Соня Йончева: Мечтая да се снимам във филм, но като истинска актриса

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/7867335 www.24chasa.bg
Соня Йончева ще пее в София утре вечер.

На концерта утре вечерта в София ще изпълня най-любимите си арии на Пучини

Утре вечерта Соня Йончева ще изнесе концерт в столичната зала “България”. Тя идва у нас малко повече от месец след като със съпруга ѝ Доминго Хиндоян станаха родители на бебето София. Световноизвестното сопрано ще пее заедно със Софийската филхармония под диригентската палка на Найден Тодоров.

- Честита дъщеричка! Как сте с малката София?

- Благодаря, много сме добре! София е страхотно, мъничко, сладичко бебенце и аз като една типична българска майка гледам да ѝ дам много, много любов и това, от което се нуждае в момента. Смятам, че децата трябва винаги да чувстват, че родителите им са непрекъснато до тях и ги обичат. Няма значение къде сме, в каква ситуация сме, на кое летище или в кой град.

- Как реагира 5-годишният батко Матео на нейната поява, опитва ли се да помага?

- Да, Матео имаше невероятна реакция, когато София се роди. Още преди това той постоянно ѝ говореше през моя корем и ѝ казваше най-различни красиви неща. С баща му бяхме много изненадани, защото той

прояви невероятна

нежност към нея

Сега е същото. Имаше един момент, в който не знаеше това малко бебенце какво е, и започна да я щипе по бузите, по пръстчетата, да я мачка, да я стиска. И беше малко трудно да я опазим, но сега вече всичко се връща към нормалното.

- Много скоро след раждането се качвате отново на сцената. Как успявате да се възстановите толкова бързо?

- Честно да ви кажа, не съм чувствала никога, че трябва да се възстановявам от нещо. Просто следвам нормалния инстинкт на тялото си и това, което ми подсказва моят дух. Естествено, имаше и риск, защото и двете ми раждания бяха с цезарово сечение и можеше да ми е необходимо малко повече време, за да се възстановя. Но слава богу, съм обградена от хора, които са фантастични - от майка ми, съпруга ми, Матео, сега вече и София, това ме зарежда със страшно много енергия. Приятелки на майка ми също, една от тях, която ни е много близка - Снежана, е сега с нас. Родителите на съпруга ми също бяха до нас, това е толкова важно - да имаш хора, които те обичат, така се възстановяваш много бързо.

Соня Йончева: Мечтая да се снимам във филм, но като истинска актриса

- Разкажете за концерта в София, какво ще чуе публиката?

Щастливите родители с бебето София

СНИМКИ: ИНСТАГРАМ И АРХИВ
Щастливите родители с бебето София СНИМКИ: ИНСТАГРАМ И АРХИВ

- Ще чуе моите най-любими арии на Пучини. Тези три концерта - в Хамбург, Москва и в София, са много важни за мен, защото по много интимен начин мога да се срещна отново с моята публика след тримесечна пауза.

Наскоро синът на певицата стана на пет години.
Наскоро синът на певицата стана на пет години.

- Много български артисти, които работят навън, казват, че най-много се вълнуват и притесняват, когато излязат пред нашата публика. Така ли е и с вас, българските зрители не ви ли карат да се чувствате по-комфортно в сравнение с тези в другите държави?

- Да, разбира се. Всички казват, че най-трудното нещо е да се появиш пред публика, от която нищо не можеш да скриеш. Възприемам хората в България като мои близки. Това е съвсем в духа на страната ни, всички са много близки, знаят всичко за останалите, познават се по погледа, по парфюма, по изражението. Обожавам да пея пред българската публика, това е важна част от моята активна дейност, поне веднъж в годината да се срещам с моето семейство, с моята публика в България.

- Преди време разказахте, че през 2020 г. ще излезе новият ви албум. Как вървят записите, издайте малко повече подробности? Ще има ли нещо специално за българските ви почитатели и какво?

- Да, вярно е. Новият албум ще излезе през 2020 г. Все още не мога да говоря в детайли, защото не съм оторизирана от продуцентите ми. Но ще има изненади за българската публика. За мен е много важно винаги да подчертая откъде идвам, коя съм, това не е само в моите корени като жена, но и също в моите музикални корени и гледам да наблегна на това в творчеството си.

- Искате операта да стигне до колкото се може повече хора и най-вече до младите. Кое е най-далечното или странно място, на което сте пели?

