Как станах оптимист

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/7858179 www.24chasa.bg

Десетоноемврийски

размисли

отвъд клишетата

Преди няколко седмици имах една интересна среща, която рязко намали моето българско черногледство и нагласа, че всичко в света и особено у нас става по-зле. Видях се с едно мое близко момче, което, макар родено в България и да знае български, по същество е швед. Родителите му живеят в Стокхолм и целият му досегашен живот е минал там.

След навършване на пълнолетие то избира да заживее в България по чисто прагматични подбуди - според него

в България се

живее

по-богато,

по-весело и

е по-топло

Сигурно читателите, които смятат Швеция за много богата социална държава, ще се усмихнат иронично, но аз чух аргументи от него и баща му, които ме накараха да се замисля много. Според тях в Швеция не може да видиш в супермаркета пълни колички на пазаруващите, докато в България дори тези на пенсионерите са препълнени.

Аз веднага възразих, че това вероятно е резултат на калвинистката етика, която не им позволява южноевропейска разхитителност. На което получих отговор - не, просто не могат да си го позволят.

При него има и улесняващи избора му фактори - например той живее в апартамента на баба си и не са налага, както на връстниците му, да се бори за плащане на наема.

Но чух и друго. В сферата, където работи - изнесените услуги (така наречените кол центрове), е пълно с млади хора от Западна Европа - италианци, французи и пр., които избират България по икономически причини, въпреки че плащат наем.

Моят съзнателен живот е много пряко свързан с 10 ноември. Когато падна Живков, бях студент във втори курс и всички житейски надежди и цели бяха обвързани с освобождаването, което настъпва с демокрацията, и благоденствието, което ще последва от пазарната икономика.

Но и в най-смелите си мечти

не съм

допускал, че ще

стана очевидец

на миграция от

Западна Европа

към България

Представях си, че животът ще стане “по-корекомски”, но просто ще заприлича на онова “там”, но едва ли ще е конкурентен на живота в Скандинавия или Франция.

Установявайки, че това вече е факт, бях изпълнен с оптимизъм.

Разказвам всичко това, за да заявя - да, посоката, в която вървим, е правилна и не трябва да се спира. До този извод беше стигнал преди няколко дни и забележително умният Красен Станчев, който доказваше тази теза с макроикономически аргументи.

Да сме благодарни на Михаил Сергеевич, че направи нужното, за да смени режима у нас. За добро е било! Всеки, който го отрича, е или тъп, или непочтен.

 

 

 

  • Деница Сачева заслужава похвала, че изръмжа на т.нар. майки

    Деница Сачева заслужава похвала, че изръмжа на т.нар. майки

    Министър Деница Сачева заслужава похвала, че честно каза това, което си мислят хиляди, че т.нар. майки на деца с увреждания превърнаха в професия демонстрирането на уврежданията им и присламчването към всякакви демонстрации. Разбира се, че е ужасно да имаш дете, на което се налага да се движи с количка
  • Да блокираш - за всички е гадно

    Да блокираш - за всички е гадно

    Гадно е, нали? Да ти блокират пътя и да не можеш да се прибереш вкъщи. Да опиташ да заобиколиш, но пак да се окажеш блокиран. Да си с чувството, че си невинен в затвор или птица в клетка. Да се питаш: “Защо сега точно на мен ми нарушават правата?” Но пък когато пред колоната от автомобили с вече проклинащи момента шофьори и пътници се изправи