Теодора Петкова: Децата трябва да знаят, че зад парите не стоят само блага, а и възможност да направиш добро за някого

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/7888660 www.24chasa.bg
Теодора Петкова

Достъпно и с примери нека да влязат в света на финансите. Представям си го като учебен предмет, казва новият главен изпълнителен директор на УниКредит Булбанк

Още акценти:

Да говорим с тях и затова, че на всекиго по-равно, не е възможно

На финансово грамотен клиент можеш да обясниш защо начинът, по който предлагам нещо да се случи, е по-добър за самия него

При кризата от 2008 г. оцеляха онези компании, които имаха добри

финансови отдели

- Лошо или добро е да учим децата си да знаят цената на парите и да ги ценят, г-жо Петкова?

- Смятам, че е важно да говорим с децата ни за цената на парите. А цената всъщност е положен труд. По този начин децата се научават да ценят труда на своите родители.

Добре е също да говорим с децата за това, че зад парите не стоят само материални блага, а и възможности да направиш добро за някого.

Смятам, че е полезно за децата да имат бюджет, за да се учат да спестяват и харчат разумно.

- Прави ли го българинът? И по-важното - успява ли да налучка мярката, така че да не възпитава нито сребролюбци, нито обратното - прахосници?

- Прави го. Все по-често избягваме да показваме на децата си обичта ни към тях, като ги затрупваме с подаръци. Както ние, родителите, така и децата вече залагаме на споделени моменти заедно.

- Вие като банкер как мислите- трябва ли да им обясним, че парите са неравномерно разпределени, както и че едни или други финансови решения могат да променят живота им в зависимост от това дали са добри, или са лоши?

- Всеки родител иска да възпита едни добри деца, за които материалните ценности не са основен приоритет. Смятам, че това може да се случи, ако обясняваме на децата ни, че материалните неща не са най-важните и че на всекиго поравно не е възможно. Важно е, децата да не изпитват вина затова, че едни имат повече, други по-малко, и да се приемат каквито са.  В тази връзка мога да препоръчам книгата “Бедността. Пътеводител за деца.” Тя би помогнала на децата да не усещат неравенството по труден начин.

- А обратното учим ли ги - не само да не се чувстват виновни заради бедността, но да не са високомерни към тези, които имат по-малко?

- Такава е книжката. Аз имам 6-годишен син, на когото исках да я прочета, но смятам, че е предназначена за по-големи деца, по-скоро в тийнейджърска възраст.

За по-малките деца също е полезно да се учат да дават и да получват, но през друга призма. Например ние с моя син даряваме негови играчки. Спомням си, че първия път, когато го направихме, му беше трудно да се раздели с негови вещи, макар вече да не играе с тях, но като видя, другите с каква радост посрещат дареното, вече го прави с радост.

- Мислите ли, че са финансово грамотни родителите и учителите, които имат отговорната задача да дадат базови финансови знания на наследниците си?

- Мисля, че всички ставаме все по-грамотни. Хубава тенденция е, че има все повече социална отговорност към темата за личните финанси.

Има много инициативи по темата и това учи не само децата, но и по-зрели хора какво е риск, какво е възможност и как да вземат правилните житейски решения.

Ние в УниКредит Булбанк не смятаме, че всички трябва да са банкери, да разбират финансите в дълбочина, ние сме партньор на нашите клиенти и се опитваме да им помагаме да вземат правилните решения, които да им носят само положителни емоции.

Вярваме обаче, че темата за финансовата грамотност трябва да се коментира още в най-ранна детска възраст и бизнесът може да помогне, и затова полагаме много усилия в повишаването на финансовата грамотност.

Като пример ще дам партньорството на УниКредит Булбанк и “Джуниър Ачийвмънт.” Заедно ние правим лекции и обучения за финансовата грамотност.

Последният проект, в който банката се включи, е учебното помагало “Практични финанси”, където на много достъпен език и с реални примери децата разбират повече за света на финансите. Представям си го като предмет в училище.

- Не се ли опасявате, че ако стане учебен предмет, сиреч нещо задължително, децата веднага ще се дезинтересират от темата?

- Децата губят интерес, когато не усещат практическото приложение на нещата. Това е нещо различно. Примерите са безкрайно много - става дума за земни, актуални и ежедневни неща, за избори, които всеки ден правят, които и техните родители правят. Мисля си, че би бил добър предмет. 

Като цяло самата учебна програма се променя към добро. Вече учим децата на компетенции, не ги учим да наизустяват, а да мислят. Това им помага, учи ги на логическо мислене, на това да можеш да си направиш сметката. Математиката и логиката за малки деца е добро начало за финансова грамотност.

- При тази лавина от нови, все по-сложни и все по-отдалечени от реалността финансови продукти обаче, може ли да се възпита търсенето на необходимия баланс между разумен риск и доходност, които както е известно, най-често са в обратна връзка помежду си?

