Еманюел Макрон предаде Балканите

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/7860090 www.24chasa.bg
Еманюел Макрон СНИМКА: РОЙТЕРС

Още от падането на Берлинската стена преди 30 години западните лидери постоянно подчертаваха, че на Европейския континент няма проблем, който да не може да бъде решен с помощта на Европейския съюз или с разширяване на европейския проект.

Но дългосрочното решение изглежда се променя, като това се приписва на вътрешните проблеми в самия Европейския съюз или на американското безразличие.

Може би на пръв поглед изглежда странно САЩ да окуражават членство в нечий чужд клуб, пише Кристофър Хил, препечатано в "Слободен печат" от Project syndicate.

Но от лидерската си позиция в НАТО, основната европейска организация за сигурност, САЩ винаги са поддържали европейските усилия за консолидиране на политическия и икономически съюз на континента. И ЕС от своя страна осъзна, че членството в този блок е логична аспирация за постсъветските страни. Задълбочаването и разширяването на структурите на ЕС се оказа много по-трудно от онова, което много американски наблюдатели смятаха, европейските лидери продължиха, а САЩ ги подкрепяха, защото за тях бе по-лесно да бъдат на страната на ЕС, особено след Студената война, която се водеше между САЩ и Русия.

На срещата на 17 и 18 октомври Европейският съвет потвърди, че нещо все пак се е променило. Френският президент Еманюел Макрон взе съдбоносното решение да блокира началото на присъединителните преговори с ЕС на Албания и Северна Македония.

С Великобритания, която напуска ЕС, и с оттеглянето на канцлера Ангела Меркел от политиката, Макрон е очевиден наследник на европейското лидерство. Но неговите основания против разширяването на ЕС са неразбираеми. Мнозина, дори хора на Балканите, които са склонни да вярват в теории на конспирацията, сметнаха, че Макрон просто няма желание за трудните процеси на приемане на още две нови страни, които би трябвало да станат членки, а са от все още проблематичен регион, освен вътрешните предизвикателства, пред които е изправен ЕС.

Все пак разочарованието, дори и гневът от решението на Макрон можеше да се усети и в Тирана, и в Скопие. Освен всичко, Северна Македония промени и официалното си име с цел да успокои Гърция, която наложи вето на Македония през 2008 г. заради идентичността на името с гръцкия регион Македония.

Междувременно България, членка на ЕС, разстрои усилията на Северна Македония, обвинявайки я, че е присвоила български герои и поиска Северна Македония да промени всички учебници по история.

Изправена пред всички тези искания и борейки се с корупцията, наследена от предишната власт /чийто лидер странно получи убежище в Унгария/ Северна Македония с относително новия и неопитен премиер Зоран Заев заключи, че трябва спешно да стане част от НАТО и ЕС. Заев изкара дългия и тежък процес на промяна на името, нормализира отношенията с Гърция, успокои българите и поиска членство. Той знаеше, че промяната на името не мина добре, че много македонци смятат това за унижение, но че това ще се оправдае и ще се превъзмогне с влизането в ЕС. С оглед на това, че и НАТО и ЕС посочиха спора с името като най-голям проблем за членство в двете организации, македонците силно се надяваха на старт на преговори и влизане в двата съюза.

От своя страна НАТО остана на своите позиции. Макар да се чака още няколко членки да одобрят членството, все пак се очаква на декемврийската среща на върха Северна Македония да стане пълноправен член на НАТО. Но процесът на започване на преговори за влизане в ЕС стана наистина бавен.

Макрон, който каза много малко по темата, изглежда загрижен, че с продължаване на уголемяването на съюза ще се затрудни реформирането на управляващите структури. Но с рязкото спиране на процеса той постави Заев в незавидно положение. Надеждите на македонците се провалиха и през април те отново ще излязат на предсрочни парламентарни избори.

В миналото би се очаквало САЩ да реагират и да помогнат. Но във време, когато американският президент Доналд Тръмп има силно неопределена външна политика, изглежда, че проблемът с малките Северна Македония и Албания дори не бе забелязан.

Разбира се, възможно е Тръмп да е уморен от поведението на френския президент като звезда. Но също така възможно е Тръмп да не иска Албания и Северна Македония да бъдат част от ЕС. Все пак най-вероятно е това, че Тръмп просто си няма понятие какво всъщност се случва на Западните Балкани.

Преди само няколко години САЩ несъмнено работеха да улеснят приемането на тези страни в ЕС. Докато членките на ЕС не решат своите проблеми, ще бъде лесно да се забележи институционалната слабост и това ще даде сигнал на реваншистка Русия, че геополитическата игра на Балканите е към края си.

С оглед травмата, която претърпя регионът през последните 25 години, Америка и Европа имат заължението да изпълнят обещаното, което дадоха след Студената война.

/*Авторът е бивш посланик на САЩ в Македония, специален дипломатически представител за Косово, преговарящ за Дейтънския договор и шеф на преговорния екип на САЩ със Северна Корея. В момента е професор по дипломация в университета в Денвър.

(От БТА)

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • Кой е българският тигър?

    Кой е българският тигър?

    Чуеш ли “Силициева долина”, се сещаш за място, където високите технологии бележат рязко и бързо развитие. Авторитетният “Файненшъл таймс” написа, че София се е превърнала в такъв център за Югоизточна Европа. Изданието описва рекордните инвестиции и квалифицираните кадри в сектора. Български икономисти впрочем отдавна описват феномена - IT
  • Гетата в образованиeто са следствие на гетата в обществото

    Гетата в образованиeто са следствие на гетата в обществото

    Какво ни казват тазгодишните резултати от тестовете PISA НИКОГА НЕ СЪМ крил, че много харесвам работата на министъра на образованието Красимир Вълчев. Смятам, че той е много фокусиран и полезен човек. Вероятно сега върху него ще се нахвърлят заради лошите резултати в тестовете PISA. Искам да кажа, че усилията на Вълчев са напълно в правилна посока