Ив Бертончини: Макрон иска да направи Европа суперсила, но няма да стане, ако се държи като крал

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/7860440 www.24chasa.bg
СНИМКА: Пламен Кодров

Френският президент се държи арогантно с останалите в ЕС и те вече го приемат като човек, създаващ неприятности

Той няма Наполеонов комплекс, а Бонапартов синдром - младия напорист политик, на когото му се иска да е Наполеон

С Албания и Македония ЕС не се разширява, а консолидира европейска територия

Ив Бертончини е президент на организацията “Европейско движение - Франция”. Преподавател е по европейски политики в няколко университета във Франция и Белгия. Работил е за Европейската комисия, както и като съветник по европейски политики към кабинета на министър-председателя на Франция. От 2011 до 2017 г. е оглавявал института “Жак Делор”.

- Г-н Бертончини, тези дни в Източна Европа отбелязваме 30-годишнината от падането на Берлинската стена и сриването на комунистическите диктатури. Но не виждаме ли в момента вдигането на нова Желязна завеса, ново разделение на Европа на първа и втора класа?

- Да, Европа е в рискова ситуация. България, Румъния, Чехия, Полша и останалите източноевропейски страни вече са в ЕС, но дойдоха със своите проблеми и все още догонват. Те обаче имат своите успешни истории и вече със сигурност не са заден двор на Европа. Голямото разширяване обаче създаде политически проблеми в старите членки. Да вземем на първо място свободното движение на хора, един от фундаментите на ЕС. В аспекта си на шенгенска зона свободното движение на хора все още не е въведено напълно и има държави като България и Румъния, които остават извън нея. Друг такъв проблематичен момент е еврозоната, въпреки че хората в западноевропейските страни не са толкова чувствителни по темата. Но имаме и разделението по проблема с миграцията - имаме страни, в които приемат бежанците като жертви, и такива, в които са третирани като опасност. Съществува и трето, ментално ниво на разделение. Има страни като Франция, които са носталгично настроени към Европа отпреди 30 години - много по-малка, много по-близка и еднаква в икономическо и политическо отношение. И най-важното Европа, водена от Франция. Ако днес питате французите за разширение на ЕС на Западните Балкани, те няма да са много ентусиазирани. Ако ги попитате за разширяването с държавите от Източна Европа, не съм сигурен, че и него все още са преглътнали. Французите ще ви кажат: “Да, тези държави се присъединиха, но те не са като нас.” И това е едновременно и рационална, и незряла реакция. Това възприятие за разделение на първа и втора класа европейци не е нещо, което виждате само в Източна Европа, аз го виждам и във Франция. Начинът да се преборим с тези нагласи е задълбочаване на интеграцията.

- В последните 30 г. Европа беше водена от Германия с канцлери като Кол, Шрьодер и Меркел. Като че ли идва краят на германското лидерство на ЕС. Могат ли Франция и Еманюел Макрон да станат новият лидер на ЕС?

- Да отговорим на този въпрос, първо, трябва да сме наясно с геополитическия контекст. След Втората световна война ЕС възниква, защото Европа е притисната, от една страна, от Сталин и комунизма, а от другата страна - от САЩ. Следващият решителен момент е рухването на Берлинската стена. То доведе до по-силния ЕС и създаването на монетарния съюз, което е германският проект, за да сме обединени. Сега е третият решителен момент, в който можем да сме по-интегрирани в области като сигурност и отбрана. И този момент е повече френски. Светът стана по-нестабилен и опасен. От изток имаме Путин и Ердоган, имаме ислямския тероризъм - това са все заплахи за сигурността.

А нашият естествен защитник Чичо Сам, или днес Чичо Доналд, не е по-малко надежден, но на моменти е непредсказуем. И това прави момента френски. Франция има място в Съвета за сигурност на ООН, има силна армия, ядрена сила е. Естествено е да е лидер в процесите на сигурността. Но за да сме лидер, трябва да можем да използваме момента. В свое интервю за “Икономист” Макрон обаче се държи повече като Платон, отколкото като Сократ с останалите европейци. Платон е философът, който стои извън пещерата и напътства всички, които са вътре. Платон се поставя в ролята на крал, това прави и Макрон - аз като френски президент ще ви наставлявам. Страхувам се, че тази опция не е най-добрата. Още повече съчетана с голямото нетърпение на Макрон към всички останали. Не смятам, че този подход ще проработи. Сократ е философът, който разбира останалите и обсъжда с тях, мил е с другите и по този начин ги убеждава да предприемат действие. Така че, ако Макрон успее да влезе в тази роля, може да поеме лидерската роля. Но преди да реформира целия ЕС, той трябва да реформира Франция.

