Проф. Анастас Герджиков: Трябва да готвим хора, които могат да сменят професии

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/7904660 www.24chasa.bg
Проф. Анастас Герджиков

Увеличение на заплатите с 60% не е неизпълнимо, казва ректорът на Софийския университет

- Проф. Герджиков, с какво започва вторият ви мандат на ректор?

- Тъй като това е втори мандат за мен, просто продължаваме дейностите от първия. В предишния мандат имахме много амбициозна програма с много задачи. Изпълнихме 90 процента от тях. Останаха някои нереализирани, а много от тези, които вече направихме, са постоянни задачи, не са нещо, което можеш да изпълниш веднъж завинаги. Ние трябва да ги правим все по-добре, ако искаме качеството на образованието и на научните изследвания да е високо. Затова продължаваме да развиваме тези дейности.

Казах на общото събрание, че сега, когато университетът е в много по-стабилно финансово състояние, може да се захванем с истинската задача, а тя е да изградим визия за бъдещето. Не просто да изготвим стратегия на Софийския университет, което и друг път сме правили, а да помислим за това как трябва да се развива университетът занапред, защото всички университети по света в момента обсъждат това, че новата технологична революция е много по-бърза от предишните. Университетите изостават. Много по-непредвидимо е какво ще е бъдещето на професиите, къде изкуственият интелект ще измести човека и къде - не, и кои са качествата, които един завършил висше образование специалист трябва да има, за да може да сменя професии и да се учи цял живот. Това е дебатът, който трябва да водим - какви хора трябва да готвим за бъдещето, което е трудно предвидимо. Единственото, което може да кажем, е, че това трябва да са хора, които са гъвкави, цял живот се учат и могат да сменят професии, да са хора с интерес към новото. Този тип хора трябва да изграждаме, независимо от това в каква специалност учат.

- Как ще привлечете млади преподаватели?

- В Софийския университет не се случи това, в което министърът упрекна много други университети, а именно хабилитираните преподаватели, които имат мнозинство във всички органи за управление, да продължават да одобряват такова увеличаване на възнагражденията, което да стимулира тези с по-голям стаж. Напротив, в Софийския университет и през този мандат, и през предишните два заплатите на младите преподаватели са увеличавани повече отколкото на тези с по-голям стаж. В последния случай асистентите имат двойно по-голямо увеличение отколкото хабилитираните. Така че това е един от начините да ги стимулираме - като повишаваме постоянно възнаграждението. Другият начин, разбира се, е да ги привлечем с това, че им предлагаме интересна работа. Без съмнение работата на преподавателя е интересна, но

половината от задачата

на всеки от нас е да

провежда научни изследвания

В много области това е невъзможно без сериозна апаратура, без средства за консумативи, химикали, материали. Затова се опитваме да осигурим и тези средства. С няколкото центъра за върхови постижения и за компетентност, които стартирахме миналата година, се надявам, че това в много сфери ще бъде осъществено. Сега остава да помислим как да го направим за всички останали сфери. Според мен най-сигурният начин е, като държавата най-после отдели повече средства за наука от бюджета и ги разпределя според резултатите.

- А как ще привлечете чужди студенти, как ще се обърне трендът българчета да заминават в чужбина?

- В момента 5 процента от студентите на Софийския университет са чуждестранни студенти и този процент, макар и бавно, се увеличава. Единственото, което ни спира да го увеличим рязко, е това, че голяма част от чуждите студенти избират да учат в специалности като медицина и фармация, в които при нас приемът е ограничен. Ние предлагаме още 120 други специалности, които са не по-малко интересни и които предлагат добра реализация след това. Така че проблемът не е в чуждестранните студенти, макар че има определени затруднения, ние ги привличаме и ще увеличим приема им. Проблемът е по-скоро в това как да привлечем чуждестранни преподаватели и изследователи, които ще имат същите изисквания, които споменах при младите преподаватели, а те са високо възнаграждение и в същото време добра инфраструктура, апаратура и средства за изследвания.

- Кое носи повече престиж и доходи – да завършиш рядка специалност в Софийския университет или масова в реномиран университет навън?

