Стенли: Заради глем рока ходех с обувки с високи подметки и токове и баща ми искаше да ги среже

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/7925703 www.24chasa.bg
Стенли и дъщеря му Никол СНИМКИ: ЦВЕТАН ИГНАТОВСКИ/ВИРДЖИНИЯ РЕКЪРДС

Никол Сланева: Като малка спрях да пея, когато татко си е вкъщи

Ще има ремикс

на общата ни песен

“Чужди тела”,

а Никол ще запише

и първото си

солово парче

След дълга пауза Станислав Сланев-Стенли издаде соловия си албум “Чужди тела”. Така се нарича и първата песен, която се завъртя в ефира още преди излизането на тавата. В парчето участва дъщерята на Стенли - Никол. Талантливата красавица е в 11-и клас във френската гимназия в София. Няма как чаровницата да не притежава певчески талант, защото, освен че баща ѝ е сред най-популярните имена на музикалната ни сцена, майка ѝ Людмила Сланева освен актриса е също певица.

- Наскоро пуснахте песента “Чужди тела”, в която баща и дъщеря пеете заедно, чия беше идеята?

Никол Сланева: Негова.

Станислав Сланев-Стенли: Стана много случайно. Трябваше ми женски вокал. Исках да има някаква атмосфера и чувство, а тя го носи това. Един ден ми хрумна да опитаме. Тя дойде в студиото, изпя го два пъти и това беше. С тонрежисьора Светльо Къслев се спогледахме и беше ясно, че ще изберем един от двата опита. Не беше нужно да записваме трети път.

- Никол, как се работи с баща ви?

- Много, много гладко. Може да има понякога разправии, но работим много хармонично. Получават ни се нещата, връзката баща и дъщеря е много силна, разбираме се за секунди.

- Ходите ли при вокален педагог?

- Сега не, наскоро бях при Евгени Господинов. Но се отказах, имам много да уча и съм концентрирана върху това. Скоро отново мога да започна.

- Стенли, защо не я учихте вие?

- Нямам тези нерви. А и те си имат някакъв метод, който за мен е убийствен. Не мога да правя това, да повтарям едно и също нещо по хиляда пъти. Не бих се занимавал с подобна работа, за нея човек трябва да е спокоен и да е отдаден. Не се виждам като преподавател, може би като стана на 100 години... ще видим.

- Кой на каква възраст започна да пее?

Никол: От много малка пеех сама вкъщи, но поисках да видя какво ще е, когато някой ме учи. Казах на баща ми и той ми намери вокалната педагожка Румяна Коцева, при която тръгнах на уроци в четвърти клас и ходех три-четири години. После имаше известна пауза за около половин година. Исках да си почина малко.

Стенли: Аз започнах в 6-7-и клас. В началото се учех да свиря на китара - градински глупави песни. След това си направихме група и открих големите групи като “Блек Сабат”, “Дийп Пърпъл”. Роден съм във Велики Преслав, малко градче, в което всички се познавахме и с няколко приятели решихме да се занимаваме с музика. По цял ден свирехме. След казармата работих една година в Преслав към Младежкия дом, където бях нещо като ръководител на ученическа група. След това кандидатствах в Консерваторията,

те пък взеха,

че ме приеха,

което беше голяма изненада за мен.

- Защо?

- Дойдох с две сакчета, имаше кандидати от цяла България. Приеха ни само 4 момчета и 17 момичета. Учих в Естрадния отдел. Преди мен бяха всички големи имена, които знаете в естрадата.

- Родителите ви как се отнасяха към желанието ви да се занимавате с музика?

- Баща ми беше малко против. В осми клас майка ми ми купи електрическа китара, което за онова време беше нещо страхотно. Отиде на някаква командировка и се върна с електрическа китара. Гледах и не можех да повярвам, струвала е заплата и половина. Една красива, в цветове, не смеех да я пипна. Майка ми през цялото време ме насърчаваше, да ми е жива и здрава. Тя ми даваше много сили. Баща ми беше малко по-особен. Тогава беше модата на глем рока с високите токове и дебели подметки. Имах един приятел, който учеше във Варна, дадох му мои обувки и ми ги върна след една седмица именно в този вид. Музикантите от “Суит” и “Слейд” ходеха с такива. Баща ми, като видя моите, взе назъбения нож за хляб и искаше да среже подметките и токовете. А майка ми седи до него и казва: “Данчо, недей, детето...”. Не ги наряза, ходех си с тях и с дълго черно палто като ездач. Само музика и гаджета. (Смее се.)

