България може да излезе победителка във войната за бюджета на ЕС

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/7858762 www.24chasa.bg
Еврокомисарят по бюджета Гюнтер Йотингер СНИМКА: РОЙТЕРС

Планирането на дългосрочните финанси буксува, защото Западът не иска да плаща повече, а Изтокът - да му намалят парите

Времето напредва, до следващия програмен период в ЕС остава едва около година, а европейските лидери се съюзяват в бюджетни племена и враждуват помежду си за определянето на дългосрочните финанси.

ЕС се надяваше да постигне съгласие между членките си до края на 2019 г. за бъдещата Многогодишна финансова рамка (МФР) за периода 2021-2027 г. За начална точка трябваше да се използва планът на Еврокомисията от май 2018 г. за разпределяне на 1,28 млрд. евро, или 1,11% от брутния национален доход (БНД) - сумата на брутния вътрешен продукт (БВП) плюс всички доходи, които жителите на ЕС получават. Правителствата, чиито лидери формират Съвета на ЕС, обаче игнорираха призивите на Еврокомисията на Жан-Клод Юнкер да се договорят преди евроизборите. След тях има променена политическа ситуация, от която вече произтичат променени приоритети. 

Ако Европарламентът, който също трябва да одобри споразумението за бюджета, или Съветът не се договорят - МФР няма да може да бъде приета.

За момента европейските депутати искат бюджет от 1,3 % от брутния национален доход на ЕС. В своя резолюция ЕП подчертава, че възнамерява да запази финансирането на политиките за сближаване, селско стопанство и рибарство, за което открито се обяви и българският премиер Бойко Борисов. Европарламентът ще се бори и за засилване на водещите програми, като тези в областта на младежта, научните изследвания и иновациите, околната среда и климата, инфраструктурата и цифровизацията.

Между отделните членки обаче зейнаха дълбоки разриви по въпроси като общия размер на бюджета и съкращаването на традиционните разходни области.

Непредвидени спънки като Брекзит и отложения старт на новата ЕК допълнително изтласкаха този график към следващата 2020 г. В резултат на това еврочиновниците се опасяват, че новите бюджетни програми може да не започнат навреме. Подобна ситуация имаше и при приемането на сегашния дългосрочен бюджет (2014-2020 г.), който беше договорен в последния момент през 2013 г. Германия, Великобритания и Франция са най-големите нетни вносителки в бюджета.

Брекзит обаче

отваря значима

финансова дупка

Според еврокомисаря по бюджета Гюнтер Йотингер излизането на Великобритания ще намали дългосрочния бюджет с около 84 млрд. евро.

За да не се стигне до гигантски съкращения на парите за земеделие и кохезионни фондове, част от страните ще трябва да внасят повече средства в общата каса. Канцлерката Ангела Меркел обаче категорично заяви, че германската вноска в хазната трябва да бъде намалена, тъй като страната ѝ е “непропорционално натоварена”.

Традиционно битката за бюджета е едно от най-трудните съревнования в Брюксел. То също е игра с много измерения, а за победа е важно с кого ще влезеш в съюз и колко стабилен ще е той. Страните могат да бъдат съюзници за селскостопанските субсидии, но да враждуват за размера или финансирането на регионалното развитие.

Според дипломати образувалите се вече фракции са толкова отдалечени, че споразумение за МФР може да бъде постигнато едва в последния момент, при германското председателство на Съвета на ЕС през втората половина на 2020 г.

Преговорите забуксуваха още по първия и основен въпрос - колко да е общият размер на бюджета. ЕК предлага 1,11% от брутния национален доход. “Политико” прави разбивка на основните съюзи, образували се досега:

Групата “1%

и нищо повече”

- Австрия, Дания, Германия, Холандия, Швеция

“Фактически най-могъщ е ханзейският съюз”, каза дипломат от ЕС, имайки предвид 5-те северни страни, които настояват за по-малък бюджет след Брекзит в сравнение с този, който бе предложен от ЕК. В техните очи това означава ограничаване на разходите до 1% от БНД. Същите пет членки настояват дори след Брекзит да се запазят т.нар. отстъпки - намаляване на вноските. Системата е въведена през 1984 г., тъй като богатите страни внасят номинално повече пари в общата каса на ЕС, отколкото получават обратно чрез еврофондовете. Ако системата на отстъпки отпадне, ЕС ще получи допълнителни приходи, с които може да покрие увеличаващите се нужди от финансиране. Страните от групата “1% и нищо повече” се застъпват за повече разходи за приоритети като изследвания и миграция и по-малко за традиционни програми като селско стопанство и сближаване (кохезия). Дали този съюз ще успее, зависи до голяма степен от Берлин като най-влиятелен член на фракцията и най-голям нетен вносител в бюджета на ЕС. Германия ще бъде натоварена и с надзора върху бюджетната сделка, ако разговорите се проточат до втората половина на 2020 г. Белгия, Финландия и Ирландия не са част от клуба “1% и нищо повече”, но искат да изразходват по-малко от 1,11% от БНД, предложен от ЕК.

