Днешните деца ще имат до 9 професии, университети ще издават общи дипломи

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/7947072 www.24chasa.bg
Красимир Вълчев

Рейтинговата система всяка година се усъвършенства. Няма съмнение, че е един от добрите примери, които имаме за система, която е международно разпознаваема и оценена, едно от добрите неща, които се случиха през последните 10 г.

Тази система ни дава инструмент да провеждаме политика на преструктуриране на приема и финансирането. Преди близо 15 г. беше взето решение за крайна либерализация на приема в държавните висши училища, като се вярваше, че това в резултат на пазарните механизми ще доведе до подобряване на качеството, но пазарните механизми не действат добре в една публична система, каквато е висшето образование, дори и да действат, те дават сигнали със закъснение. През 2013-2014 г. ние достигнахме най-крайната форма на масовизация.

Над 80% от

завършващите

гимназиално образование да се включват в системата на висшето образование. Тази либерализация доведе до избуяване на нерационалното търсене на висше образование, търсене заради самата диплома независимо от това в какво професионално направление, търсене заради това да отидеш в големия град, да отложиш безработицата. Днес вече нямаме безработица, но имаше предходни години, в които и това беше мотивиращ фактор.

Днес работодателят изисква знания и умения, най-вече това, което наричаме умения на XXI в., меки умения. Ако преди дипломата е давала, образно, казано

10 крачки

предимство

в живота от 100, днес дава по-малко от една. Тази крайна масовизация доведе до влошаване на репутацията на висшите училища, доведе до това да имаме 50% завършили висше образование, които се реализират на позиции, които не изискват висше образование. И сега това ни остава най-негативният показател, който отчитаме чрез рейтинговата система.

През 1990 г. 30% от завършвалите гимназиално образование са постъпвали в системата на висшето образование. Днес не може да очакваме, че толкова трябва да ни бъде приемът. Всички системи на висшето образование се масовизират.

От едната крайност махалото отиде в другата. Това, което започнахме през 2016 г. в резултат на третия тогава Закон за изменение и допълнение на Закона за висше образование и стратегията за развитие на висшето образование, която преди това беше приета от Народното събрание, до голяма степен изработена и приета с политически консенсус, е политика на профилно преструктуриране и оптимизиране на системата, насърчаване на специализацията на висшите училища, връщането им към традиционните профили. Тази политика я провеждаме и ще я приключим до голяма степен може би до 2 г.

Разбира се, времето, в което живеем, е динамично и ние трябва да продължим с този механизъм на обвързването на търсенето на образование с търсенето на пазара на труда. Това са 2 отделни пазара със собствена логика.

Намалихме приема в професионално направление “Администрация и управление” с близо 70%, в професионално направление “Икономика” с близо 60%. В социалните, стопанските, правните науки общо близо с 50% беше намален приемът.

Най-голям ръст в БВП, в износа, в добавената стойност имат

секторите,

свързани с

техническите

науки

през последните 10 г. - електроника, електротехника, машиностроене, мехатроника.

Имаме нужда от повече технически кадри. Повече инвестиции ще се случат - и национални, и външни, ако имаме повече технически кадри.

Не можем да рискуваме да останем без учители, затова предприехме политиката с допълнителното финансиране на приоритетните професионални направления, с преструктурирането на приема и с предоставянето на допълнителни стипендии.

Когато говорим за педагогически и инженерни специалности, важно е не само да мотивираме повече кандидат-студенти и студенти в тях, но да мотивираме и учениците, които завършват с най-добри резултати от държавното външно оценяване, да се включат в педагогическо и инженерно образование. За догодина

ще предложим

промяна в

постановлението

за стипендиите -

да могат тези студенти, които са от 10-те процента с най-високи резултати от държавния зрелостен изпит по български език и литература и се включат в педагогическо и инженерно образование, да получават трета стипендия.

Отделно тези ученици, които са от първите 30% от резултатите по математика, химия и физика, също ще бъдат поощрени. Много малко са зрелостниците, които се явяват на матурите по математика, химия и фиизика.

От друга страна, редица сектори разчитат на кандидат-студенти със задълбочени познания в областта на математиката, физиката и химията. Отделно правим преструктуриране в системата на гимназиалното образование, стимулираме профилите и професиите, свързани с математиката, техниката и природните науки.

Имаме една добра новина през последните години и тя е, че

намалява

броят на

зрелостниците,

които избират да

учат в чужбина

В предходни години беше над 6000, падна до 4200 миналата година. Тази година сме издали 3500 удостоверения. Това не е малко, но е по-малко от предходните години. Не са 15%, а 7%.

В момента готвим стратегия за развитие на висшето образование за периода след 2020 г. Тази стратегия вече няма да говори толкова за корекция на грешки, няма основната политика да бъде оптизимация, а развитие. Нашите висши училища ще се развиват по-добре, ако са по-свързани в един все по-свързан свят. Те трябва да са свързани в

европейски

университетски

мрежи,

защото ще имат значително конкурентно предимство. Това ще бъдат европейски консорциуми, които ще издават общи дипломи, ще споделят ресурси. Висшите училища трябва да са свързани едно с друго и тук, в България, по отношение на споделянето на ресурси. Много малко вероятно е да бъдат конкурентни, като развиват единствено свои школи от преподаватели. Почти няма висше училище, което да има достатъчно преподаватели за всички дисциплини, а учебните програми ще стават все по-комплексни. Всяко висше училище само по себе си ще става все по-непригодно само да осъществява достатъчно качествено обучение. Насърчаването на мрежовия подход следва да бъде една от основните политики през следващите години. Това означава общи дипломи, споделени преподаватели, споделени ресурси, споделена материална база, общи програми. Ще стимулираме политики на висшите училища.

Всички висши училища се настройват към ерата на електронното обучение и изкуствения интелект. Пирамидата на образованието ще се промени през следващите десетилетия, защото то няма да е билет за една професия. Днешните деца в бъдеще ще работят между 3 и 9 професии.

Това е фундаментална промяна, която няма как да не засегне пирамидата на образованието. Досега тя е била насочена към това да специализираш знания в една област. Сега пирамидата трябва да е с по-широка основа. Завършването на висше образование в бакалавърска степен трябва да дава основата за продължаване в няколко посоки на магистърска степен. Това означава промяна в учебните програми на висшите училища, много повече хибридни специалности, вплитането във всяка програма на множество компетентности. Висшите училища трябва да го почувстват като полъх на промяната и да я направят.

* Изказването

на министъра е

със съкращения.

 

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • Лъсна червената боя южно от кръста на академиците

    Лъсна червената боя южно от кръста на академиците

    Един ден продължи загадката какво искат да кажат тези т.нар. разгневени академици. Които публикуваха възвание, което директно призоваваше към престъпление от специалната част на Наказателния кодекс - смяна на законоустановената власт. Този призив изглеждаше смешен и налуден, защото тези въпросни академици нито могат да вземат властта
  • Каубойско яке и как всичко е наред

    Каубойско яке и как всичко е наред

    Кога за последно у нас някой музикант е изказал проблемите на големи маси хора, така че да крещят в синхрон От доста време насам имам навика да си пускам цели концерти на най-различни групи - стари и нови. Бих излъгал, че го правя с дълбоката цел да направя сравнение между поколенията, да се потопя в атмосферата на някой жанр или да оценя