След като дойдох в София, попаднах в “Тангра”, където бях 3 години. През 1986 г. реших да напусна, те искаха да заминават в чужбина, аз не исках. Следващите две години беше трудно, продължих да правя някакви песни, но не минаваха и не се случваше нищо. През 1988 г. “Спринт” ме поканиха да отида с тях на международен фестивал в Москва. И на един от кръговете спечелихме първо място. Това беше причината да останем там две години.

По руската телевизия видях,

че Тодор Живков пада,

и реших да се прибирам. Но трябваше преди това да си изпълним договорите докрай. Преди да се върна, получих интересно предложение от тяхна много популярна по онова време група - “Алиса”. Певецът им Костя Кинчев искаше да остана с тях като втори вокал, тогава пеех много високо. В този период “Спринт”, “Алиса” и бандата ДДТ в продължение на 10 дни всеки ден имахме заедно концерти. Последния ден по обяд музикантите на “Алиса” ме напиха, предложиха ми да остана и аз приех. Като изтрезняхме, пианистът Асен Драгнев ме разубеди, трябваше да си довършим договорите и аз се отказах. Щях да съм си руснак сега. (Смее се.) Прибрах се и започнах соловата кариера.

- Как гледате на идеята Никол да тръгне по вашия път и да се качи на професионалната сцена?

- Иска ми се да се занимава с музика, защото виждам, че ѝ харесва. Според мен може да пее. Те много могат да пеят, но е важно какви песни ще им се напишат, какво ще стане. Най-важното е какво носи тя, а то е едно чувство. Каквото и да изпее, звучи прекрасно, не го казвам, защото ми е дъщеря. Тя не обича да вика, да крещи - този начин на пеене, който е модерен сега. Сега ще има и ремикс на “Чужди тела”, казвам го за първи път. Правят го Фабрицио Паризи и The Editor. В новия вариант гласът на Никол ще бъде вече на няколко места, а Васил Стефанов ще премонтира клипа. Ще направят и първата ѝ самостоятелна песен. Освен това ще са автори на ремикса и на парчето на Людмила “Някъде”, което излезе това лято.

Никол: И на мен ми харесва по-нежното пеене. Много споря с него, защото може би още не съм готова за професионалната сцена. Но съм готова да се впусна да видя какво ще стане. Парчето, което ще направим, ще ми е като голямо забавление. Искам да видя как се работи, но не съм сигурна, че това ще е моят път.

- Какво друго ви се върти в главата като реализация?

- Искам да уча в чужбина. Може би мениджмънт, пиар. В икономическата сфера вероятно. Но съм сигурна, че ще продължа да пея.

- Не ви ли притеснява, че този бизнес е много труден и несигурен у нас?

Стенли: Много е труден, да. Но знам и друго, че ако попаднеш на точните хора, нещата могат да се случат малко по-лесно. За първи път работя с такава машина като “Вирджиния рекърдс”, която издаде албума ми, и виждам, че неслучайно зад изпълнителите по света стоят сериозни компании. Свободни електрони почти не се срещат. Много е важно кой стои зад даден продукт, кой го продава, продуцира, измисля целия имидж, важно е да се намерят хубави песни. Без тях нещата са нулеви.

- Издавате албума “Чужди тела” след дълга пауза, как се появи той?

- Върху албума работих една година, нещата станаха случайно. Появи се един човек, чието творчество много харесвам - Благослав Анастасов от Hayes&Y. На 15 август миналата година имах концерт в София, по някаква случайност групата беше тук и дойдоха на участието, така се запознахме. Малко несериозно подхвърлих на Благо да напише едно-две парчета и да ми ги изпрати. На следващия ден заминахме обратно на караваната на морето. След два-три дни получих няколко неща като демо и много ми харесаха. Говорихме и му предложих направо да напише целия албум, стана му много приятно, изненада се. Така започна една кореспонденция, пращаше ми и избрах десет песни. Цяла зима тук работих в студио със Светльо Къслев. Китаристът, когото взех да записва, се беше върнал от чужбина, но живее в Бургас, записваше там, тук монтирахме и след това

всичко изпращах

в студио в Ирландия

Мой познат - Янко Генов, който навремето беше в група “Лора”, има студио там и при него се смеси целият звук.

