Доц. д-р Боряна Димитрова: За нови 4 г. власт ще е добре освен с ВМРО, ГЕРБ да търси съюз и с малка дясна партия

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/7860163 www.24chasa.bg

Какво общо могат да имат Христо Иванов, Костадин Костадинов, Мая Манолова, че да реализират общ управленски модел?

Г-жа Фандъкова почти не акцентира на собствения си принос за София, за разлика от опонентката си, която максимализира ефекта от всяка тема, до която се беше докоснала

В София очевидно имаше срам или нежелание на симпатизантите на “Демократична България” да декларират вот за Мая Манолова, казва социологът

Четвъртият мандат на Фандъкова ще бъде труден, нервен, изпитателен

БСП или ще търси свой стратегически съюзник на изборите през 2021 г., което може да наложи необходимостта от ново лидерство, или сама ще бъде засмукана от нови популистки, поколенчески и прочее проекти

Ако ни чакат коалиции на “граждански” кандидати, както бе замислен навремето ОФ, ще се върнем в преддесетоноемврийските времена

- Битката за София е знакова за цялата страна - какви са поуките, г-жо Димитрова?
- Бих променила леко формулировката – битката за София е значима за цялата страна, защото задава политическата конфигурация до редовните парламентарни избори, но не е знакова, тъй като нито по икономически потенциал, нито по социално-демографска структура, нито по темп на развитие София е България. И това пролича в 265-те местни избора.
Иначе поуките от София са поне три: 4Личните биографии имат значение, дори когато на сцената идват нови поколения, за които идеологическите разделителни линии играят все по-малка роля.
4Няма промяна в цялостната електорална картина на страната, но има вклинявания, които биха могли да произведат различни ефекти – от ерозия на демократичните процедури до ефективен контрол над местната власт.
4На преден план през следващите четири години ще излизат и ще доминират все повече проблемите на местните общности. Те ще имат все по-високи изисквания, все по-бързи реакции, а това неминуемо ще изисква и сериозни промени в политическите и административни компетентности.
- Има ли в изборния резултат, който постигна Йорданка Фандъкова, нотка на недооценяване на труда и усилията й да промени към по-добро София, макар че успя да спечели следващия мандат сред оспорвана борба?
- В политическите битки, а битката за кметския пост на столицата винаги е такава, личните усилия неизбежно отиват на по-заден план. Това може да носи огорчения, но е част от цената, която се плаща за участието в политиката и властта. Конкретно в случая, особено по отношение на каузи, с които г-жа Фандъкова лично се ангажира – като зелена София, изграждане на велоалеи, намаляване на трафика в центъра, здравните скрининги и пр. – битува известно разбиране за автоматизъм, т.е., че тези неща “така или иначе са щели да се случат”, а не са плод на визия, усилия, проекти и решения. Г-жа Фандъкова почти не акцентира на собствения си принос в приоритизирането и осъществяването на тези каузи, не показва усилията, които стоят зад постигнатите решения. За разлика от опонентката си, която максимализира ефекта от всяка тема, до която се беше докоснала. Няма да сме честни обаче, ако не кажем, че
ако има нотка
недооценяване,
има и щипка
кредит на доверие Управлението на ГЕРБ в общинската власт осветли редица проблеми, поради което гласът на избирателите, подкрепили Й.Фандъкова само на втори тур, е даден не само като оценка, но и “под условие” за по-ефективно и прозрачно управление.
- Политолог нарече този неин 4-и поред мандат политическо проклятие и й предрече проблемни и тежки борби в новия СОС. Съгласна ли сте?
- Съгласна съм, че мандатът ще бъде труден, нервен, изпитателен. ГЕРБ и ВМРО имат мнозинство в СОС, но при 12 районни кметове, т.е. точно половината, излъчени от опозицията, при потенциално доста по-критични общински съветници и сред тях
Волен Сидеров, който
е виртуоз на публичния
скандал,
управлението на града няма да е никак лесна задача.
Принципно има два сценария. Единият е екипът на Й.Фандъкова да не успее да овладее чисто политическото противопоставяне, което със сигурност ще се подклажда като прелюдия към следващите парламентарни избори. Всяка опозиция е наясно, че озвучаването на един софийски скандал отеква в цялата страна и това може да й носи дивиденти. Другият сценарий е новият екип да успее да наложи като управленски стил императива за решаването на немалкото проблеми на столицата и това да формира конструктивни, но и контролиращи мнозинства, подобряващи логиката на градското развитие.
- По-силна ли излезе от този вот опозицията в лицето на БСП?
- БСП постигна няколко знакови победи в областни центрове, което символно я прави по-силна. Като обща тежест обаче ръстът й е минимален, което предвид тежките проблеми в ГЕРБ, предшестващи местните избори, е вероятно разочароващ резултат дори за собствените й симпатизанти.
- Ще запази ли Корнелия Нинова лидерството си?
- Към момента ще запази – не виждам кои кръгове в партията ще успеят да наложат ново лице и кое ще бъде то. А и тя може да “сложи на масата” повишаващата се електорална тежест на левицата в последните няколко избора, макар и не с желания темп. Големият проблем, който като своего рода
прокоба стои над БСП,
е, че като партия не може да направи решителен пробив, за да бъде припозната като успешна управленска алтернатива. Поради това в хоризонта на следващите парламентарни избори, тя или ще търси свой стратегически съюзник и това може да наложи необходимостта от ново лидерство, или сама ще бъде засмукана от нови популистки, поколенчески и прочее проекти.
- Задавах тези дни на много ваши колеги въпроса каква ще е политическата съдба на Мая Манолова. Възлагат й надежди, че ако оглави левоцентристка нова формация, ще хвърли мост към дясно-центъра. Какви са вашите сценарии?
- Не мога да гадая. Струва ми се, че самата Мая Манолова след обещанията за победа, които вероятно е имала, е в трудна ситуация и се лута какво да прави. Моето разбиране е, че тя трудно може да хвърли мост към дясно-центъра. Най-малкото поради факта, че мимикрията на партийното в гражданско при нея е доста прясна и видима. Тя събра чисто протестен вот на принципа “да бъде наказан ГЕРБ”, но това трудно може да премине в по-траен, дори и само за един управленски мандат, политически съюз. Предвид поколенческата смяна, подобна роля повече би подхождала на фигури като Борис Бонев.

