Новото амплоа на Мая - в политиката като гражданка

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/7942424 www.24chasa.bg
Мая Манолова влиза с екипа си в Централната избирателна комисия. СНИМКА: ЙОРДАН СИМЕОНОВ

Проектът ѝ няма да е партия, но дали ще е фондация? Вариантите са четири

ВАНЯ НУШЕВА
ВАНЯ НУШЕВА

В какво ново амплоа ще се появи Мая Манолова, след като изгуби кметските избори в София? Тя

ту се отдалечава

от политиката, ту

се връща в нея

Беше депутат от БСП в три парламента и политическо острие на социалистите. После стана омбудсман и натрупа респектиращ потенциал за политиката под формата на висок рейтинг.

С него влезе в битката за кметския пост в София, издигната от инициативен комитет, подкрепена от БСП и малки десни. На изборите за нея гласуваха избирателите на БСП, но далеч не всички, но и немалко от така наречената градска десница. Което породи коментара, че вече има градска левица.

Накъде ще поеме сега Мая? Обратно към БСП? Към нов политически проект? Или ще стои в полето на “гражданското”?

Самата Манолова каза, няма да прави партия, а гражданска инициатива. Преди часове поясни, че това ще е платформа за “граждански натиск върху институциите”,

ще я прави с

екипа от

кметската

кампания

и ще продължи да се занимава с политика, защото каузите ѝ опират до това. Понеже “гражданско” може да означава много неща, потърсихме за коментар Ваня Нушева, политолог и експерт на Асоциация “Прозрачност без граници”. Според нея възможностите са четири:

1. Неформално обединение на граждани около някаква кауза или цел.

2. Гражданска инициатива с подписка с искане или предложение до институциите за решаване на някакъв проблем.

3. Неправителствена организация.

4. Политическа формация.

“Формулировката “гражданска инициатива” е обтекаема и може да означава няколко неща - казва Нушева. Ако има предвид създаването на неправителствена организация, то това би било някакъв формализиран изказ на гражданска инициатива. Но гражданската инициатива може да означава и неформално обединение на граждани, което защитава и се бори за някаква кауза. На този етап формулировката гражданска инициатива звучи неясна като идея и като бъдещи намерения”, обясни Нушева.

Тя казва, че според Закона за юридическите лица с нестопанска цел гражданите имат право да се сдружават както във формални, така и в неформални обединения. “Двете форми на неправителствени организации са сдружение и фондация. Освен това неправителствените организации може да са регистрирани като организации, работещи в обществена полза, и такива, работещи в частна полза. Тези, които са регистрирани като организации, работещи в обществена полза, т.е. борещи се за някаква по-обща глобална кауза,

могат да

кандидатстват за

финансиране от

публични

програми

(включително и

от еврофондове), но и подлежат на строги изисквания за отчетност - така например те се регистрират в Централния регистър на юридическите лица с нестопанска цел за общественополезна дейност, който се поддържа от Министерството на правосъдието, представят ежегодни отчети, които са публични, и т.н. Към управлението и дейността на регистрираните юридически лица има ясно дефинирани изисквания - наличие на ръководни органи, изготвяне на отчети, провеждане на периодични събрания.”

“Но гражданите могат да се обединяват и неформално - пояснява Ваня Нушева, - например гражданите от определен квартал на града могат да се обединят в неформален инициативен комитет, като отправят искания до местните власти, организират срещи с институциите, за да защитават своите интереси за развитие на местната общност и т.н.

Инициативният комитет може да е група от граждани, които не са регистрирали формално юридическо лице, но са решени да защитават интересите на квартала, в който живеят, като обединяват своите усилия.

Инициативният

комитет обаче не

е юридическо

лице

и като такъв понякога може да бъде третиран неравнопоставено с други юридически лица (например не може да кандидатства за публично финансиране по програми за облагородяване на градската среда, да се регистрира като наблюдател на честността на изборния процес, да участва в консултативни съвети към институции).”

Според Нушева формулировката “гражданска инициатива” може да се разглежда и през призмата на друг нормативен акт. “Това е Законът за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление. Той определя четири форми на пряко гражданско участие - референдум, гражданска инициатива, европейска гражданска инициатива и общо събрание на населението. Гражданската инициатива може да се провежда на национално, европейско и местно ниво.

Чрез гражданската инициатива гражданите могат

да правят

предложения до

Народното

събрание

или до органите на централната изпълнителна власт за решаване на въпроси от национално значение; по въпроси от местно ниво те могат съответно да се обръщат към институциите на местната власт и местното самоуправление. В случая с такъв тип гражданска инициатива може да се изразява в създаване на инициативен комитет, който да организира подписка и да я предложи на гражданите за подкрепа; да организира информационна кампания, в т.ч. и да открие специална набирателна сметка за кампанията. Тъй като законът за прякото участие на гражданите съдържа твърде общи формулировки относно изискванията за финансиране на кампании, по-детайлните изисквания могат да се търсят в Изборния кодекс, който определя правилата за провеждане на избори, които дефинират непряката форма на участие на гражданите в процеса на създаване на представителни институции.”

Според Нушева последният възможен вариант на интерпретация може да насочи вниманието към политиката. “Ако с тази гражданска инициатива Мая Манолова иска да участва в политиката, то трябва да четем закона за политическите партии.”

Самата Манолова обясни, че “много е удобно на партиите да кажат: с политика се занимаваме само ние”. Нейните каузи също били политика - “гражданите трябва да се заемат с политика”.

Нушева обаче смята, че на този етап вероятно Мая Манолова все още не е определила ясно идеята и образа на формацията, ако изобщо става въпрос за формално обединение.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • Лъсна червената боя южно от кръста на академиците

    Лъсна червената боя южно от кръста на академиците

    Един ден продължи загадката какво искат да кажат тези т.нар. разгневени академици. Които публикуваха възвание, което директно призоваваше към престъпление от специалната част на Наказателния кодекс - смяна на законоустановената власт. Този призив изглеждаше смешен и налуден, защото тези въпросни академици нито могат да вземат властта
  • Каубойско яке и как всичко е наред

    Каубойско яке и как всичко е наред

    Кога за последно у нас някой музикант е изказал проблемите на големи маси хора, така че да крещят в синхрон От доста време насам имам навика да си пускам цели концерти на най-различни групи - стари и нови. Бих излъгал, че го правя с дълбоката цел да направя сравнение между поколенията, да се потопя в атмосферата на някой жанр или да оценя