Нашата сигурност зависи изцяло от достъпа до е-доказателства

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/7934439 www.24chasa.bg

Защо е важно без забавяне да се предостави

на съдебните органи в ЕС ефективен инструмент

за борба с престъпността и тероризма

ЖИЛ ДЕ КЕРКОВ Е КООРДИНАТОР НА ЕС ЗА БОРБАТА С ТЕРОРИЗМА

Достъпът до електронни данни, често наричани “електронни доказателства”, придоби извънредно голямо значение в хода на наказателните разследвания — дотолкова, че към момента е необходим в 85% от всички такива случаи.

Често този вид доказателства са първата и най-важна стъпка за установяване на самоличността на извършителя. Така например в много разследвания на чуждестранни бойци терористи тези електронни доказателства (в т.ч. публикации във фейсбук, моментални съобщения в Whatsapp, обаждания по Skype, видеоклипове в Youtube, снимки, изпратени по имейл или споделени в инстаграм, документи, съхранявани в Dropbox) може да се окажат единственото доказателство за съучастието им в престъпленията на “Даеш” или “Ал Кайда”. Ето защо нашата сигурност, както и борбата с организираната престъпност и киберпрестъпността зависят изцяло от достъпа до такива доказателства.

Когато на правоприлагащите органи бъде подаден сигнал за

онлайн

престъпна

дейност

или когато в хода на “офлайн” разследване бъде открито важно електронно доказателство, първото препятствие за разследващите органи често е да се определи точно какво се е случило и кой е отговорен. Ако заподозряното лице или жертвата са използвали традиционни средства за комуникация като телефонен разговор или текстово съобщение, съдията може да разпореди операторът, който в повечето случаи се намира на територията, на която е извършено престъплението и където се провежда разследването, да предаде тези данни. Разбира се, процедурата предвижда гаранции, а фактът, че операторът е принуден да сътрудничи, и то бързо, не представлява проблем за повечето хора.

Един от въпросите, които възникват, е защо достъпът до една и съща информация по един и същи вид разследване ще е значително по-бавен, затруднен, а в някои случаи невъзможен, просто защото заподозряното лице или жертвата са се обаждали или изпращали текстови съобщения чрез Whatsapp, а не например чрез мобилна телефонна връзка.

В днешния все по-свързан свят рядко се случва доставчиците на услуги и разследващите органи да попадат в една и съща национална юрисдикция. Поради това при две трети от всички искания

разследващите

органи трябва

да осъществят

презграничен

контакт,

за да си сътрудничат с доставчиците на услуги. Настоящата правна рамка обаче не успява да гарантира онзи бърз и ефективен достъп, който е необходим, за да се ускори провеждането на множеството разследвания в цяла Европа. Процедури за съдебно сътрудничество, като договорите за правна взаимопомощ и европейската заповед за разследване, се оказват все по-непригодни за ерата на цифровите технологии поради няколко причини:

– Те може да бъдат твърде времеемки дори за най-простите искания; а отговорът до издаващия орган може да отнеме месеци.

– Тези процедури се основават на критерия за местонахождението на данните, който е напълно остарял в днешната епоха на безпрецедентна мобилност на данни, в която данните биха могли да бъдат лесно съхранявани от един и същ оператор в най-различни държави.

– Първоначално тези процедури са били създадени, за да се запази суверенитетът на друга държава; често обаче единствената връзка на тази друга държава със самото престъпление е седалището на доставчика на услуги.

Тази неефективност явно ограничава борбата с престъпността и тероризма, особено когато съответните данни, например

доказателства

за връзката

между

заподозрени

лица,

се заличават,

преди да могат да бъдат събрани от правоприлагащите органи. Това е особено фрустриращо, тъй като в по-голямата част от случаите обектът на дадено разследване пребивава в същата държава като разследващия орган, “международният характер” на случая се дължи единствено на това, че доставчикът на услуги е установен другаде.

Така се стигна до предложението на Европейската комисия през април 2018 г. за регламент относно европейските заповеди за представяне и съхраняване на електронни доказателства по наказателноправни въпроси. Това беше основанието и за съпътстващата директива, с която всички доставчици на услуги, избрали да предлагат услуги в рамките на ЕС независимо от местоположението си, се задължават да сътрудничат на разследващите органи. Това законодателство е възможно в рамките на Европейския съюз като пространство на свобода, сигурност и правосъдие, в което съответните съдебни органи действат съгласно основния принцип на взаимно доверие. Тези мерки са ни нужни и затова призоваваме съзаконодателите да приемат целия пакет без забавяне, с което