- Казахте, че французите вероятно не са готови да приемат ново разширение. А готови ли са да приемат създаването на Европейска супердържава, каквато прозира зад желанията на Макрон?

- Не мисля, че французите са готови да приемат създаването на федерация от национални държави, както и останалите европейци. Мисля, че предприемането на крачки към федерализация може да бъде прието. Нека го наречем функционален федерализъм. Когато приемахме еврото, не беше лесно да изоставим идеята за френския франк, но сега французите със сигурност харесват еврото повече. Това са стъпките.

Да вземем създаването на една федерална, европейска гранична служба. Ние създадохме Шенген и реално границите на Гърция вече не са гръцки, а европейски. Следователно имаме нужда от европейска агенция, която да охранява европейските граници. И проблемът, поставен по този начин, ще бъде подкрепен. Ако въпросът е за създаване на европейско ЦРУ, той също ще бъде подкрепен. Но изграждането на европейска армия е доста по-трудна цел. Има два пътя за развитие на Европа. Единият е на интеграцията, който според мен е правилният и ефективният. Вторият е на съюза между правителства. И мисля, че Макрон се цели към Европа, която е повече съюз на правителствата, което може да се окаже и разумен подход.

- А готови ли са да плащат за обща армия?

- Зависи. Ако ги попитате дали са готови да дават повече пари за сигурността, отговорът ще е “да”. Ако обаче това е за сметка на парите за здравеопазване или образование, ще е “не”. Проблемите срещу създаването на обща армия са по-скоро германски. Защото в Германия по исторически причини разходите за национална армия не са от най-предпочитаните. Във Франция обаче този проблем не стои. Франция винаги се е стремяла към по-политически обединена Европа. И това е целта и на Макрон - ЕС като суперсила. Но при него има едно френско неглижиране на останалите. Много от страните в Европа никога не са се месили в световните дела. Да вземем Швеция. Говорил съм с шведски политици и когато им казах, че трябва да сме по-силни и да оформяме света около нас, отговорът бе, че съм луд.

“Ние в Швеция не оформяме света, просто искаме да живеем в мир и да се адаптираме”, бе буквалният отговор.

Макрон трябва да разбере и тези гледни точки. А не да натиска останалите. Погледнете думите на Ангела Меркел след срещата на Г-7 в Таормина и проблемите, направени от Тръмп там. Тя се върна в Берлин и каза: Драги съграждани, трябва да поемем съдбините си в собствените си ръце. Реално това е същото, което казва и Макрон, но много по-възпитано.

- Не е ли странно германците да са по-възпитаните и деликатните в сравнение с французите? Макрон в момента е върхът на арогантността и постоянно обижда другите европейски нации - българите, украинците, босненците... Това ли е правилният начин да водиш към по-силна Европа?

- Не, със сигурност не е. Макрон иска да изгради силен европейски суверенитет. И в тази си цел е абсолютно прав, че трябва да сме по-обединени. Но за да я постигне, му е нужно разбирането на останалите, а не провокация към тях. Надявам се, че Макрон осъзнава, че Франция често е приемана като арогантна, и за да го преодолее, е нужно да е още по-внимателен. А той не е внимателен. Напротив, към френската арогантност добавя френска припряност. Сигурно вижда, че заплахите са прекалено близо и няма време за губене. Или пък, влизайки в европейската политика, бе толкова високо, че като след наркотик сега пропада надолу. Но реалността е, че поставен в политическа координатна система, той е типът на монарха. И трябва да промени начина, по който се държи, по който говори на останалите европейски лидери.

- В думите ви прозира, че у Макрон май се крие Наполеонов комплекс.

- По-зле е. Защото Наполеон е все пак пример за всеки френски лидер. Макрон по-скоро е на фазата Бонапарт - един по-груб, недовършен и припрян лидер, който иска съдбата му да е да стане Наполеон. Така че Макрон по-скоро страда от Бонапартов синдром. И това е много жалко. Неговата припряност, неговите провокации са контрапродуктивни. И той е нещастен от тях в някакъв смисъл. Защото геополитическият контекст предполага Европа и европейците да стават по-обединени, политическият контекст със залеза на Меркел и нестабилните правителства в повечето държави членки също е в негова услуга и го поставя като естествен лидер, но е избрал неправилния начин. Той не е кралят на Европа. Още повече че неговата партия на европейско ниво не е първа, а е трета след ЕНП и ПЕС. Вероятно и заради това, че политическата картина го отслабва, Макрон опитва да използва провокации като начин нещата да се случват. Иска ми се да вярвам, че това са внимателно преценени тактически маневри, но не съм съвсем сигурен дали провокациите не са част от личната му психика и нещо, което не може да избегне.

