Новият мониторинг на Брюксел за корупция да е без двойни стандарти

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/7888402 www.24chasa.bg

Докладите за България през последните

години се използваха само като

инструмент за политическа атака

На път сме да се преборим с още един ярък пример за двоен стандарт в ЕС. Отпадането на дългогодишния дискриминационен Механизъм за сътрудничество и проверка спрямо България стана моя лична кауза през предходния мандат и се радвам, че очакваното заключение на Европейската комисия не закъсня. Постигнатият напредък по Механизма за сътрудничество и проверка е достатъчен, за да се изпълни ангажиментът на България, поет при присъединяването ни към ЕС. Всъщност докладите отдавна изчерпаха положителния си ефект и през последните години

се използваха

единствено като

инструмент за

политически

атаки

срещу България и Румъния. Именно на мониторинга се позоваваха и противниците на приемането ни в Шенген. За 12 г. така и не стана ясно колко милиона евро струват мониторинговите доклади на европейските данъкоплатци и защо не бе въведен механизъм за проверка, който да обхваща равностойно и да оценява обективно всички страни членки.

Като част от ангажиментите, поети при приемането на България в ЕС, преди 12 г. механизмът имаше за цел да ускори усилията на България да реформира съдебната си система, да направи по-ефективна борбата с корупцията и организираната престъпност.

Комисията прие решения, с които установи критерии, чието покриване стана залог за отпадането на мониторинга. През изминалите 12 г. в сътрудничество с българските власти и институции, с гражданското общество и наблюдатели Европейската комисия продължи да следи напредъка на България. Оценките на Брюксел относно изпълнението на критериите понякога се оказваха и противоречиви, но едва през 2017 г. Европейската комисия

посочи 17 ясни

и конкретни

препоръки

за България. Благодарение на извършените структурни и законодателни реформи и на ясния ангажимент на правителството голяма част от критериите бяха покрити през 2018 г.

Докладът от тази година ясно заявява, че е постигнат значителен напредък в изпълнението на всички показатели по мониторинговия механизъм - независимост на съдебната система, правна рамка, продължаване на съдебната реформа, борба с корупцията на високо ниво, на местно ниво и по границите, а също и борба с организираната престъпност. За покриването на критериите важна се оказва и политическата стабилност в страната ни.

В резултат на усилията на българското правителство в лицето на премиера Бойко Борисов, на усилията на българските магистрати и съдии, както и на българските евродепутати през изминалите години новият мониторингов доклад ще бъде и последен за България.

Свидетели сме, че проблеми с корупцията и върховенството на закона има в целия Европейски съюз, а и борбата с порочните практики далеч не е по-ефективна в другите страни членки. Докладът на ЕС за борба с корупцията, публикуван през февруари 2014 г., предостави ясна картина на ситуацията по отношение на корупцията и потвърди, че това е явление, на което трябва да се противодейства с общите усилия на всички държави.

Този своеобразен мониторинг извади на показ мерките, предприети за борба срещу корупцията във всяка една от страните, както и слабостите, които трябва да се преодолеят. Докладът цитираше проучване на Евробарометър от 2013 г., според което над три четвърти от анкетираните имат усещането, че корупцията е широко разпространена в тяхната държава членка. Около една четвърт от участниците в допитването пък са на мнение, че корупцията лично ги засяга, но в същото време едва под 1% от тях са станали свидетели на корупция.

Отговорите варират, като гражданите на Дания, Финландия и Швеция са най-малко обезпокоени от корупцията, а 99% от отговорилите в Гърция, 97% от тези в Италия и 95% в Литва, Испания и Чехия са на мнение, че корупцията е широко разпространена в тяхната държава. На този фон според проучването на Евробарометър 11 държави-членки в ЕС са с еднакво или по-високо ниво на усещане за корупция спрямо отчетеното в България.

За съжаление,

този доклад

остана единствен

Той ясно показа широко разпространените проблеми с корупцията във всички държави членки и затова не бе харесан от правителствените ръководители. Неслучайно през 2016 г. вторият доклад по темата така и не видя бял свят, защото ЕК отказа да го публикува. Така комисията, вместо да използва все повече инструменти за борба с корупцията на европейско ниво, дори спря двугодишния доклад за измеренията на проблема в целия ЕС.

Настояването на Европейския парламент да има ежегодно такива доклади не беше взето предвид. Докладът на Европейската комисия за напредъка на България отчита, че страната ни е положила всички необходими усилия за покриване на критериите. Ясната позиция за прекратяване на механизма е добър знак не само за състоянието на върховенството на закона, но и за правилната посока на продължаващите реформи. Дава се висока оценка за създаването на Съвета за сътрудничество и координация. Като постмониторингов механизъм той ще започне да действа след официалното приключване на Механизма за сътрудничество и оценка и ще гарантира продължаващ диалог с Европейската комисия. Положително е оценено въздействието на всеобхватните реформи на общата антикорупционна институционална рамка, осъществени през последните две години. Като добър знак се приема и решимостта, изразена от българското правителство, за въвеждане на процедури по отношение на отчетността на главния прокурор, включително за гарантиране на съдебната независимост.

В доклада си Комисията адмирира ангажимента на българските власти да продължат с реформите при пълна прозрачност, както и да продължат сътрудничеството си със Съвета на Европа, с Венецианската комисия, а също и със Службата за структурни реформи на Европейската комисия.

Целта е да бъдат окончателно решени и останалите въпроси във връзка с

ефективните

наказателни

преследвания

Ресорната комисия на Европейския парламент изрази решителна подкрепа за отпадане на механизма за сътрудничество и проверка за България. Очакваме решителни стъпки от страна на Европейската комисия по финализирането на процедурата.

Ще продължим да наблюдаваме дали новата Европейска комисия ще изпълни препоръките на Европейския парламент по създаването на общоевропейски механизъм за върховенството на закона. Важно е да се установят обективни критерии, които да се прилагат еднакво за всички държави членки, за да не се допускат пак двойни стандарти както с Механизма за сътрудничество и проверка. Само така ще гарантираме равнопоставеност на държавите членки и ще избегнем механизмът за върховенството на закона да се превърне в инструмент за политически натиск.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • Кой е българският тигър?

    Кой е българският тигър?

    Чуеш ли “Силициева долина”, се сещаш за място, където високите технологии бележат рязко и бързо развитие. Авторитетният “Файненшъл таймс” написа, че София се е превърнала в такъв център за Югоизточна Европа. Изданието описва рекордните инвестиции и квалифицираните кадри в сектора. Български икономисти впрочем отдавна описват феномена - IT
  • Гетата в образованиeто са следствие на гетата в обществото

    Гетата в образованиeто са следствие на гетата в обществото

    Какво ни казват тазгодишните резултати от тестовете PISA НИКОГА НЕ СЪМ крил, че много харесвам работата на министъра на образованието Красимир Вълчев. Смятам, че той е много фокусиран и полезен човек. Вероятно сега върху него ще се нахвърлят заради лошите резултати в тестовете PISA. Искам да кажа, че усилията на Вълчев са напълно в правилна посока