- След прегледа на разбивките от екзитпола мнозина сред вашите колеги си задаваха въпроса десни ли са обявилите се за десни формации в София. Вие как отговаряте на този въпрос?

- Понятието “градска десница”, с което се обозначават тези формации, е очевидно повече от неточно. Още преди тези избори се знаеше, че в “Демократична България” има както класически десни избиратели, така и силно либерално настроени групи, зелени, както и немалко хора без ясни идеологически възгледи. Неслучайно акцентът в кампаниите и на М. Манолова, и на Б. Игнатов, беше
смяната на модела
на управление,
а не десните
и левите
политики
Тук обаче е и най-голямото ми смущение. Както за София, така и за Варна, където екзитполовете показаха най-голям пренос на “десни” гласове, в първия случай, към М.Манолова, а във втория – към К. Костадинов, пред тези избиратели стои въпросът – какъв модел на управление очакваха да бъде реализиран? Какво общо могат да имат Христо Иванов, Костадин Костадинов, Мая Манолова, че да реализират общ управленски модел? Не мисля, че и избирателите на “Демократична България” го вярват. Това не беше вот “за” нов модел на управление, просто вот “против” ГЕРБ. Какво ще стане оттук нататък, ми е трудно да предположа. Изглежда ми повече като безпътица за тези избиратели, отколкото като път към тяхното бъдеще.
- Защо се разминаха резултатите от екзитполовете в Пловдив и в София с реалните?
- Нека най-напред да кажа, че екзитполовете във всички общини се извършват по една и съща методика, а също така - по един и същи начин на първи и на втори тур. Каква е равносметката? В Пловдив имаше по-големи отклонения в данните на всички агенции на I тур, и почти никакви – на II. В София – обратното. Почти никакви отклонения на I тур и по-големи – на II. Очевидно проблемът не е в самия екзитпол, а в опитите той да бъде пробит. Ние сме направили вече нашите статистически анализи по секции, но за да не влизам в детайли, в обобщение ще кажа следното. И в двата случая екзитполовете, без знанието и подозрението на анкетьори и изследователи, бяха използвани като инструмент в политическите битки с презумпцията да се повлияе на поведението на избирателите. По данни на колеги в Пловдив е имало дирижирано свръхучастие на определени групи избиратели. Ние смятаме, че освен тях, други пък са били инструктирани да не участват в екзитполовете и така резултатите “играха” само между двама кандидати.
В София имаше очевидно срам или нежелание на симпатизантите на “Демократична България” да декларират вот за Мая Манолова. На I тур ничии избиратели нямаха нито притеснение, нито пък бяха “посъветвани” да премълчават за кого са гласували. Затова и екзитполовете бяха съвсем точни. На II тур очевидно имаше и от двете по малко. В резултат екзитполът подцени Мая Манолова.
Като обща равносметка се налага изводът, че опитът в България да се дискредитира такъв демократичен инструмент като екзитполовете е твърде злепоставяща ни “иновация”. Агенциите ще се преборят с нея, но това е много лош индикатор за демократичния изборен процес.
- Борис Бонев - новото явление в София на този местен вот, има ли национални перспективи?
- С цялата предпазливост в анализа на едно ново електорално явление – казвам предпазливост, защото така, както беше подценен, така сега може да бъде и надценен – трябва да кажем, че към момента г-н Бонев е несъмнено социологическо явление, тепърва ще се разбере дали ще стане политическо, или не. Какво имам предвид? На първо място, ако се погледне профилът на хората, които гласуваха за него, това са основно млади хора, добре образовани, с добри професии и доходи, дистанцирани от партиите, предпочитащи вота за личност (Бонев за общински съветник), дори и в крайна сметка този вот да вля сили в нехаресваните от тях партии – ГЕРБ, БСП, “Атака”. Те са обърнати към бъдещето много повече, отколкото към миналото, дори и то да е близко. Моделът “Орешарски”, още по-малко “Софиянски”, които прехвърчаха като искри в политическите баталии, не им говореха нищо. За тези млади хора Бонев беше един от тях и те
гласуваха за него на
принципа на подобието
