Боян Рашев: Ако искаме чисти градове, ни трябват евтин ток, газ и парно

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/7909451 www.24chasa.bg
БОЯН РАШЕВ

Най-големият замърсител е отоплението с дърва и въглища в домакинствата, казва експертът по управление на околната среда и ресурсите, управляващ партньор в denkstatt:

Г-н Рашев, какъв е делът на тецовете в замърсяването на въздуха и в промените в климата?

- Активисти, политици, лобисти продължават да смесват замърсяването на въздуха и въглеродните емисии. Замърсяването на въздуха е с емисии на фин прах, въглероден монооксид, азотни и серни оксиди и летливи органични съединения, които директно ни разболяват или увреждат природата. Въглеродният диоксид е парников газ, но не е замърсител, защото няма пряко негативно влияние върху здравето или екосистемите. Делът на тецовете в замърсяването на въздуха в градовете е много малък, а в емисиите на парникови газове винаги ще бъде много голям. В обществото се налага невярна представа за връзка между тези две явления. Това е проблем, защото кара хората да подкрепят погрешни политики, програми и мерки.

- Покриват ли тецовете в Маришкия басейн новите изисквания на ЕК за емисии на серни оксиди?

- Покриват ги, почти покриват и азотните оксиди. А фините прахови частици ги улавят на над 99,9%. Другият проблем е свързан с въглеродните емисии, чиито цени се вдигнаха неимоверно.

- Как се форсира пазар?

- ЕК изтегли 25% от СО2 квотите от пазара, така че никой да не може да ги ползва, и цените се вдигнаха с непазарна мярка.

- Замърсяване на въздуха, въглеродни емисии и въглероден отпечатък. И трите ли са в конфликт с въглищната енергетика?

- Въглищната енергетика има проблем с въглеродните емисии. Когато изгаряш въглища, няма как да нямаш въглеродни емисии, няма механизъм те да бъдат почистени.

- Има идеи за улавянето и складирането им, не е ли така?

- Ужасно е скъпо, това е икономическа фантастика. Това, което е единственото реално в момента, е, че въглищната енергетика има принос въздухът да е все по-чист.

- Защо?

- Знаете ли къде е най-мръсен въздухът - в Индия, Китай, Африка. Защото там масово хората се отопляват или използват за готвене дърва, животински отпадъци. Това е горивото на хората отпреди индустриалната революция, което днес е модерно да се нарича ВЕИ. От началото на XXI век към биомасата се добавят и все повече въглища и автомобилни газове. Евтиното електричество е първата стъпка в съвременната индустриализация и обикновено води до голямо намаляване на общата експозиция към мръсен въздух, защото замества биомасата в домовете. Напоследък то все по-често е и чисто, защото почти всички нови въглищни тецове имат очистващи съоръжения, а и газът бързо навлиза навсякъде. Въглеродните емисии са отделяните при изгаряне на изкопаеми горива (въглища, нефт, газ) и при индустриални процеси на количества въглероден диоксид (СО2). За разлика от въглеродния оксид въглеродният диоксид се смесва бързо с въздуха и не прави концентрации, които имат негативно въздействие върху живите организми, тоест не е замърсител. Той обаче е парников газ. Според последната оценка на Международния панел за изменение на климата (IPCC) въглеродните емисии най-вероятно водят до над 50% от наблюдаваното в последните 50 г. повишение на средната температура на планетата и са най-много в най-богатите страни в света, където хората ползват много енергия, за да живеят добре, включително за да имат по-чист въздух - САЩ, Канада, Австралия, някои страни в Европа.

- Сега ще кажете, че тецовете замърсяват по-малко ли?

- В тях въглищата не ги гориш в печка, която хвърля фините прахови частици в устата. Там, където повечето хора се топлят на дърва, има огромно замърсяване. Въглищните централи са далеч от големите градове, имат филтри, които намаляват фините прахови частици с над 99%, намаляват със сероочистките с 96-97% серния диоксид, намаляват азотните диоксиди. “Ей И Ес” и “КонтурГлобал Марица Изток 3” имат добри показатели откъм серни, азотни оксиди и фини прахови частици, на световно ниво са. Ако искаме чист въздух в градовете, трябва да имаме евтин електричество, газ, топлофикация. Затова е мръсен въздухът в градовете в България - защото хората масово се отопляват на дърва.

