Ако искаме висока втора пенсия, вноската за нея трябва да се увеличи на 10-12%

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/7884654 www.24chasa.bg
Николай Василев е бивш икономически министър и управляващ партньор в компанията за управление на активи “Експат капитал”

Защо не е по-лош вторият пенсионен стълб?

Периодично анатемосваме втория стълб на пенсионната система с аргументи, които “отърват” на критиците към съответния момент. Изказват се предимно популисти, които са против всички аспекти на пазарната икономика и искат държавата да отговаря за всичко.

Математически анализи липсват, а преобладават неверни клишета като:

- Системата е от латиноамерикански модел и е погрешно зачената преди 20 г.

- Ако държавата плаща пенсиите, те ще бъдат по-високи.

- Пенсионните фондове (ПФ) са лоши.

Моето виждане е противоположно:

- България избра добър пенсионен модел и с това изпревари част от страните в Централна и Източна Европа.

- ПФ се справят добре със задачата.

- Трябват промени в обратна посока - по-голямо тегло на частните партиди за сметка на солидарния модел.

Какво показва световният опит:

- Най-богатите пенсионери са японските, а там почти няма държавна пенсия. Те

разчитат на

лични

спестявания

и инвестиции

- Най-много за пенсии харчат Гърция и Италия - 16-18% от БВП! В реформираната Ирландия - 5-6%. През последното десетилетие точно гръцките и италианските пенсионери ли са забогатели повече от другите? Не, точно тези страни страдат от хронична рецесия и космически дългове. За този период гръцките пенсии намаляха с десетки проценти, а българските се удвоиха.

- За последния век най-голяма печалба се получава от акции и облигации, в каквито инвестират ПФ - а не от депозити и имоти.

Проблемите на солидарната система

Солидарният модел е имал успехи през ХХ век, когато държавите са имали нисък дълг и висок растеж, а младите хора са били повече. Днес нито едното не е вярно.

Чакат ни лоши времена: европейски държави ще се люшкат на ръба на фалита; расте Азия, а не Европа; пенсионерите ще са повече от работещите; част от младите ще работят в чужбина и ще финансират тамошните пенсионни системи. В България преди 15 г. дефицитът на НОИ беше над 200 млн. лв., а днес е над 4 милиарда. Младежи, сложете си коланите - това е само началото.

Доходността на фондовете “бие” с много инфлацията

Преди десетилетие кризата удари борсите и причини загуби на всички световни инвеститори. Тогава критикуваха фондовете, че доходността им не покрива инфлацията. Забелязвате ли, че от 5 години никой не споменава тази тема - неслучайно. През последното десетилетие тя е ниска, в някои години отрицателна. Проверих данните за моя пенсионен фонд. За 10 г. е постигнал доходност от 42,4%, докато инфлацията е 18,5%.

Преди 7 години никой не сравняваше частната с държавната пенсия

Може да сме забравили, но държавните пенсии бяха замразени между 2009 и 2012 г. След 2010 г. доходността на ПФ е висока. Тогава всякакво сравнение щеше да покаже, че е по-изгодно да имаш частна пенсия.

За 3 години -

12% разлика в

полза на

частната

Сега никой не припомня тези факти.

Сега критиците сравняват ПФ с НОИ. Защо расте толкова бързо държавната пенсия?

През последните години икономиката расте, а доходите - още повече. Минималната и средната заплата се удвоиха. Нивото на заетост се подобри, бюджетната политика е една от най-успешните в Европа - имаме излишъци. В резултат на това политиците повишават административно пенсиите. Особено минималната - тя беше под 150 лв. само преди 4 години, а през 2020 г. ще става 250 лв. Ръст от 70%! Няма фонд, който може да се състезава с подобна доходност.

Тук обаче нека вземем предвид няколко фактора:

- Държавната пенсия расте бързо, защото политиците имат популистки уклон да вдигат изпреварващо пенсиите.

- Сега номиналният БВП расте с десетина процента годишно. Това е златен период, който може да не продължи вечно. Свикнахме с резки повишения на всички доходи (и пак нещо сме недоволни).

А като удари

нова рецесия

с по-висока

безработица и

по-ниски

заплати?

