Деца растат нормално в семейства със споделени обич, уважение и отговорност

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/7896624 www.24chasa.bg

Разделени родители не бива да се провалят като партньори в отглеждането на синовете и дъщерите си

НА Въведение Богородично отбелязахме Деня на християнското семейство.

Живеем в епоха, в която ценността на семейството непрекъснато се размива и става все по-относителна. Над половината от създадените семейства се разпадат, а децата - най-уязвимите членове на семейството, поемат най-голямата тежест от последствията на разпада.

Семействата се разпадат по различни причини. Но сред най-важните между тях е размиването на чувството за отговорност. Различните хора с различна степен на нравствено съзряване и осъзнатост бързо усвояват тази част от демократичната ценностна система, която постулира свободата на индивида. Усвояват преди всичко едната страна на ценността свобода - правото да бъдат свободни спрямо другите членове на обществото.

Мнозина не стигат до другата съществена част от понятието за свобода - за да имаш права и свобода, друг трябва да има отговорности и ангажименти. Последствията на неосъзнато упражняваната свобода в обществото падат върху тези, които не могат да се “измъкнат” от плащането на цялата сметка - децата, уязвимите, слабите и по-зрелите в разбирането за собствен морален дълг.

Упадъкът на ценностната система, отдаваща дължимото на едно здраво семейство, в което майката и бащата се обичат или най-малкото - се уважават, а децата растат със спокойствието, сигурността и грижата, които получават, и отвръщат с уважение и следване на родителските предписания - този упадък създава цели поколения от нещастни, гневни и цинични хора в обществото.

Не можем да си правим илюзии - когато едно семейство се е разпаднало в конфликт, озлобление и ненавист между брачните партньори, много по-добре е те да се разделят. В нашата епоха това се случва все по-често. Много е важно обществото и семейството да възпитават от ранна възраст у тези разделящи се съпрузи отговорността, която те трябва да съхранят към децата си.

Да не ги

превръщат

в жертви на

конфликта

между

родителите

Двамата съпрузи вече не са семейни партньори - те обаче неизбежно продължават да бъдат партньори в отглеждането на децата, които са създали. И не бива да се провалят в това партньорство - поради зле разбрано честолюбие, желание за отмъщение и ненавист.

И още нещо. В нашата съвременност се разгърна мощна идеология за “освобождаване” на сексуалната принадлежност и на сексуалното поведение, чиято основна жертва е нуклеарното семейство. Сексуалните роли са подложени на волунтаристична интерпретация за свобода - свобода от биология, от етика и от традиция.

След като сме избрали свободата за основна лична и обществена ценност, ние не можем да спрем тези хора, които споделят подобна волунтаристична визия да живеят според разбиранията си. Ние обаче можем да водим активен обществен дебат, в който да защитаваме ценностите на традиционното семейство, ценностите на споделената отговорност и визията за човека като същество, чиято свобода се изразява преди всичко в осъзната отговорност към себе си и към другите - в семейството и в обществото.

Всички развити общества се оплакват от демографски упадък - ниска раждаемост. Всеки търси причините по различна логика.

Но не бива да забравяме, че деца се появяват и растат нормално там, където има здраво семейство със споделени обич, уважение и отговорност. Стратегията да се откажеш да поемеш човешкия си дълг и да компенсираш този отказ с интензивна външна миграция, запълваща отсъствието на млади хора в твоето общество, е стратегия за поражение и изчезване от сцената на историята. Защото в историята

оцеляват тези,

които имат

наследство

от миналото

и го ценят,

пренасят го с живота и поведението си към бъдещето. Промяната е необходима и желана от всяко поколение, стремящо се да обнови своето наследство. Но за да обновиш нещо, трябва да го притежаваш. Ние какво съхранихме като свое притежание от наследството, оставено ни от нашите предци?

(От фейсбук)

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • Защо са важни стимулите за дефицитни кадри

    Защо са важни стимулите за дефицитни кадри

    Винаги е било така - там, където има някакъв дефицит, трябва да се появят стимули, за да се преодолее той. Затова е съвсем логична идеята на просветния министър за онези професионални направления, в които има остър недостиг на кадри, да се даде едно силно рамо. В случая - за някои важни специалности, от които икономиката има нужда и днес
  • Гетата в образованиeто са следствие на гетата в обществото

    Гетата в образованиeто са следствие на гетата в обществото

    Какво ни казват тазгодишните резултати от тестовете PISA НИКОГА НЕ СЪМ крил, че много харесвам работата на министъра на образованието Красимир Вълчев. Смятам, че той е много фокусиран и полезен човек. Вероятно сега върху него ще се нахвърлят заради лошите резултати в тестовете PISA. Искам да кажа, че усилията на Вълчев са напълно в правилна посока