да гарантират,

че прокурорите

разполагат

с един ефективен

инструмент

След като бъде приет от съзаконодателите на съюза, той ще предостави на съдебните органи в ЕС ефективен инструмент за разследване, същевременно защитавайки основните права и осигурявайки правна сигурност, по-голяма прозрачност и отчетност за органите, доставчиците на услуги и гражданите. Тъй като разследващите органи се нуждаят от бърз достъп до данните, преди те да бъдат заличени, ние подкрепяме и предложените срокове, които задължават доставчиците на услуги да отговарят на отправените искания в максимален срок от 10 дни. Трябва да осигурим на нашите правоприлагащи и съдебни органи инструментите на 21-и век, необходими за подвеждане под отговорност на извършителите на престъпления и терористите, които в момента разполагат с преднина. Настоятелно призоваваме всички заинтересовани страни да дадат приоритет на това досие и да се стремят да създадат ефективен инструмент, който да помага на разследващите органи да противодействат на съществуващите заплахи, да осигурят правосъдие за жертвите и да гарантират по-сигурна среда за нашите граждани в ерата на цифровите технологии.

---------------

Позицията на Жил де Керков е подписана от:

Еруин Дерникур, генерален прокурор, Гент, председател на колегиума на генералните прокурори, Белгия

Фредерик ван Леу, федерален прокурор, Белгия

Сотир Цацаров, главен прокурор на Република България

Лавли Перлинг, временно изпълняващ длъжността главен прокурор на Република Естония

Константинос Дзавелас, прокурор към Апелативния съд на Атина

Роса Ана Моран Мартинес, прокурор във Върховния съд, ръководител на отдела за международно сътрудничество, Главна прокуратура на Испания

Елвира Техада де ла Фуенте, прокурор във Върховния съд, ръководител на отдела за борба с киберпрестъпността, Главна прокуратура на Испания

Франсоа Молан, главен прокурор към Касационния съд на Франция

Реми Хайц, прокурор на републиката в Парижкия първоинстанционен съд

Жан-Франсоа Рикар, първи прокурор на републиката за борбата с тероризма, Франция

Дражен Йеленич, главен прокурор на Република Хърватия

Джовани Салви, главен прокурор към Касационния съд, Италия

Федерико Кафиеро де Рахо, италиански национален прокурор за борбата с мафията и тероризма, Италия

Франческо Греко, прокурор на републиката към Съда в Милано, Италия

Франческо Ло Вои, прокурор на републиката към Съда в Палермо, Италия

Джовани Мелило, прокурор на републиката към Съда в Неапол, Италия

Луиджи Патронаджо, прокурор на републиката към Съда в Агридженто, Италия

Бернардо Петраля, генерален прокурор на републиката към Апелативния съд в Реджо Калабрия, Италия

Луиджи Риело, генерален прокурор на републиката към Апелативния съд в Неапол, Италия

Томас Крушна, главен прокурор, Главна прокуратура на Република Литва

Мартин Соловиеф, главен прокурор, Люксембург

Корнелия Колер, председател на Асоциацията на прокурорите на Австрия

Бернд Циска, заместник-директор на Виенската прокуратура, заместник-председател на Асоциацията на прокурорите на Австрия

Беата Хлавач, заместник-директор, Бюро за международно сътрудничество, Национална прокуратура, Полша

Димитри Богдан Лику, временно изпълняващ длъжността главен прокурор на Румъния

Надина-Магдалена Спину, главен прокурор в отдела за международно сътрудничество/Прокуратурата към Висшия касационен съд на Румъния

Драго Шкета, главен прокурор на Република Словения

Юрай Новоцки, прокурор, Специална прокуратура, Словакия

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • Кой е българският тигър?

    Кой е българският тигър?

    Чуеш ли “Силициева долина”, се сещаш за място, където високите технологии бележат рязко и бързо развитие. Авторитетният “Файненшъл таймс” написа, че София се е превърнала в такъв център за Югоизточна Европа. Изданието описва рекордните инвестиции и квалифицираните кадри в сектора. Български икономисти впрочем отдавна описват феномена - IT
  • Гетата в образованиeто са следствие на гетата в обществото

    Гетата в образованиeто са следствие на гетата в обществото

    Какво ни казват тазгодишните резултати от тестовете PISA НИКОГА НЕ СЪМ крил, че много харесвам работата на министъра на образованието Красимир Вълчев. Смятам, че той е много фокусиран и полезен човек. Вероятно сега върху него ще се нахвърлят заради лошите резултати в тестовете PISA. Искам да кажа, че усилията на Вълчев са напълно в правилна посока