- Сравнението между НОИ и пенсионните фондове не е коректно, защото НОИ получава над 4 милиарда лева субсидия от бюджета годишно. Събираме към 6 милиарда лв. осигуровки, а харчим 10 милиарда за пенсии. Но тези пари не падат от небето, а се изработват от всички данъкоплатци.

Ако беше футбол, все едно всеки мач да започва с резултат 4:0 за единия отбор, а после да критикуваме другия. Е, Англия току-що вкара 13 гола на България и Черна гора и щеше да победи дори от 0:4...

Коректното сравнение би било: НОИ да не получава никакъв трансфер от бюджета и тогава да видим каква щеше да бъде държавната пенсия спрямо частната.

Щяхме ли да спечелим, ако бяхме прехвърлили частните партиди в НОИ преди няколко години?

Ако зададем грешен и преднамерен въпрос, ще получим подвеждащ отговор. Ако е вярно, че в НОИ пенсиите са по-високи, откъде идват те? Падат от Луната?

Ако всички си бяха прехвърлили партидите в НОИ, за което агитират популистите, щяха да се случат следните неща:

- Или държавата нямаше да увеличава с толкова пенсиите, защото щеше да става дума за по-широка база,

- или пак щеше да ги увеличи с толкова, но с още един милиард дефицит в НОИ. Всички повишения на учителски и лекарски заплати току-що се изпариха.

- ПФ нямаше да спечелят поредните стотици милиони годишно за осигурените лица - ето още една липса за системата.

- Апропо, данъкоплатци и бъдещи пенсионери, ако си бяхте прехвърлили партидите в НОИ преди няколко години, всичките ви милиарди щяха да бъдат изядени за текущата година, 13-те милиарда във вашите индивидуални партиди нямаше да ги има. А вие през 2040 г. гледайте щедрата държавна пенсия през крив макарон. Интересно -

същите хора,

които хвалят

по-високата

държавна пенсия

срещу частната,

в други дискусии

казват колко сме

бедни и искат

още по-големи

пенсии

И са против по-високите вноски за втория стълб.

Какво ще стане, когато България изпадне в криза и рецесия?

Ще стане като през 1996-1997 г., когато изгърмя валутата, или като през 2009-2012 г., когато бяха замразени пенсиите, но делът им в БВП пак растеше. Тогава е много вероятно ПФ да имат положителна доходност. Любопитно е каква би била критиката срещу тях?

Как да се подобри пенсионната система?

Предложенията на популистите са: да се изземат парите от втория стълб и да се изхарчат незабавно за още по-високи пенсии следващата година. После ще лобират всяка година за все по-високи заплати, пенсии, болнични.

Откъде ще се вземат парите - от грозни данъци за по-богатите, разбира се. А като се изпарят инвестициите и изчезнат младите - ще критикуват лошата демографска политика.

Моите предложения са различни:

- Да се увеличат вноските към втория стълб, например на 10-12%, за да може следващите поколения все повече да зависят от себе си, а не от солидарния буламач.

- Да се коригира по-агресивно пенсионната възраст, да се реформират системите на болнични и ТЕЛК в посока по-малко пилеене и злоупотреби.

- Да се запазят ниските данъци, за да има бизнес и млади хора в България.

- Обществото да говори повече за инвестиции, предприемачество и производство и по-малко за еврофондове и за раздаване на пари на калпак.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • Защо са важни стимулите за дефицитни кадри

    Защо са важни стимулите за дефицитни кадри

    Винаги е било така - там, където има някакъв дефицит, трябва да се появят стимули, за да се преодолее той. Затова е съвсем логична идеята на просветния министър за онези професионални направления, в които има остър недостиг на кадри, да се даде едно силно рамо. В случая - за някои важни специалности, от които икономиката има нужда и днес
  • Гетата в образованиeто са следствие на гетата в обществото

    Гетата в образованиeто са следствие на гетата в обществото

    Какво ни казват тазгодишните резултати от тестовете PISA НИКОГА НЕ СЪМ крил, че много харесвам работата на министъра на образованието Красимир Вълчев. Смятам, че той е много фокусиран и полезен човек. Вероятно сега върху него ще се нахвърлят заради лошите резултати в тестовете PISA. Искам да кажа, че усилията на Вълчев са напълно в правилна посока