– също като тях той не харесва партиите, реагира бързо на недоразумения по софийските улици и ги качва в интернет, не говори агресивно, а споделя мнението си в социалните мрежи и пр., и пр.
На второ място, но не по-маловажно е, че при Бонев беше скъсена класическата времева дистанция на предизборните кампании – най-напред да се популяризира кандидатът (или директно да се издигне по-популярен кандидат, както постъпи ГЕРБ, номинирайки областни управители, или БСП – депутати), а след това да се събира вот за него. При Бонев голяма част от избирателите решиха да го подкрепят в процеса на запознаването си с него – защото приятелите им от социалните мрежи го харесват, защото е различен и така се получи една вълна от последните дни и пр. По принцип е типично за младите хора да взимат решение в последните дни на кампанията. В случая те го взеха в полза на Бонев. Което доведе до два “странични ефекта” – спад на гласовете за Мая Манолова, които той успя да й вземе на I тур и подценяването на Бонев в проучванията, тъй като липсваха такива в последната седмица от кампанията.
- Голяма загуба ли са за ГЕРБ няколкото кметски кресла в областни градове, или е спасение за нея от имиджа на “преяла с власт партия”?
- ГЕРБ беше свръхпредставена в местната власт и дори след загубата на кметски кресла в някои областни градове, в Банско, в Сандански и пр. продължава да има много голямо влияние в нея. Конкуренцията в управлението на общините обаче е по принцип нещо здравословно – ще може да се сравнява как се управляват Русе и Стара Загора, Перник и Кюстендил, Велико Търново и Плевен. Това, на първо място, е добре за гражданите, а на второ, но съвсем не по-маловажно е
шанс да се атакуват редица
локални симбиози между
бизнес, местна власт,
съдебни или полицейски
покровители,
които иначе трудно могат да бъдат разбутани.
- Питам ви, защото мнозина съветват ГЕРБ да си намери стабилен партньор до редовните парламентарни избори през 2021 г. Други смятат, че коалиция ГЕРБ-ВМРО ще може да има и тогава, но не са сигурни дали ще има мнозинство.
- Много е трудно отсега да се каже каква ще е електоралната кондиция и на ГЕРБ, и на ВМРО, още по-малко на нови политически субекти до парламентарните избори през 2021г. Ако не се вторачваме само в нашенските си политически играчи, което по мое мнение е груба грешка, и ако погледнем по-голямата картина ще видим, че вече се чуват предупрежденията за край на годините на икономически растеж в света и наченки на нов икономически цикъл на стагнация, тепърва ще се усеща ефектът от Брекзит върху емиграцията, ЕС го очакват промени и пр. Всички тези процеси могат да окажат далеч по-голямо влияние върху структурирането на българското политическо пространство, отколкото процесите при “патриотите” или някой полунов субект. След 12 години участие във властта самата ГЕРБ ще се нуждае от по-сериозни обновления, така че само коалиция ГЕРБ-ВМРО не изглежда да събере достатъчно доверие и енергия за нови четири години. По принцип за България би било добре да има,макар и по-малка, класическа дясна партия, която да е коалиционен партньор на ГЕРБ, или пък партия в дясно-център от типа на Сиюдаданос в Испания.
- Какво в крайна сметка казаха хората на управляващите на тези избори?
- Не можем да сложим под един знаменател това, което хората казаха на управляващите в Бургас, Стара Загора и Велико Търново, и онова, което казаха в Благоевград, Банско и Сандански. Ако все пак се опитам да изведа една формула, тя е “не се самозабравяйте”.
- Изминаха 30 г. от 10 ноември 1989 г.. Като погледнете резултатите от този местен вот, какви промени постигнахме?
- Не бих искала да “прочета” резултатите им през призмата на 10 ноември. Би бил тъжен прочит. Тези дни Тони Николов използва една много сполучлива метафора за тестваната на тях стратегия – метафората за Отечествения фронт. Ако оттук нататък ни чакат коалиции на “граждански” кандидати, представляващи “единните и неделими граждани”, така както беше замислен навремето ОФ, то това означава да се върнем далеч назад, не в след-, а в преддесетоноемврийските времена. Но тях пък младите поколения не ги помнят, за да имат едно наум, когато гласуват. Така че кой знае как ще бъдат прочетени един ден тези избори, дали като поука, като начало на трагедия, или на фарс…