Група “Приятели

на кохезията”

- България, Хърватия, Чехия, Кипър, Естония, Гърция, Унгария, Италия, Латвия, Литва, Полша, Португалия, Малта, Румъния, Словакия, Словения, Испания

17-членният съюз, състоящ се предимно от държави от Източна и Южна Европа, се бори за поддържане на финансирането за регионално развитие. Дипломати твърдят, че

групата е сред

най-мощните

фракции

в преговорите за бюджета на ЕС. Ако влиянието на 17-те се запази, България може да излезе победителка във войната. Според предложението на ЕК за страни като Полша и Естония ще има намаляване на регионалните средства с близо една четвърт за периода 2021-2027 г. в сравнение с последния седемгодишен бюджет.

Като следващ удар по Изтока финландското председателство на Съвета на ЕС предложи още по-голямо орязване на част от парите за кохезия.

Българският премиер Бойко Борисов е категоричен, че кохезионната и общата селскостопанска политика имат доказана добавена стойност. “Важно е да се противопоставим на разделението между нетни получатели и нетни донори. Ползите от двете политики са за всички европейски граждани”, посочи българският премиер в изказването си на срещата на групата “Приятели на кохезията” миналата седмица в Прага. Той акцентира, че не трябва да се допуска налагане на разделение между нови и стари приоритети за ЕС.

“Клубът за 1,11%”

- Хърватия, Италия, Литва, Малта, Румъния, Словакия, Словения, Испания

Може да се каже, че е подгрупа на “Приятели на кохезията”, тъй като поне 8 държави, които се борят за защита на разходите за сближаване, настояват бюджетът да бъде определен на 1,11% от БНД, колкото предлага и ЕК. За някои от тези страни 1,11% е идеалното число, докато други го разглеждат като абсолютния минимум, който са готови да приемат. Други държави се застъпват за малко повече от 1,11%: Естония и Унгария например предлагат 1,16%, а Португалия е отворена за компромис между 1,11 и 1,3%.

“Приятели на

фермерите”

- Австрия, България, Кипър, Чехия, Хърватия, Естония, Франция, Гърция, Унгария, Ирландия, Латвия, Литва, Люксембург, Полша, Португалия, Румъния, Словакия, Испания, Малта

Огромно мнозинство от страните в ЕС се опасяват от предстоящата смърт на техните селскостопански отрасли, затова воденият от Париж съюз за поддържане на разходите за селско стопанство на сегашните нива вече повлия на преговорите. В момента селското стопанство получава около 35% от общите разходи от бюджета на ЕС, а ЕК предложи да намали този дял до около 28% през следващата седемгодишна рамка.

Натискът от коалицията обаче накара финландското председателство да предложи по-голям дял от пая да бъде отделен за земеделието. Според документи, до които “Политико” има достъп, съгласно предложението на председателството Общата селскостопанска политика ще вземе дял между 30,5% и 30,9% от бюджета.

“Поддръжници на

демокрацията”

- Дания, Финландия, Франция, Германия, Холандия, Швеция

Макар и да не са официален клуб, няколко държави заявиха, че няма да одобрят многогодишната бюджетна рамка, ако тя не свързва разпределението на финансирането със спазването на принципа на правовата държава. В същото време Унгария и Полша са неофициално обединени в целта си да блокират механизъм, способен да спре финансирането заради проблемите на върховенството на закона.

Преговорите са толкова сложни, защото МФР се предлага от ЕК, но трябва да бъде приет от Съвета на ЕС с единодушие. Възможно е някоя страна да се въздържи и това няма да попречи на вземането на решение, стига да няма гласове против. За да се приключи процесът на вземане на решения се изисква съгласието на Европейския парламент. На практика това означава, че ЕП може да одобри или отхвърли позицията на Съвета, но не може да прави изменения по нея.

Целта на приемането на Многогодишната финансова рамка е да се определят таваните за разходите на ЕС. Всяка година се приема и годишен бюджет на съюза, който трябва да се вмества в ограниченията за разходите, определени в многогодишната финансова рамка.

Приходите на ЕС са основно от вноските на членките, които се определят като процент от брутния национален доход. От статистиката, подготвена от Statista, става ясно, че пет държави допринасят най-много. През 2018 г. бюджетът на ЕС бе близо 162 млрд. евро. Германия е внесла най-много - цели 21,6% от общите вноски.

Страни като България получават далеч повече, отколкото внасят. През 2018 г. България е допринесла за бюджета на ЕС с едва 0,3% от всичките 162 млрд. евро.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • Защо са важни стимулите за дефицитни кадри

    Защо са важни стимулите за дефицитни кадри

    Винаги е било така - там, където има някакъв дефицит, трябва да се появят стимули, за да се преодолее той. Затова е съвсем логична идеята на просветния министър за онези професионални направления, в които има остър недостиг на кадри, да се даде едно силно рамо. В случая - за някои важни специалности, от които икономиката има нужда и днес
  • Гетата в образованиeто са следствие на гетата в обществото

    Гетата в образованиeто са следствие на гетата в обществото

    Какво ни казват тазгодишните резултати от тестовете PISA НИКОГА НЕ СЪМ крил, че много харесвам работата на министъра на образованието Красимир Вълчев. Смятам, че той е много фокусиран и полезен човек. Вероятно сега върху него ще се нахвърлят заради лошите резултати в тестовете PISA. Искам да кажа, че усилията на Вълчев са напълно в правилна посока