Кремена Халваджиян: Маги ме ухажваше, провесен на една ръка от балкона на 8-ия етаж

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/7951018 www.24chasa.bg
КРЕМЕНА ХАЛВАДЖИЯН СНИМКА: Личен архив

Дизайнерката пристига заедно с линейката, когато научава, че синът ѝ Бебо е катастрофирал с мотор

Освен че е половинката до един от най-големите тв продуценти у нас, Кремена Халваджиян е собственик на нощен клуб, стилистка и дизайнерка в някои от най-гледаните телевизионни предавания и сериали като “Маскираният певец” и “Като две капки вода”. Тази година Кремена навърши 50 г. и показва на зрителите, че с годините става все по-неуморна. Тя е дизайнерката на красивите костюми в “Маскираният певец”, а освен това отново за кратко се завърна към голямата си страст - музиката. След 25 г. пауза тя отново хвана виолончелото и изсвири соло към мелодията на новия сериал по Нова тв “Пътят на честта”. Освен голям професионалист Кремена Халваджиян е баба, а в края на годината ще стане баба за втори път.

- Г-жо Халваджиян, отдавна се опитваме да направим това интервю. След лятото пътувахте извън България. Къде бяхте?

- Това беше най-кошмарното лято в живота ми. Отидохме до Италия с Маги (съпруга ѝ Магърдич Халваджиян - б.а.) за 4 дни - отчасти пак по работа, но и да си отдъхнем малко. Отидохме до Верона в къщата на Ромео и Жулиета. Бяхме истински дечурлига туристи. С кафето и яденето по площадчетата. Прекрасно беше. Имаше и малко слънце, хубаво се заредихме.

- Защо тогава беше така “кошмарно” лятото ви?

- В края на септември казах, че напускам официално. Кошмарно беше, защото правих и “Маскираният певец”, и “Пътят на честта” по едно и също време. Започнахме да търсим локации за “Пътят на честта”, но нямаше. Намериха се твърде късно, а аз трябваше да направя не знам колко интериора вече. За няма и 2 седмици трябваше да направя 15 къщи, ама от “а” до “я”.

Влизаш на плочки и бели стени. Аз го правя с паркети, боядисване, спални, картини, до четката за зъби - всичко. Това са местата, където живеят главните ни актьори.

- Колко дълго продължаваше работният ви ден?

- Работих по 15-16 часа на ден. Сутрин ставах, скицирах неща за “Маскираният певец”. Това се случваше от 6 до 7 часа и после тръгвах по локациите на сериала.

- Костюмите в “Маскираният певец” са ваше дело и те определено са впечатляващи. Правили ли сте такива костюми преди?

- Никога не съм правила такова нещо. Никога не съм рисувала животни. Както се виждат, такива ми бяха костюмите. Не знам защо започнах с бика. Връзката ми беше с тореадора, който всъщност убива животното. Връзката човек - животно. Коконата е кифлата с костюма на овчицата.

- Как ви идваха идеите за костюмите?

- Не знам. Не ми беше лесно. Между другото сега имам запитване от чужбина за “Маскираният певец” да направя 10 костюма. От Унгария е предложението, но не знам дали ще се случи. Тепърва трябва да говоря с екипите и да дам бюджети.

По средата на това лято, докато работих и по двата проекта, на 20 август синът ми се претрепа с мотор. Беше с открито счупване, с много тежка операция. През цялото това време всички продължаваха да ми звънят и да ме питат за костюмите. “Знаем, че си в “Пирогов”, но само да питаме за лъва, за принцесата...”

Една седмица живяхме в “Пирогов”. Наложи се и кръвопреливане.

- Как разбрахте за инцидента със сина ви?

- Тръгвайки от студиото, ми се обади, че е катастрофирал. Затвори и веднага шестото ми чувство заговори. Аз веднага тръгнах, звъннах му. Жена му Алекс беше пристигнала първа при него. Милата - бременна, а беше на целия този стрес. Тя ми вдигна и ми каза: “Счупен му е май кракът. Много го боли.”

В този момент, докато говоря с нея, ме задминава линейка. Аз включвам, че това е линейката за него. Тя хвърчи през “Горубляне”, аз газ зад нея. Не знам как не ме блъснаха 300 автомобила в цялото задръстване в 18 часа. Пристигнах с лекарите. Промиваха го, умираше от болки, милият, но издържа мъжки.

Аз се треса цялата, режисьорът и той пристигна, защото двамата с Бебо сме отговорни, и първо звъним на колегите да им кажем, че не можем да отидем. После го закараха в “Пирогов”. Сега всеки ден минавам по тази отсечка и ми се обръща коремът.

- Той добре ли е сега? Как се чувства?