- Много пъти съм казвал, че са малко областите, в които един университет извън страната предлага много по-добро образование от това, което предлагаме например в Софийския университет. А има университети като Националната академия за театрално и филмово изкуство, които твърдят, че изобщо не може да става дума чуждестранните университети да предлагат по-високо качество, защото в тяхната област реализацията на завършилите дори в Холивуд е очевидна. В Софийския университет предлагаме високо качество на образованието. Аз съм учил класическа филология и в София, и в Германия, където в продължение на 100 години тази специалност е най-добрата в света, и мога да кажа, че качеството беше еднакво високо. Проблемът не е в това дали завършваш малка екзотична атрактивна специалност, в която има малко специалисти, и къде я завършваш. Проблемът е по-скоро какво те влече. Защото много често се обсъжда това, че има изключително много кандидати за специалност “Психология”, а по-малко – за други области, които предлагат по-добра реализация. Младият човек се интересува от това, което го влече, и това е правилно. Човек трябва да учи и след това да работи това, което наистина го привлича. Иначе няма да е успешен, независимо колко успешна специалност е завършил.

- В мандатната си програма обещахте увеличение на заплатите с 60% до 4 години. Как ще го постигнете?

- През този мандат успяхме да увеличим брутните възнаграждения средно с 50-55 процента, така че мисля, че увеличение с 60 процента не е неизпълнимо. Проблемът е, че тръгнахме от много ниска база. В момента заплатите в Софийския университет не само изостават от средната заплата за страната, но изостават от заплатите в други университети, които нямат такива постижения, и учителските заплати започват да ги настигат. Много пъти казахме, че приветстваме това увеличение на учителските заплати, но ми се струва, че бюджетът за висше образование трябва да се увеличава със същите темпове, с които се увеличава бюджетът за средно образование, в обратното няма никаква логика.

- Колко пари трябват за ремонта на медния покрив на университета?

- Десет милиона лева. През годините цената се увеличава. Това е сума, която никога не успяваме да отделим, защото, дори да получим 10 милиона, както стана през 2018 г., предпочитаме да извършим 190 ремонта с тях, както направихме през последните 18 месеца, а не само един, колкото и да е важен.

- Преди дни поправките в Закона за висшето образование минаха на първо четене в парламента. Коя от тях ви се струва най-важна?

- Не мога да отделя една. Всички изменения, които са предложени, са важни, защото са част от реформата, която министерството провежда през последните 7-8 години при различни правителства с доста голям консенсус в академичната общност. Имаше много пречки пред тази реформа, но въпреки това тя е успешна, което не може да се каже за много други реформи в подобни сфери. Това стана не без жертви от страна на много университети, особено на малките, които са в специфична област, и университетите, които са далече от София. Те пожертваха много в името на това системата да се развива, затова не могат да бъдат упреквани, както често чувам. В този смисъл всички изменения са важни, защото са част от тази реформа. В същото време във всички предложени текстове има по нещичко, което смятаме, че може да се подобри. Затова сме внесли от Съвета на ректорите 8-9 страници предложения. Смятам, че тези предложения са разумни и ще направят закона по-добър.

- Посочете някои примери за такива текстове.

- Положително е становището ни за предложеното уточняване на статута на изследователските висши училища, за опростяване на процедурата за институционална акредитация, за извършването на програмната акредитация за дадено професионално направление едновременно за всички висши училища, за включването на акредитацията на докторските програми, която в момента е отделна процедура, в процедурата за програмна акредитация, за освобождаването от такси в държавните висши училища на студенти, подготвящи се в професионални направления и защитени специалности с най-висок очакван недостиг на пазара на труда, и т. н. Горещо подкрепяме и това, при провеждане на акредитацията и оценяване на съответствието с изискванията за академичен състав на основен трудов договор член на академичен състав да може да участва в акредитацията на не повече от едно висше училище.

В същото време следва добре да се обмисли дали Национална карта на висшето образование в Република България, която определя профилната и териториалната структура на висшето образование в страната по професионални направления и специалности от регулираните професии, да има такъв рестриктивен характер, защото това може да спре всякакво развитие. Да не говорим, че ако тя фиксира сегашното положение,

ще запази структури

с ниско качество

и дублиращи други в същия град и регион и в същото време ще забрани развитието на нови структури и направления от страна на висши училища с доказано качество на образованието.

