Кой колко спестява. И развързаха ли хората кесиите

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/7922153 www.24chasa.bg

Потреблението на домакинства вече расте с по-бързи темпове от доходите благодарение на лесния достъп до кредит

В края на октомври депозитите на домакинствата надхвърлиха 54 милиарда лева, или с 4,1 млрд. повече от същия месец на миналата година. Ръстът на годишна основа е 8,2% и се ускорява, сравнен с увеличението през 2017 г. и 2018 г.

Депозитите на нефинансовите предприятия нарастват малко по-бавно – с 6,9% - добавяйки близо 1,7 млрд. за 12 месеца и достигайки 25,8 млрд. към октомври.

За пореден път тези данни провокират въпроси за поведението на домакинства и фирми в среда на нулеви лихви и икономически растеж. Казано иначе, все по-често се твърди, че

хората спестяват

много и харчат

малко

Така ли е и ако да – защо?

Ако говорим за домакинствата, лихвите по депозитите са под 1% едва от края на 2016 г. и под 3% едва от края на 2014 г. Това не е толкова дълъг период, а преобладаващото публично говорене беше като за “временно явление”. Но по-важното обстоятелство е, че гражданите

нямат смислена

алтернатива,

която да има сходни предимства като депозита в банка - да съчетава висока сигурност, ликвидност, удобство и др. Гаранцията за влоговете допълнително усилва привлекателността.

При фирмите причините са сходни, а трябва да добавим и натиска за ползване на банкови услуги от вече доминиращите безкасови плащания дори в малки търговски обекти. Няма как обаче да се прави анализ за промяна в потреблението само на база динамика на депозитите в банковата система – чисто механично, всяко плащане има две страни, така че всяка покупка намалява наличността на купувача, но добавя към наличността на продавача.

Извън тези уговорки, съвсем видимо е, че спестяванията на домакинствата нараснаха с много повече за десетилетието след кризата, отколкото кредитите за домакинствата. Но това е подвеждащо, защото така сливаме два периода с противоположна динамика. До 2016 г. кредитът беше застинал – както заради стратегии на самите банки, така и заради неблагоприятните очаквания, захранвани от съкращаването на работни места и изобщо последиците от кризата. В последните три години обаче и особено в последните месеци виждаме съвсем различна картина. Само за дванадесет месеца редовните потребителски кредити са нараснали с 1,2 млрд. лева, а жилищните – с 1,5 млрд., или средно около 16% ръст.

За сравнение, това е двойно по-бързо увеличение от това при депозитите, около 1,5 пъти по-голямо от нарастването на заплатите.

Пренасянето на допълнителното търсене в строителство тепърва предстои -

голямото

нарастване на

разрешенията

за строеж

на жилищни сгради е едва 2017-2018 г., като голяма част от проектите още не са реализирани. Потребителските кредити дават видимо отражение в продажбите на стоки с дълготрайна употреба – автомобили, мебели, домакинско обзавеждане. Домашните ремонти и разходите за свързани дейности и материали също се активизират.

Има и още индикации, че всъщност потреблението нараства с бързи темпове. Ако разгледаме промените в натрупаните депозити по-детайлно, ще видим, че

при тези до 5 хил. лв.

се отчита спад

за 12-те месеца до септември, а от 5000 до 20 хил. растат едва с 4%. Именно в тези групи попада огромната част от българските домакинства. Отчитайки увеличаването на заплатите с близо 12% за същия период, и вече коментирания ръст на кредитите за домакинствата с 16%, излиза, че всъщност значителен дял от населението е променил значително поведението си в резултат на позитивната динамика на пазара на труда и изключително ниската цена на заемното финансиране.

Засега не виждаме голямо увеличение на вноса, но това е по две основни причини – като цяло задържане на ниски цени на суровини и горива на международните пазари и все още относително малката роля на новия кредит за мащаба на икономиката. Ако през 2007 г. размерът на увеличението на кредита за домакинствата беше 7,3% от БВП, към момента е приблизително 2,3%.

Вероятно

потенциалът за

“развързване на

кесията” далеч

не е достигнат

Отделно от това, структурата на потреблението постепенно се променя със забогатяването – все повече натежават разходи за услуги, оказвани от местни доставчици, за сметка на покупки на битова електроника например.

По-голямото увеличение в депозитите е при тези между 30 и 200 хил. (10,5%, или 2,1 млрд. лева за година), и особено при тези между 200 хил. и 1 млн. лева (21%, или 0,8 млрд. лева). Вероятно в тази категория попадат и значителен брой предприемачи, за които част от доходите от бизнес се трансформират в лични спестявания. Тук по-големият въпрос е всъщност доколко тези нараснали спестявания се превръщат в производителни инвестиции. Не е тайна, че при липсата на работещ капиталов пазар, включително инструменти за рисково финансиране, опосредяването на връзката спестяване-инвестиции става през банките – домакинствата трупат депозити, банките кредитират бизнеса, който прави инвестиции.

За този модел е напълно естествено депозитите да надхвърлят кредитите за домакинствата, т.е. част от спестяването се насочва към предприятията. Именно инвестиционните разходи на бизнеса изостават в относително изражение през последните години. Редовните кредити за предприятията наистина започнаха малко по-бързо да се увеличават в последната година – с 9% общо и с 14,4% за тези със срок над 5 г. Но общото нарастване има пренебрежим макроефект. Така че, ако търсим някъде “задържане” на разходите и

“свръхпредпазливост”,

вероятното място

е при бизнеса

Факт е обаче, че на макрониво започнахме да наподобяваме Германия – с превишение на износа над вноса дори в период на икономически растеж и рекордна заетост и увеличаване на заплатите. При плах ръст на инвестициите няма как да видим в данните значителни харчове за вносни машини, съоръжения, оборудване.

Потреблението на домакинствата в последните 2 г. вече расте с по-бързи темпове от доходите благодарение на лесния достъп до кредит. Ако чакаме промяна обаче, тя трябва да дойде или от хората с много високи лични спестявания, или от рязко нарастване на бизнес инвестициите.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • Инцидентът с Джамбазки - пълно разследване

    Инцидентът с Джамбазки - пълно разследване

    Инцидентът с Ангел Джамбазки - евродепутата, който бе заловен да кара кола след употреба на алкохол, трябва да бъде разследван докрай и във всички аспекти. Българският закон забранява да се кара след употреба на алкохол изобщо. Ако си такава важна фигура като евродепутат, не бива да си го позволяваш при никакви обстоятелства
  • Гетата в образованиeто са следствие на гетата в обществото

    Гетата в образованиeто са следствие на гетата в обществото

    Какво ни казват тазгодишните резултати от тестовете PISA НИКОГА НЕ СЪМ крил, че много харесвам работата на министъра на образованието Красимир Вълчев. Смятам, че той е много фокусиран и полезен човек. Вероятно сега върху него ще се нахвърлят заради лошите резултати в тестовете PISA. Искам да кажа, че усилията на Вълчев са напълно в правилна посока