- Логично е да са в обратна, ако не са, нещо не е наред. Темата за финансовите продукти е голяма. Аз самата съм консервативен потребител, опитвам се да ползвам това, което разбирам, или това, което финансовият ми партньор може да обясни с прости думи, за да си направя сметката добре. Понякога хората забравят едно простичко правило - колкото повече доходност, толкова повече риск, затова трябва да поемаме риск, когато можем да си позволим да загубим.

Аз винаги съветвам хората да имат повече информация и колкото са по-опростени продуктите, толкова по-добре. За по-усложнените трябва да бъдат съветвани от консултант. Всички банки имаме безкрайни възможности за хората с всякакъв риск толеранс, които се изкушават да правят по- рискови инвестиции за повече доходност. За такива инвестиции ключови са търпението и времето.

- Има ли надличностни измерения финансовата грамотност? Ако нивото на повечето хора например е задоволително, дали ще има такива периоди на разцвет на финансови пирамиди, на ало измами, или те ще намалеят?

- Колкото по-висока базова финансовата грамотност имат повече хора, толкова по-високо е благосъстоянието - и тяхното, и общото. Колкото повече, толкова повече, както казва Мечо Пух.

При финансовите пирамиди лош съветник определено е алчността. При ало измамите е съвсем друго- там се играе с човешки уязвими точки, така че колкото по-добри хора сме, толкова по-малко ще бъдат те.

- Базовата финансова грамотност може ли да бъде едно от уменията за успешен бизнес? Има ли отношение нейното ниво към фалити, задлъжнялост, добре работеща икономика?

- Абсолютно. Това се видя и във времето на икономическата криза от 2008 г. при международните компании - тези, които имаха по-широк финансов отдел, по-добри финансови експерти, по-бързо успяха да се адаптират.

В България ситуацията беше аналогична. Ситуацията беше по-трудна за компаниите, които разчитаха единствено на външни счетоводни компании. Защото те се грижат основно да ти осчетоводят фактурите и да ти излезе балансът.

Това бе отличителната черта между някои, които се справиха, и такива, които не се справиха.

Банките са партньори в такъв момент, нека не забравяме, какъвто и проблем да се появи, е добре веднага да потърсим финансовия ни консултант.

- Какво биха спечелили банките от финансово грамотни клиенти? Питам ви, защото управлявате най-голямата банка у нас и имате поглед към онези проблеми трезор - клиент, които са свързани с ниска финансова култура.

- Колкото по-грамотни финансово са клиентите, толкова по-високо е благосъстоянието. Например радостно е да видиш малките фирми как порастват, а и ние растем с тях.

Освен това на финансово грамотен клиент е много по-лесно да обясниш защо нещо не може или не е подходящо да бъде направено. Когато бях риск директор, а и преди това, най-трудно ми е било да обясня продукт или услуга на клиент, който не разбира от финанси. На тези, които имат базова финансова грамотност, мога да обясня защо начинът, по който предлагам нещо да се случи, е по-добър и за тях.

- Вече поехте ли управлението на най-голямата българска банка, след “ерата Левон Хампарцумян”? Как се чувствате на този пост?

- “Ерата Хампарцумян” е много успешна и следователно аз поех една успешна банка. По-голямата част от правилата, процесите, технологията в банката са непроменени. Дали напълно съм влязла в ролята си, за щастие - не. Всеки ден уча нови неща, всеки ден научавам повече за бизнеса, за банката, за пазара, за клиентите ни. Генерираме ежедневно идеи и съм оптимист, че най-доброто предстои.

- Преди дни получихте наградата на КРИБ “Мисис Икономика”. Какво означава тя за вас?

- Това е отговорност, която носи силен емоционален заряд. Смятам, че наградата е стойностна и наситена със смисъл. Това отличие е признание, че целият екип на УниКредит Булбанк прави правилните неща и подкрепя бизнеса в страната, инвестиционните му идеи и проекти с кауза. Вярвам, че трябва да се правят добри неща и че бизнесът трябва да се прави по почтен начин.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • Защо са важни стимулите за дефицитни кадри

    Защо са важни стимулите за дефицитни кадри

    Винаги е било така - там, където има някакъв дефицит, трябва да се появят стимули, за да се преодолее той. Затова е съвсем логична идеята на просветния министър за онези професионални направления, в които има остър недостиг на кадри, да се даде едно силно рамо. В случая - за някои важни специалности, от които икономиката има нужда и днес
  • Гетата в образованиeто са следствие на гетата в обществото

    Гетата в образованиeто са следствие на гетата в обществото

    Какво ни казват тазгодишните резултати от тестовете PISA НИКОГА НЕ СЪМ крил, че много харесвам работата на министъра на образованието Красимир Вълчев. Смятам, че той е много фокусиран и полезен човек. Вероятно сега върху него ще се нахвърлят заради лошите резултати в тестовете PISA. Искам да кажа, че усилията на Вълчев са напълно в правилна посока