Идеята за обединяване на институционалната и програмната акредитация се обсъжда отдавна, защото това ще облекчи и висшите училища, и Националната агенция за оценяване и акредитация и ще избегне дублирането на процедури и на изискваната документация. Трябва обаче добре да се обмисли как да стане това, както и какъв да е срокът на валидност на програмната акредитация. Законопроектът дава право на висшите училища да сключват до две споразумения с държавни и общински училища за извършване на съвместна учебна дейност. Ограничението до две споразумения за всички висши училища независимо от броя на професионалните направления, в които предлагат обучение, създава неравнопоставеност, защото има висши училища с 1-2 професионални направления и висши училища с 20-30 направления.

Тревожно е и предлаганото въвеждане на минимална заплата за академична длъжност в държавните висши училища. Много бихме се радвали на това предложение, ако то беше подкрепено и с увеличаване на бюджета за висше образование, което да го обезпечи. Иначе излиза, че ни задължават да увеличим заплатите със средствата на досегашния бюджет, който не стига и за сегашните заплати.

- Защо мислите, че е добре ректорът да сключва договор с министъра?

- Това е начин, от една страна, ректорите, които не изпълняват програмата си, да бъдат принудени да я изпълняват. От друга страна, така ще бъдат подкрепени ректорите, които искат да изпълняват програмата си, а няма консенсус в университета по това, че трябва да се правят реформи. Често се възразява, че това предложение е заплаха за академичната автономия, но според мен рестриктивният характер на предлаганата Национална карта на висшето образование застрашава автономията много повече, а никой не осъзнава това. Национална карта трябва да има, но тя трябва да бъде ориентир за мрежата от съществуващите в страната висши училища, филиали и професионални направления, а не да ограничава развитието на системата.

- Предстои обявяването на новия рейтинг, какво очаквате?

- В рейтинговата система Софийският университет традиционно заема първо място в повечето направления, в които предлага образование. Предполагам, че и тази година ще бъдем представени достойно. Повече обсъждаме това как да повишим значително мястото на Софийския университет в международните класации. Има начин това да стане. Най-сигурният е видимо да увеличим публикационната си активност. В момента обмисляме как да я стимулираме. Има и други начини, свързани с броя на докторантите и магистрите.

- Защо Общото събрание не иска журналисти на заседанията си?

- Всъщност иска. В началото на Общото събрание беше гласувано на това заседание журналистите да бъдат допуснати. По-късно, когато предложих това по принцип да залегне в правилника, то не беше одобрено, защото бяха нужни 201 гласа, а в залата имаше само 230 души, така че не можахме да постигнем мнозинство, защото при такъв кворум е нужна подкрепата на 85-90 процента от присъстващите. Трябва да гласуваме по този въпрос, когато в залата има повече хора, и това ще стане на едно събрание, което не е изборно и на което правилникът е централна тема, а не една от многото точки.

 

CV

- Завършил е Националната гимназия за древни езици и култури през 1982 г.

- През 1984-1985 г. следва класическа филология в Софийския университет. През следващата година продължава в Хумболтовия университет в Берлин

- От 2008 г. е професор

- Бил е зам.-министър на образованието и науката от 2001 до 2003 г. и управител на фонд “Научни изследвания” от 2008 до 2009 г.

- Води лекции по латински език и римска литература в катедра “Класическа филология”

- Първият преводач на Аристотеловата “Политика”

- Заместник-ректор от 2010 г.

- На 17 ноември 2015 г. беше избран за ректор на Софийския университет, на 20 ноември т.г. е преизбран за втори мандат

  • Братя македонци, с юмруци ли ще влезете в Европа

    Братя македонци, с юмруци ли ще влезете в Европа

    Буквално с няколко часа се разминаха две събития в Северна Македония, които на пръв поглед нямат нищо общо. В сряда в град Струмица е бил пребит гражданин с български произход и той се е оплакал в генералното ни консулство в Битоля. А междувременно в четвъртък и петък в Скопие заседава онази комисия
  • Георги Марков

    Георги Марков: С кого ще сменят Бойко? С Мангъра, Христо, Бабикян?

    Тези избори не са шега, че са по време на война. Вече прогнозирах, че Бойко с джипката - СИМВОЛ НА НАПРАВЕНОТО, ще бъде победител. За 5-ти пореден път ще бие БСП, според мен с 5%. Обещах ви в „Прогнозите на Георги Марков“ да кажа какво правителство ни чака: Според мен, ще се играе 2013 г. – победените ще направят правителство