- Най-далечните места са две. Първо, за мен беше много странно да дебютирам с “Травиата” през 2012 г. в Куала Лумпур, Малайзия.

Там хората за първи

път слушаха опера

на много високо, професионално ниво, въпреки че имат невероятни условия това да се случва. Имат невероятни зали, страхотни оркестри, между другото, в оркестъра на Куала Лумпур срещнах най-малко 10 българи. Другото далечно място беше миналата година в Чили, в Театро дел Лаго. Беше наистина невероятно изживяване да стигна почти до Южния полюс на Земята и да пея между вулкани, в едни много зелени ниви, на прекрасно езеро, където немска фамилия е построила изцяло дървен театър със страхотна акустика. И на фона на всичко това видях поне 2000 човека, които пристигнаха в най-зашеметяващите рокли и бижута да слушат класическа музика. За мен беше абсолютен шок да видя на тази панорама всички тези хора, които милеят за класическата музика. И това ми доказва още веднъж, че класиката е много важна за обществото, но най-важна е за децата, това е нова мисия, която имам сега.

- През последните години класиката се смесва с поп и рок музиката. Това предателство ли е към класическата музика, или един атрактивен начин да стигне до по-широка публика?

- Смятам, че музиката е музика, няма значение дали е поп, класика, или рок, тя е едно огромно съобщение. Носи космически заряд, няма значение под каква форма е и дали се смесва, това не е никакво предателство. Аз съм за смесването, но

винаги съм против,

когато е направено

с лош вкус

Сега може дълго да си говорим кой вкус е добър и кой - не, но има една музикантска точка, която не може да се премине. Може да се смесват всякакви жанрове, но винаги трябва да има доза музикантска защита.

- Какъв експеримент в професионално отношение все още се страхувате да направите?

- Няма такъв може би. Имам много интересни планове за бъдещето. Мечтая да се снимам във филм. Правейки толкова опери по кината, у мен се появи голямо желание да бъда пред камера и да използвам тази енергия, която има между камерата и артиста, но може би без да пея. Да бъда една истинска актриса, а не актриса певица.

- Кои са били най-големите трудности в кариерата ви?

- Не знам дали съм имала големи трудности, не мога да ги изтъкна една по една. Но смятам, че най-голямата трудност в моята кариера, а и във всички кариери е да се запази балансът между пътуванията, с публиката, отношенията с хората, да бъдеш дипломатичен. Да си отворен към света, без да си отвориш толкова душата, че да могат хората да те разграбят и да те изядат. (Смее се.) Наистина най-трудното е да запазиш това, което си, вътрешно в себе си, да бъдеш автентичен, без да загубиш ума си.

- Най-добрата Виолета от времето на Мария Калас - какво ви струваше това?

- Нищо не ми костваше. Излязох на сцената и изпях всичко, което мислех, разсъждавах в този момент. Бях дирижирана от един невероятен диригент, казва се Даниел Баренбойм. Той е не само диригент, но и изключителен музикант, пианист. Беше много специален момент. Но ти не можеш да изчисляваш, да направиш нещата по схема, те просто се случват. Аз съм професионалист, излизам на сцената и давам на публиката всичко от себе си.

във филм, но като

истинска актриса

- Как се почувствахте, когато чухте това признание?

- Наистина е огромно признание, и то от един от най-известните журналисти в Германия, един от най-трудните журналисти там. Важно е да бъдем оценявани. За един артист е много ценно и важно да чуе мнението на вас, журналистите, на семейството си, на приятели професионалисти. Не чета много критики, но така, като ми попадне, не мога да я подмина. (Смее се.)

- За няколко роли се твърди, че сте най-добрата. Имате ли любим образ?

- Не, харесвам силните жени, тези, които са поставени в странна ситуация в живота си, от която няма изход, но намират сили да продължат да живеят, докато накрая всички умират. Има роли, които много ми допадат, като Медея, Имоджене в “Пиратът”, харесвам Тоска, въпреки че не е най-симпатичната, Мими също. Сега имам нови завоевания, с които ще се преборвам тази година - Манон Леско, Федора, все интересни жени.

- В “Пиратът” си партнирате със своя брат, давате ли му някакви съвети?

- О, да. Ние винаги си разменяме съвети - той на мен и аз на него. С брат ми имаме много силна връзка. От малки пеем заедно и е неизбежно да не се срещнем на сцената. Дори и на тази възраст, в тази част от нашия живот. Радвам се, когато е до мен, радвам се също, когато не е до мен и пее на сцената, и че има възможността да бъде музикант. Това сме цял живот - музиканти, артисти.