CV

Боряна Димитрова е родена в София

Доцент, д-р на философските науки

Завършила е социология в Софийския университет “Св. Климент Охридски"

Има специализации във Франция и САЩ, ръководител е на над 80 национални и международни изследователски проекта

Създател и управляващ партньор е на социологическата агенция “Алфа рисърч”

Член е на Европейската асоциация на изследователите на общественото мнение и маркетинга (ESOMAR)

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • Кой е българският тигър?

    Кой е българският тигър?

    Чуеш ли “Силициева долина”, се сещаш за място, където високите технологии бележат рязко и бързо развитие. Авторитетният “Файненшъл таймс” написа, че София се е превърнала в такъв център за Югоизточна Европа. Изданието описва рекордните инвестиции и квалифицираните кадри в сектора. Български икономисти впрочем отдавна описват феномена - IT
  • Гетата в образованиeто са следствие на гетата в обществото

    Гетата в образованиeто са следствие на гетата в обществото

    Какво ни казват тазгодишните резултати от тестовете PISA НИКОГА НЕ СЪМ крил, че много харесвам работата на министъра на образованието Красимир Вълчев. Смятам, че той е много фокусиран и полезен човек. Вероятно сега върху него ще се нахвърлят заради лошите резултати в тестовете PISA. Искам да кажа, че усилията на Вълчев са напълно в правилна посока