуваха този континент, разделен от войни, и помириха неговата история и география.

Хората сами написаха историята, вместо да се оставят тя да им се случва.

Затова днес цяло едно поколение млади европейци не познава друг живот освен в мир и свобода — Европа, в която можем да пътуваме, живеем и обичаме през граници.

Аз лично също винаги ще си спомням 9 ноември. На 9 ноември 1989 г., след тежка автомобилна катастрофа и три седмици в кома, аз се събудих с кадрите от падането на Берлинската стена по телевизията. Чувството беше неописуемо — това беше повратен момент в световната политика и началото на нов живот за нашия европейски континент и лично за мен.

Датата 9 ноември 1989 г. остава звезден момент в историята на Европа. Едновременно с това тя е нашата мисия да се борим за свободно и демократично общество в Европа също толкова решително колкото хората тогава.

Жан-Клод Юнкер

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • Поредният ревнив убиец раздава правосъдие

    Поредният ревнив убиец раздава правосъдие

    Поредното жестоко престъпление от ревност и поредната жена, изгубила живота си само защото мъжът до нея така е решил. “Защитавал си честта, тя била по-важна от живота”, пише въпросният мъж във фейсбук, сякаш там, в социалната мрежа, очаква да получи разрешително да извърши престъплението си. Явно такива като него стават все повече - по около 40
  • Как баща ми и колегите му спасиха Момичето

    Как баща ми и колегите му спасиха Момичето

    Замислете се колко щастие има в думите “Изписахме я!” ТАЗИ история е малко по-дълга, но така се получи. Не питах баща ми дали мога да я разкажа. Не питах и колегите му. Може и да се обидят. Но ще поема риска. Твърде важна е и ми се ще да не я замитаме под килима. Дано не ви разочаровам, но в нея няма да се разказва за фрапираща лекарска небрежност