Илхан Кючюк: Чакам скоро решението на Европейския съвет за Северна Македония да бъде преразгледано

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/7867230 www.24chasa.bg

Още акценти от интервюто с евродепутата от ДПС/"Обнови Европа":

Западните Балкани не могат да бъдат в чакалнята на ЕС, а интегрална част от самия него

България изпълни критериите за членство в Шенген, но то е въпрос и на политическо доверие. Нашите либерални партньори са притеснени от поверяването на ключови министерства в сферата на сигурността на представители на националистите

- Г-н Кючюк, бяхте определен за основен докладчик на Европарламента за Северна Македония в следващите 5 г. Това е признание за вас - български евродепутат досега не е бил докладчик на такова важно досие, но може ли да се тълкува и като знак към България?

- Винаги съм казвал, че успехът на всеки български гражданин е успех и за България. Убедено вярвам, че политика се прави в името на поколенията напред. Воден от този принцип, ще наблюдавам и оценявам постигнатия прогрес безпристрастно, въз основа на постигнатите резултати. Северна Македония провежда тежки реформи и постигна много в името на членство в ЕС. Страната

направи също

толкова тежки

компромиси,

показвайки политическа смелост и визия в името на добросъседските отношения, като нееднократно доказа, че е част от европейското семейство.

- Какво ще работите вие, след като Европейският съвет отказа на Северна Македония и Албания старт на преговорите за членство? Какъв е сценарият оттук нататък?

- Европарламентът и Еврокомисията изразиха категорична и еднозначна подкрепа за политиката на разширяване. Европейският съвет обаче беше на друго мнение, като очаквам в най-скоро време това решение да бъде преразгледано. От известно време се говори за промяна на Копенхагенските критерии, но без особена конкретика - никой не е виждал разписано предложение за такава промяна. Как би изглеждало, как ще бъде реализирано? Ще засяга ли и държавите, които вече са започнали предприсъединителни преговори като Сърбия и Черна гора? Преди срещата на върха ЕС - Западни Балкани в Загреб и трите институции трябва да имат консолидирана и еднозначна позиция по този въпрос. Западните Балкани не могат да бъдат в чакалнята на ЕС, а интегрална част от самия него.

Спомнете си България в началото на 90-те години на ХХ век, която с няколко бивши комунистически държави стояха като “черна дупка” на Европа. Но чрез вътрешнополитически промени, общи усилия и реформи ние успяхме да се присъединим към НАТО през 2004 г., а малко по-късно и към ЕС през 2007 г.

- Отбелязваме 30 г. от свалянето на комунистическия режим - как оценявате този период и извървения преход?

- България успя да осъществи мирен преход от тоталитаризъм към демокрация благодарение на уникалния етнически модел, чийто архитект е д-р Ахмед Доган. Страната ни бе обединена от общата консенсусна кауза за европейско развитие, изразяваща се в членството в НАТО и ЕС, и успя да я реализира. За съжаление,

през последните

10 г. България

няма ясни

приоритети,

стратегия и посока, движи се инерционно и хаотично. Превърнахме се в най-бедната и обезлюдяваща нация. В много от случаите не търсим и не намираме мястото си в ЕС и международните организации, в които членуваме, а стратегическите решения се вземат ад хок, без водеща визия. Тревожно е, че 30 г. след падането на Берлинската стена се изграждат нови стени между хората, основани на езика на омразата.

- Докладът на ЕК препоръча мониторингът за България да отпадне. Правили ли сте проучване сред колегите си в ЕП - какво е становището им?

- Винаги сме изтъквали, че Механизмът за сътрудничество и проверка е неефективен с оглед постигането на трайни промени, с ограничен обхват е и поради това е и несправедлив. Механизмът се прилага спрямо България и Румъния, като подобни мерки не бяха предприети спрямо по-старите държави със сходни проблеми или по-късно присъединилата се Хърватия. За съжаление, все още са налице множество инструменти в областта на правовата държава, които се прилагат регионално или секторно.