- Направихте своя банда, в която е Фънки, как се събрахте да работите заедно?

- Свирим вече четири-пет години. Никол е приятелка с дъщеря му. Семейството ни бяхме отишли за десетина дни в къщата ни във Велики Преслав. Фънки дойде да докара дъщеря си, а с него се знаем от 40 години, учили сме заедно в Консерваторията. Остана и той за 4-5 дни и случайно му подхвърлих, че си търся басист, но не вярвах, че ще се навие, защото той харесва по-различна музика. Вече се бяхме разбрали с Иво Чалъков и Стефан Попов от “Гравити Ко.”. Фънки каза, че се присъединява, че ми харесва нещата и започна да се кефи. Впоследствие Стефан замина за чужбина да свири по корабите, с Иво се разделихме, трябваше ми друг тип свирене, което новият - Станислав Вълчев, го владее. Последно се включи барабанистът Николай Николаев. Сега си пътуваме.

- Кой е най-силният период в кариерата ви и имало ли е разочарования?

- С “Тангра” бяха най-силните години, това бяха непрестанни пътувания. В окръжните градове се правеха по два концерта на ден. В София сме седели максимум седмица в месеца. Разочарования също е имало. Като ги напуснах, дупката през тези две години беше ужасна.

Излизането навън

беше спасение,

не знаех, че ще останем там, мислех, че ще е само фестивал в Москва. И в момента, в който взехме наградата, веднага ни предложиха на следващия ден да летим за Ереван и 10 дни да имаме концерти. След това само ни прехвърляха от едно място на друго. Работили сме с почти всички руски звезди, защото са ни давали по телевизията и сме взели първо място. Хубаво беше, че останах там, защото в София непрекъснато имах проблеми с жителството.

- Давате ли си съвети взаимно по отношение на музиката?

Никол: Като бях по-малка, седях в стаята си и пеех. Той, като чуеше, че нещо не е наред, идваше и ми правеше забележка. Това много ме притесняваше, като пораснах още малко, спрях да пея, когато е вкъщи. Не исках да идва и да ме реже.

Стенли: В един момент просто спря, което е много тъпо, но аз съм си такъв, какво да направя?! Като излизах, си пееше.

Никол: За неговите песни той ми иска мнението. Давам му много идеи, мога да му дам и още, ако ме пита.

Стенли: Като записах албума, я попитах има ли фаворит от всички 10 песни. Посочи ми парче, което изобщо не мислех, че ще ѝ хареса, най-бавното - “Счупено сърце”, по текст на Наталия Симеонова. В албума тя има три текста. Александър Петров, с когото сме приятели още от времето с “Тангра”, написа два. Автори са и актьорът Даниел Рашев, който играе доктор Врабчев в “Откраднат живот”, и съпругата ми Людмила Сланева.

Като прослушваха албума във “Вирджиния рекърдс”, където почти всички са млади хора, също казаха, че “Счупено сърце” е едно от най-яките парчета. Самият аз не мога да преценя, защото създаването на тавата беше дълъг процес.

- Вкъщи каква музика слушате?

Стенли: Аз не слушам.

Никол: А аз непрекъснато слушам. Много харесвам Лана Дел Рей, “Арктик мънкис”, поп и рап, това, което е най-модерно в момента.

- Какво дете беше Никол като малка?

Стенли: Не беше палава, в никакъв случай, но си е характер, на кого да прилича, тя работата е ясна. Трудна е, особено сега в тази възраст, тийнейджърската, но се опитвам да преглъщам нещата.

- Кой е по-строг вкъщи?

Никол: По принцип татко. Но иначе са много либерални и им благодаря, че винаги ме разбират. Може да ми правят забележка за нещо, но ме оставят сама да взема решение, сама да преценя накъде искам да тръгна.

- Какви други занимания имате, освен музиката?