- Добре е. Беше 10 дни в “Пирогов”, но седмица след като го изписаха, започна работа. На снимките на “Маскираният певец” беше оградено едно място със столове, кракът му качен отгоре, патериците до него и той снима. Имаше и инвалидна табелка. Луди хора! Работи от първия момент. После ходихме през октомври на една почивка с него и жена му да вземем малко въздух, че всички нямахме лято. Той куцукаше, вече проходи, но е на рехабилитации. Възстановява се.

- След малкия Еди - първото ви внуче, сте на път да станете баба за втори път. Кога ще се роди бебето?

- По Нова година или малко след Нова година.

- Знае ли се какъв е полът?

- Знае се, но не искат да казват. Те на нас, докато кажат... Те са хората тайна. Ще го запазя в тайна заради тях, иначе аз съм откровена. Всичко мога да разкажа. Чакаме иначе и още едно бебче. Племенницата ми също е бременна. Два месеца след нашето би трябвало да се роди.

- Как разбрахте, че ще ставате отново баба?

- Те ми подариха тази новина за рождения ден. Алекс беше в четвъртия месец тогава. Аз се бях зачудила защо така в един момент само по веднъж в седмицата се виждахме. Викам си: “Тези деца нещо се крият”, но въобще не зацепвам каква е причината. Те запазили тайна, за да ми подарят новината. Бебо беше направил видео, което ме разплака.

Беше монтирал моя любима песен на Level 42 със снимки - аз като баба. От родилното, аз с бебето, от всичките ни пътувания. Много вълнуващо. В един момент свършва клипът. Камерата дава малкия Еди и той казва: “Ела да ти покажа нещо. Това съм аз, а това е мама.” Камерата се обръща към мама, тя вдига блузката и на корема ѝ стои снимката от видеозона на бебчето, а Еди каза: “Аз ще ставам батко!” И аз като ревнах. Още на обяд се свърших откъм емоции.

- Как продължи партито вечерта?

- Беше невероятно. Маги беше подготвил изненади. Изцяло в тайна от мен Рачков, Милица Гладнишка, Малин Кръстев, Геро, Албена Михова и Любо Киров направили спектакъл. Моят живот, направен в скечове. Така - цяло представление. Мен ме играеше Албена. Показват ме как свиря на виолончело, после тийнейджърските години, как с Маги се женим. Беше толкова сладко направено! Имаше 200 души, всички реват, подсмърчат. Аз само си спомням как постоянно идваха хора да ме прегръщат. Беше жестока емоция. Разбира се, после имаше купон до зори.

- Да се върнем на костюмите. Какво ще се случи с тях, щом приключи “Маскираният певец”?

- Имам идея да ги сложа в клуба ми в стъклени кутии и да ги подредя в интериора. Не е ясно как и дали ще го направя, за да може да ги показваме още дълго. Иначе се съхраняват в нашето студио, защото са много сложно правени. Доста трудно е поддържането и опазването им. Стоят на земята в специални кутии. Крилата не могат да се поставят върху нищо. Маските са много сложни и скъпи. Трудна беше изработката им. Иска ми се още малко да ги покажем.

Всъщност тези костюми се използваха много преди да започне шоуто, защото с тях се снимаха визитките, уликите. Из цяла България пътува екипът. Даже американците ни препоръчаха да имаме по два костюма, но ние нямахме възможност да ги направим в тези срокове.

- Какво ви казаха колегите за костюмите?

- Отначало, докато снимаха визитките, всеки явно беше потънал в работата и нищо не ми казаха. В един момент - когато започна първото шоу, телефонът ми избухна - обаждания, есемеси. Целият екип дойде при мен да ме поздрави. До първото шоу не си давах сметка какво е направено.

- Кой е най-любимият ви костюм?

- Може би рицарят, защото там се ядосах от първоначалния вид и изцяло наново го направих. Направих го за една седмица. Вдъхнових се много. Стана красив за снимане. Металните части по ръцете и краката не са никакъв метал, всичко е пластмаса.

Друг любим костюм ми е розата. Всички знаят афинитета ми към розите. Там с истински снимки от моята градина на точно такава роза в тези нюанси се получи точно така, както исках.

- Още преди премиерата на “Пътят на честта” излезе новина, че свирите соло на виолончело в музиката от сериала. Как решихте отново да хванете инструмента в ръце след 25-годишна пауза?

- Прибирам се една вечер и Маги ми пуска фрагмент от музиката към сериала, но без да ми казва какво е. Той много често се съветва с мен за музиката, която ползваме. Обикновено винаги има някаква забележчица. В случая нямахме никаква. Невероятна е музиката. Виктор Стоянов е написал нещо уникално. Като чух демото с виолончелото, си казах: “Сега ако и аз го изсвиря...” Той само като ме чу, и каза: “Жестоко, дай да си направим кефа!”