- Какви са спомените ви от първото ви стъпване на сцената на Метрополитън опера?

- Беше много голямо изживяване, спомням си, че нямах никакво време да репетирам. Просто ми казаха, че не мога да видя сцената по никакъв начин, защото имат друго шоу. Трябваше да репетирам в малко студио и разполагах с три часа да построя цялата опера, направихме една репетиция там и два дни след това бях на сцената на “Метрополитън”. Отворих вратата, излязох през декора и запях. Това беше. Моят спомен е за едни огромни прожектори, вперени в мен, невероятна публика от четири хиляди човека. Усещах, че трябва да ги спечеля на моя страна, но до известна степен усетих и тяхната симпатия към мен. Те знаеха, че дебютирам. Много култивирана публика, която вече е чула всичко и трябваше по някакъв начин да отбележа моето място там.

- Бихте ли изброили кои според вас са петте най-добри сопрано гласа на световната сцена в момента, освен вас?

- Имам толкова много колежки, които са изключително талантливи, като започнем с генерацията преди мен - Анна Нетребко, Анджела Георгиу, Диана Дамрау. От сегашната генерация, в която съм и аз, мога да посоча Айлин Перес. Сред по-младите от нас има много, много талантливи момичета като Надин Сиера, Валентина Нафорнита, които имат много интересен заряд. Елза Драйзи също има невероятен глас, операта е в сигурни ръце, аз съм много окуражена.

- Кой е певецът, от когото сте научили най-много?

- Всички ги слушам, научавам най-доброто от тях, както и това, което не ми харесва. (Смее се.) Ние сме като спортистите, както един футболист харесва друг и тайничко го гледа. Това, което съм забелязала при тенисистите, е, че не само се почитат един друг, но дори си говорят и си дават съвети. Това бих искала да дойде и в нашата професия, да можем да говорим помежду си, да си разменяме мисли, за жалост, при певците това не е често явление.

- Коя е ролята, която все още не сте изпълнили, а бихте искали?

- Няма такава засега. Всички, които съм искала или са направени, или вече има план да бъдат направени.

- България е малка държава, а през годините има големи гласове на световната оперна сцена. На какво се дължи това според вас - ген, добри преподаватели или какво още?

- Дължи се на една изключително силна смесица на най-различни гени в нашата държава и най-различни култури. Толкова нации са минали по нашите земи и са ни повлияли - гърци, турци, римляни, като го смесиш с гените на траки, славяни и т.н. България е много интересна точка на картата. Имаме и невероятна традиция, толкова велики гласове са излезли от страната ни. Интересно е наистина да се разбере защо толкова много оперни певци са оставили огромна диря в историята на музиката, а България не е голяма държава.

- Каква се виждахте в най-смелите си мечти, представяхте ли си, че ще стигнете чак дотук?

- Никога не съм си представяла, че ще стигна, докъдето съм в момента, но винаги някак си съм правила всичко възможно, за да стигна дотук. Това е смесица между мечта и реалност. Да ви кажа честно, все едно ми беше дали ще се сбъдне тази мечта, защото някак си усещах, бях наистина сигурна, че нещо ще стане. Нашата професия не е въпрос на амбиция, а дали си артист. За мен беше много по-важно да се утвърдя като артист не на пазара, а за самата себе си, да знам, че съм направила това, което е нужно, на 100%.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • Кой е българският тигър?

    Кой е българският тигър?

    Чуеш ли “Силициева долина”, се сещаш за място, където високите технологии бележат рязко и бързо развитие. Авторитетният “Файненшъл таймс” написа, че София се е превърнала в такъв център за Югоизточна Европа. Изданието описва рекордните инвестиции и квалифицираните кадри в сектора. Български икономисти впрочем отдавна описват феномена - IT
  • Гетата в образованиeто са следствие на гетата в обществото

    Гетата в образованиeто са следствие на гетата в обществото

    Какво ни казват тазгодишните резултати от тестовете PISA НИКОГА НЕ СЪМ крил, че много харесвам работата на министъра на образованието Красимир Вълчев. Смятам, че той е много фокусиран и полезен човек. Вероятно сега върху него ще се нахвърлят заради лошите резултати в тестовете PISA. Искам да кажа, че усилията на Вълчев са напълно в правилна посока