Никол: 6 години тренирах художествена гимнастика, но музиката винаги е първото нещо, което казвам като хоби.

Стенли: В някакъв период имаше нашествие на англичани и за около година и половина се занимавах с недвижими имоти. Сега само с музика. Ако намеря свободно време

ходя за риба,

това ми е хоби. Цяло лято седим на каравана, тогава е времето ми за почивка, по-безгрижно е.

- Никол, вие ходите ли с родителите си на море?

- Да, това лято почти през цялото време бяхме заедно.

Стенли: Може би от догодина вече няма да е така. (Смее се.)

- Никол, помагало ли ви е това, че родителите ви са известни?

- Да ми е помагало, по-скоро не. Но моите приятели знаят кой е баща ми и има някакъв респект към мен, от нищото. Искат да се запознаят с него, с мама също. Хвалят го.

- Как реагираха съучениците ви, като ви видяха в песента?

- Много се гордеят с мен. Дори хора, с които не съм толкова близка, споделиха клипа и това ме накара да се чувствам щастлива. Беше оценено и като цяло много добре се развиха нещата за мен и малката ми част в песента. Нямахме представа, че това ще е първото издадено парче от албума.

Стенли: На 26 декември правя голям коледен концерт, Никол ще излезе с мен на сцената. Ще излезе също Благо от Hayes&Y. Поканил съм и една млада българска група Innerglow, запомни я тази банда, много е яка.

- Никол, на кого приличате повече?

- По малко и на двамата. Като характер определено на тате.

- Това създава ли сблъсък между вас двамата, или по-скоро имате хармонични отношения?

Никол: И от двете.

Стенли: Донякъде сме еднакви и понякога е трудно,

но аз я разбирам

и гледам да премълчавам. Аз също съм се държал така като малък.

Никол: Като цяло нямаме много спорове. Те са много либерални.

Стенли: Почти за нищо не сме я спирали.

Никол: Имам свобода и за ученето, но аз държа на него.

Стенли: Понякога, като получи ниска оценка, ѝ казвам спокойно: “Какво правим сега?! Това си е за теб. Но както искаш.” Знам какво е било, като са ме натискали, пак не съм учил. Но трябва време, за да го разбере. В началото не беше чак така. Сега стана отговорна, догодина се надявам да е още повече, защото навлиза в живота. Той не прощава.

- Амбициозни ли сте?

Никол: Да, но не болезнено.

Стенли: Аз не съм, но тя каза в предаване, че съм такъв. Ако бях, нямаше да ги има тези големи паузи.

- Защо ги правите?

- Не знам, разочаровам се от много неща и не ми се занимава. Ходя си да пея, но чак творчество не ми идва, не си харесвам нещата, които записвам. Като ги чуя след ден-два, ги хвърлям. Или прекалено претенциозен съм станал, или изобщо не ми харесват, или съм искал нещо съвсем ново да направя. Но на тая възраст вече не ми идва това нещо. Забелязал съм, че творците в рок музиката са създали всички хубави песни, когато са били доста по-млади. Вече на 50-60 г. нещата зациклят. И сега се получи добре с Благо, че ми даде толкова добри идеи за песни, аз ги аранжирах по мой си начин. Звучат ала Стенли, но е много важно, че са написани от друг човек.

 

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • Кой е българският тигър?

    Кой е българският тигър?

    Чуеш ли “Силициева долина”, се сещаш за място, където високите технологии бележат рязко и бързо развитие. Авторитетният “Файненшъл таймс” написа, че София се е превърнала в такъв център за Югоизточна Европа. Изданието описва рекордните инвестиции и квалифицираните кадри в сектора. Български икономисти впрочем отдавна описват феномена - IT
  • Гетата в образованиeто са следствие на гетата в обществото

    Гетата в образованиeто са следствие на гетата в обществото

    Какво ни казват тазгодишните резултати от тестовете PISA НИКОГА НЕ СЪМ крил, че много харесвам работата на министъра на образованието Красимир Вълчев. Смятам, че той е много фокусиран и полезен човек. Вероятно сега върху него ще се нахвърлят заради лошите резултати в тестовете PISA. Искам да кажа, че усилията на Вълчев са напълно в правилна посока