Нинова направи вярна кампания - не посочи другари за кметове, но точно те бяха избрани

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/7880156 www.24chasa.bg

БСП обаче се вкара в избори безкрай. Докато всички в партията са един срещу друг, тя никога няма да бие ГЕРБ

Още неизлязла от едни избори, БСП влезе в нови. Този път обаче битката няма да е срещу политически опонент, а брат срещу брата. И изненадващо това я направи още по-ожесточена.

Знак за това е поредното драматично заседание на Националния съвет на партията в неделя. Отново се размениха взаимни обвинения, искаха се оставки, чуха се тежки думи. Жалко, червените пленуми заприличаха все повече на махленска свада.

Да, БСП за пореден път доказа, че е единствената истинска партия в политическия ни живот - с плурализъм на мненията, с демократични механизми за вземане на решения, с уставни норми и правила. Понякога обаче се питам дали именно това не ѝ играе лоша шега. Защото отваря вратата за братоубийствени войни. И докато другите са съсредоточени в това как да победят на избори, столетницата е обърната все към себе си, търси врага с партиен билет, членовете ѝ си правят мръсни номера и се надцакват един друг, вместо да борят политическия опонент. За да имат основание после да поискат оставка!

Поредният пример за това са отминалите местни избори. Които дадоха основание за вътрешен спор около оценката как се е справила столетницата. Защото изборите не са само числа, а и политика, а в БСП всеки чете резултатите като дявола Евангелието.

Е, загуби или спечели БСП на тези избори? Мненията са на двата полюса. Безспорно е обаче, че БСП направи пробив в големите градове. Да, наистина остана втора политическа сила, загуби в някои традиционно червени региони, но пък взе 4 областни центъра. Може би щеше да има и други два - Шумен и Ловеч, ако срещу нея не стоеше цялата държавна машина.

Опозицията на Нинова обаче не е доволна. Да видим основните ѝ критики.

Първо, че партията не е повишила с много резултатите си спрямо 2015 г. Какво направи обаче същата тази опозиция, за да промени ситуацията? Досега за БСП можех да твърдя с категоричност, че по време на избори загърбваше вътрешните си ежби и фронтове и работеше като един. На тази кампания се видя друго - интригите не спряха, обидените не помагаха, а някъде направо саботираха.

Справка - Варна, където не са без основания съмненията, че половината структура е била в кампанията зад Костадин Костадинов, вместо зад Анелия Клисарова.

Второ, че на тези избори столетницата няма нито един кмет в 6 области - Варна, Враца, Кърджали, Силистра, Сливен и Хасково. А през 2015 г. в колко области БСП остана без кметове? В 8 - Кърджали, Сливен, Силистра, Габрово, Разград, Смолян, Търговище, че и София-град, където сега има двама районни кметове.

Прави впечатление, че някои от областите се повтарят (нищо, че в Кърджали - крепостта на ДПС, всички партии имат проблем). Значи проблемът там не е отсега и спешно е нужна вътрешнопартийна реформа.

Трето, проблемът били новите лица, които нямали ясен политически профил и леви послания в кампанията. Да, ама не спечелиха ли кметски места именно такива нови за БСП лица като Румен Томов в Благоевград и Пенчо Милков в Русе?

Много съм критикувала Нинова в предишните кампании за агресията в тона, затова не мога да си кривя душата и да не призная, че този път тя се справи отлично. Изгради червената кампания не на агресия и атаки, а на позитивни послания и решения. Такава беше например кампанията в Русе и Перник - положителна, без да скрива проблемите и с усмивка в предлагането на решения и резултатът е видим.

Четвърто, това били третите загубени от Нинова избори. Да напомня ли обаче, че Станишев, със същата тази група опозиционери около себе си, 11 пъти губи избори? Така че тълкуването на резултатите може да има различни страни.

Не мога да не призная, че някои от аргументите на вътрешната опозиция имат основание. Но действията ѝ в момента изглеждат дребнави. Вместо партията да се зарадва на новите си кметове, да понадигне глава, вътрешната опозиция отново тръгна да разчиства сметки. А какъв е смисълът да се иска оставката на Нинова днес, след като след 6 месеца предстои пряк избор на лидер? Тогава социалистите от цялата страна ще имат възможност да решат дали да дадат своя вот на доверие за политиката, провеждана от “Позитано” 20, и ще кажат тежката си дума дали искат, или не смяната на Нинова.

Опозицията обаче май се страхува от такъв пряк вот. Защото има голям проблем - тя е аморфна, разделена и няма лице, лидер. Единствените сериозни противници на Нинова в партията в този момент могат да ѝ бъдат само двама души - Сергей Станишев и Мая Манолова. Президентът на ПЕС обаче за момента не дава знаци, че има желание да се връща в родната политика.

А Манолова, първо, обяви, че ще събира гражданската енергия в нов проект, което е знак, че ще търси политическо бъдеще извън БСП. Второ, в момента тя не е партиен член и дори да възстанови червената си карта, едва ли ще има необходимото време по устав, за да се кандидатира за лидер. Трето, с флирта си с десните на тези избори настрои срещу себе си част от левия електорат - показателно е, че бе подкрепена от 66% от червените в столицата.

Така че за момента лидерството на Нинова изглежда безалтернативно. Тя обаче не трябва да прави повече грешки, като използва отчетно-изборната кампания в партията за последната метла и разчистване на всички неудобни. Трябва да се смири и да спре да разделя партията. Защо ѝ бе например да прави опит за преврат на Калоян Паргов и да иска да го сваля от групата на червените общински съветници, след като представянето на БСП в София е едно от най-добрите от десетилетия!

Няма успял лидер, който се обгражда само с удобни и угодни хора. Винаги е хубаво да има кой да ти каже къде бъркаш и да те приземи. Дано червената шефка го разбере.

Какво излиза обаче накрая - в следващата една година българинът ще си отдъхне без избори. Всички се умориха от тези вечни политически борби. Това обаче няма да важи за социалистите, които влизат в поредните си битки, този път вътре в партията. Остава само да гадаем как, като изтощи собствения си електорат, БСП ще отиде на парламентарните избори през 2021 г.

Столетницата трябва да осъзнае едно - няма начин да надвие ГЕРБ, докато всички в партията са един срещу друг.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • Защо са важни стимулите за дефицитни кадри

    Защо са важни стимулите за дефицитни кадри

    Винаги е било така - там, където има някакъв дефицит, трябва да се появят стимули, за да се преодолее той. Затова е съвсем логична идеята на просветния министър за онези професионални направления, в които има остър недостиг на кадри, да се даде едно силно рамо. В случая - за някои важни специалности, от които икономиката има нужда и днес
  • Гетата в образованиeто са следствие на гетата в обществото

    Гетата в образованиeто са следствие на гетата в обществото

    Какво ни казват тазгодишните резултати от тестовете PISA НИКОГА НЕ СЪМ крил, че много харесвам работата на министъра на образованието Красимир Вълчев. Смятам, че той е много фокусиран и полезен човек. Вероятно сега върху него ще се нахвърлят заради лошите резултати в тестовете PISA. Искам да кажа, че усилията на Вълчев са напълно в правилна посока