Така стана, съвсем на шега. Отрязах си маникюра, не бях свирила над 20 години, а за един музикант и 2 години са пагубни. Имам много хубаво виолончело, което стои в калъф, но се оказа, че то се е разпаднало - струни, магаренце, всичко е паднало. Занесох го на мой съученик, много добър лютиер - Владо Тилев. Той ми даде едно оборотно виолончело. Вечерта посвирих, пръстите ме заболяха. Много беше вълнуващо.

Самата тема не е никак сложна, но все пак ръцете ми трябваше да се върнат към навиците. Отидохме в студиото на Виктор, аз умирам от срам. И от проба, проба, взе, че стана. Виктор беше много възхитен и писа на Маги, че явно съм била много добър музикант и е много жалко, че съм се отказала.

- Продължавате ли да свирите след записа?

- Не, разбира се. Трябва да имам времето и емоционално да съм свободна, за да мога да се отдам на някакво посвирване. Просто няма кога. Кой знае, може би, като се пенсионирам. (Смее се.)

- Защо преди четвърт век се отказахте да свирите?

- Аз съм завършила виолончело през далечната 1988 година в музикалното училище “Любомир Пипков”, което беше на ул. “Оборище”. Баща ми имаше оркестър, беше и диригент в операта, стана и преподавател в Италия. Свирили сме в цяла Европа.

По-късно, когато реших да се прибера в България, не исках да свиря в някакво оркестърче. Гледала съм колеги, които с това едва свързват двата края, а има и много таланти у нас, които направо си мизерстват.

- От всички предавания и сериали, които правите, кой ви е любим?

- Любимото на всички е “Като две капки вода”. Като че ли предаването е любимо на целия български народ. Като гледам само какво става с поканите. Вече толкова години го правим, но носи толкова положителен заряд. То за нас отдавна е спряло да бъде работа. Вече така сме се ошлайфали.

Миналата година правих в клуба ми малък проект - “Капките”. Всеки четвъртък преобразувахме клиенти в техни любими изпълнители. Имахме и някои от участниците в предаването - Рафи, Милица Гладнишка и кой ли не. Засякохме, че за три минути и половина можем да преобразим гостите. Правили сме от мъж в жена и обратното. Имаме огромна база гардероб, няма нещо, което да не можем вече да направим.

- Тази година с Маги Халваджиян празнувахте 29 г. брак. Каква е вашата формула за успешен съвместен живот?

- Твърдо вярвам, че двама души или се намират, или не. За да се намерят, те трябва да са си много близки като манталитет. Ние гледаме в една посока и разбирането ни за света е много близко. Естествено, правили сме компромиси през годините, но те са много малки. Колкото сме еднакви, толкова сме и различни. Той с годините става по-дипломатичен, докато аз съм все по-непримирима. Колкото и разлики да имаме в характерите си, гледаме в една посока. Важна е и свободата, която си даваме. Първите 10-15 години излизахме постоянно заедно, впоследствие той предпочита, като му се натрупа работа, да седи на тихо и да си почива. При мен е точно обратното. Моят антистрес е да съм на шумно и да танцувам цяла нощ.

- Как се запознахте?

- Запознаха ни. И то много смешно. Бях много луда тогава, а той тъкмо беше излязъл от казармата. Запозна ни негов приятел - Милен Чечов. Карах стаж в издателството на БАН. Редактирах текстове. Този негов приятел също работеше там. Не знам защо Милен беше решил, че ние с Маги сме абсолютно един за друг. Та го беше водил 2-3 пъти вкъщи, но все не могат да ме намерят. Най-накрая ме откриха. Като го вкара вкъщи, Маги влезе с една нахлупена шапка и каза: “Аз съм режисьор от Холивуд!” Викам си: “Този пък!” (Смее се.)

Минаха после 3-4 месеца, докато науча, че той се казва Магърдич. Всички му викаха Маги. Помислих си, че се казва Маргарит. (Смее се.)

- Кога бяха първите ви излизания?

- Първите ни излизания бяха с компании от приятели. После започнахме взаимно да се каним по купони. Той ме вика някъде, аз го викам при нас. В един момент компаниите станаха общи. Тогава се събирахме по къщите. Не обичах да ходя по дискотеки.

Спомням си, че за да ме впечатли, докато бяхме на купон, Маги се провиси на една ръка от балкона на осмия етаж. Негов приятел, като го видя, веднага го издърпа вътре. Щуротии. Решил, че както може да виси от купола в цирка, така и от осмия етаж. (Смее се.) Все пак ме впечатли, но повече ме изплаши.

  • Еврото като лекарство

    Еврото като лекарство

    Европа вече е в етапа, в който разумните правителства обмислят стратегии за “деня след”. За времето, когато пикът на заразата от коронавирус ще премине, кривата на заразени и жертви ще тръгне надолу и ще трябва да се лекуват раните, нанесени от пандемията. Чуват се мрачни прогнози за размера на задаващата се криза и ще трябват средства за много