- И колите замърсяват, нали?

- И колите, но в България основният принос за фините прахови частици е на изгарянето на дърва и въглища.

- А аз си мислех, че горенето на дърва е екологично?

- От гледна точка на въглеродните емисии горенето на дърва се води неутрално, няма въздействие. От гледна точка на замърсяване е най-голям замърсител.

- Защо са важни тецовете в България и какво общо имат с чистотата на градовете?

- Защото осигуряват евтино електричество през зимата. Те покриват пиковете в потреблението.

- Не трябва ли да прибавим и вецовете на НЕК, големите?

- Да. Но тази година няма да има достатъчно вода. Ако цената на електричеството е ниска и домакинствата могат да си позволят да се топлят с него, ще имаме чист въздух в града. Ако обаче е висока, защото едни въглеродни емисии се налага да ги плащаме, тогава имаме проблем. Имаме мръсен въздух в града, който е заради това, че спасяваме климата, плащайки за въглеродни емисии. Говорим, че политиките за климата водят до това в бедни държави въздухът да е мръсен, защото хората не могат да си позволят тези политики.

- Какво е бъдещето на тецовете от Маришкия басейн?

- Според мен те ще работят поне до 2040 г., защото България просто няма алтернатива.

- А как ще понесем цената, ако се сбъдне това, което казват някои експерти - че цената на тон въглеродни емисии ще стигне 50 евро?

- Не вярвам в това, убийствено е за толкова много хора, няма как да стане. А колкото до трите централи, според мен ще живеят, иначе няма електричество. Всички държави около България имат дефицит, ние сме износител. Откъде ще дойде електричеството, ако единственият износител има дефицит? 

- А какво можем да направим за климата? Нали Европа иска да постигне въглеродна неутралност?

- Към днешна дата дискусиите и политиките за климата се съсредоточават върху спешното намаляване на емисиите. В последните 15 г. в тази посока се наливат трилиони долари, но ефектът е незначителен. В Европа се създава усещане за паника и се залита към социално непоносими мерки, които няма да доведат до желаните резултати, но могат да разединят обществото.

Крайно време е да осъзнаем, че въглеродната неутралност няма как да се случи в обозримо бъдеще и трябва да мислим и инвестираме много повече в адаптация.

Боян Рашев e един от водещите експерти по управление на околната среда и ресурсите в България. От 2007 г. е управляващ партньор в denkstatt – консултантска компания, която помага на бизнеса да управлява въздействието си върху природния и социалния капитал.

Има бакалавърска и магистърска степен по “Управление на околната среда и ресурсите” от Бранденбургския технически университет в Котбус, Германия. Учил е също в Софийския университет “Св. Климент Охридски”, Университета за природни науки и науки за живота във Виена и Централния университет на Венецуела в Каракас.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • Кой е българският тигър?

    Кой е българският тигър?

    Чуеш ли “Силициева долина”, се сещаш за място, където високите технологии бележат рязко и бързо развитие. Авторитетният “Файненшъл таймс” написа, че София се е превърнала в такъв център за Югоизточна Европа. Изданието описва рекордните инвестиции и квалифицираните кадри в сектора. Български икономисти впрочем отдавна описват феномена - IT
  • Гетата в образованиeто са следствие на гетата в обществото

    Гетата в образованиeто са следствие на гетата в обществото

    Какво ни казват тазгодишните резултати от тестовете PISA НИКОГА НЕ СЪМ крил, че много харесвам работата на министъра на образованието Красимир Вълчев. Смятам, че той е много фокусиран и полезен човек. Вероятно сега върху него ще се нахвърлят заради лошите резултати в тестовете PISA. Искам да кажа, че усилията на Вълчев са напълно в правилна посока