- Не се ли превърна европейската политика в сръдня на малки деца - Макрон разруши системата на водещия кандидат за ЕК, получи вето от парламента за френски комисар, и то когато бяхме вероятно на една крачка от общоевропейски листи?

- Транснационалните листи щяха да са едно добро решение, пък дори първоначално да бяха на ограничено ниво, т.е. не целият Европейски парламент да се избира с тях. Но в системата с водещия кандидат Макрон видя тактическо поле да се сбие с ЕНП и ПЕС, след като бе победен от тях на изборите. Той донякъде бе прав да отхвърли името на Манфред Вебер като кандидат за президент на Европейската комисия, но сгреши, че поведе битка срещу системата на водещия кандидат като цяло. Можеше да каже: Добре, г-н Вебер, опитайте да съставите комисия и да преминете през парламента. Тогава Вебер щеше да загуби и да преминем към другите водещи кандидати. Така реално Макрон можеше да постигне начело на комисията да застане либерал като Маргрете Вестагер. Но той поведе битка срещу системата. Още по-шокиращо е, че премахна Вебер, но нямаше проблеми с Франс Тимерманс и Вестагер, които останаха в ЕК като вицепрезиденти. Това не бе добре изпълнено и е контрапродуктивно и нормално доведе до отмъщението на парламента. А Макрон се изживява като издигащ крале, след като прокара своя кандидат Урсула фон дер Лайен. Но другите страни в ЕС вече го виждат не като създаващ крале, а като създаващ неприятности. А от тази роля вече трудно може да обедини всички 27 държави в ЕС.

- Макрон наложи вето и на започването на преговори със Северна Македония и Албания, което бе определено като историческа грешка. Наистина ли с отказа ЕС предаде тези две държави в ръцете на Путин и Ердоган?

- Това бе груба грешка, която донякъде може да бъде поправена, ако се окаже, че стартирането на преговори е само отложено до съвета в Загреб през пролетта. Ако това стане и междувременно в Македония няма рязка смяна на посоката, мисля, че грешката ще бъде поправена. Проблемът е, че Макрон се оказа отново тотално непредвидим. Той изтъкна като мотив, че първо трябва да реформираме Европа, преди да вървим към ново разширяване. Мотивира се с приемането на бюджета, което няма нищо общо със започването на преговори. Ще се върна на кампанията за избирането на Макрон за президент. Той се биеше с Льо Пен и каза: Вие, г-жо Льо Пен, сте духът на загубата, аз съм духът на завоеванието. Да, но завоевателят може да убеди хората, че ние трябва да вземем Македония и Албания при нас. Или поне да започнем разговорите, които може да завършат и след 10 г. Още повече че говорим не за разширяване, а за включване на държави, които са заобиколени отвсякъде с ЕС. Дори геополитически това бе грешка. Франция винаги се е стремяла към географското понятие за Европа, говорила е за геополитика, а сега се противопостави на консолидация на европейска територия, каквато са Македония и Албания. Естествено е да очакваме засилване на влиянието на Русия, Турция, Саудитска Арабия, Китай.

- Каква Европа ще имаме след още 30 години?

- Зависи. Ако погледнем само ЕС, ще имаме повече обединение. Но ние сме по-малко от 7% от населението на света, след 30 г. ще сме 5%. Така че справянето с глобалните предизвикателства като сигурността, климатичните промени, икономиката ще ни принуди да сме по-обединени. Иска ми се да сме по-плуралистичен съюз, а не разделени на първа, втора и трета класа. Плуралистичен ЕС ще ни позволи едни държави да са по-интегрирани - дори политически, а други да стоят в една по-широка и хлабава Европа като общия пазар или търговската политика.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • Защо са важни стимулите за дефицитни кадри

    Защо са важни стимулите за дефицитни кадри

    Винаги е било така - там, където има някакъв дефицит, трябва да се появят стимули, за да се преодолее той. Затова е съвсем логична идеята на просветния министър за онези професионални направления, в които има остър недостиг на кадри, да се даде едно силно рамо. В случая - за някои важни специалности, от които икономиката има нужда и днес
  • Гетата в образованиeто са следствие на гетата в обществото

    Гетата в образованиeто са следствие на гетата в обществото

    Какво ни казват тазгодишните резултати от тестовете PISA НИКОГА НЕ СЪМ крил, че много харесвам работата на министъра на образованието Красимир Вълчев. Смятам, че той е много фокусиран и полезен човек. Вероятно сега върху него ще се нахвърлят заради лошите резултати в тестовете PISA. Искам да кажа, че усилията на Вълчев са напълно в правилна посока