Ние настояваме за установяването на механизъм за правовата държава, приложим на равни начала към всички държави членки. Още през 2016 г. ЕП подкрепи доклад в тази насока на колегата от либералите Софи инт Велд за създаването на Пакт за демокрация, правова държава и основни права, който да интегрира съществуващите инструменти и да осигури еднакво третиране за всички. Затрудненията при прилагане на чл. 7 от ДЕС бе допълнителен алармен сигнал за необходимостта от този инструмент и всички очакваме конкретните действия на ЕК в тази насока.

- Отпадането на мониторинга крачка ли е към Шенген, както прогнозираха ваши колеги?

- България трябва да е част от шенгенското пространство и това е основна позиция на ДПС. Страната ни отдавна изпълни критериите за членство, имаме и достъп до европейските системи за гранична сигурност. Членството в Шенген е въпрос и на политическо доверие. Нашите либерални партньори например изразяват силни притеснения, свързани с поверяването на ключови министерства в сферата на сигурността на представители на националистите.

- Какви са очакванията ви от новата ЕК - ще бъде ли ефективна тя, като наблюдавахте процеса на сформирането ѝ?

- По-късното формиране на ЕК не е прецедент. Европарламентът има достатъчно инструменти за контрол и това се видя при изслушванията на трима от комисарите. И те могат да бъдат активирани, когато има политическа воля. Пред нас стоят важни въпроси, които чакат своите законодателни решения. Очакванията ни са Колежът на комисарите да бъде сформиран до края на месеца.

- Непрекъснато се удължава срокът за излизане на Великобритания от ЕС. Брекзит вече се определя като най-голямата грешка на Великобритания от Втората световна война насам. Кога и как може да се сложи край на тази агония?

- Последният

етап на Брекзит

е учебникарски

пример как

липсата на

консенсус

между двете основни сили може да постави страната в тежка политическа и конституционна криза. Позицията на ЕС е непроменена по този въпрос. С една-единствена разлика - този път първо ще изчака решението на Лондон. Досега беше обратното. Предстоят важни избори на 12 декември във Великобритания, които ще дадат по-голяма яснота за последващите действия.

- Наскоро бяхте отново избран за вицепрезидент на АЛДЕ, при това с най-висок резултат. Какви са акцентите от работата ви като такъв?

- Резултатът, който получих, е преди всичко международно признание за последователната политика на ДПС. През годините ние се утвърдихме като една от най-стабилните и развиващи се партии в Източна Европа. И занапред като член на бюрото ще работя за подкрепата и развитието на либерализма.

- Каква е оценката ви за резултатите на ДПС на местните избори?

- ДПС утвърди своите позиции и разшири географията си в местната власт. Резултатите показват, че отбелязваме повишаване на броя мандати - 47 кметове на общини, 37 от които кандидати от ДПС, 9 подкрепени като коалиция и 1 независим. Бяха избрани и 916 общински съветници от ДПС, или приблизително 18% повече. Приемаме това като огромно доверие, но и отговорност.

Визитка

Роден на 16 септември 1985 г. в Севлиево

Завършил политология и право във ВТУ, има много специализации и обучения

Председател на Младежкото ДПС

Вицепрезидент на Алианса на либералите и демократите за Европа (АЛДЕ)

Евродепутат от ДПС/“Обнови Европа”

Бе избран за постоянен докладчик на Европарламента за Северна Македония

Преди дни бе награден с почетния орден на външното министерство на Азербайджан

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • Защо са важни стимулите за дефицитни кадри

    Защо са важни стимулите за дефицитни кадри

    Винаги е било така - там, където има някакъв дефицит, трябва да се появят стимули, за да се преодолее той. Затова е съвсем логична идеята на просветния министър за онези професионални направления, в които има остър недостиг на кадри, да се даде едно силно рамо. В случая - за някои важни специалности, от които икономиката има нужда и днес
  • Гетата в образованиeто са следствие на гетата в обществото

    Гетата в образованиeто са следствие на гетата в обществото

    Какво ни казват тазгодишните резултати от тестовете PISA НИКОГА НЕ СЪМ крил, че много харесвам работата на министъра на образованието Красимир Вълчев. Смятам, че той е много фокусиран и полезен човек. Вероятно сега върху него ще се нахвърлят заради лошите резултати в тестовете PISA. Искам да кажа, че усилията на Вълчев са напълно в правилна посока