Красимир Вълчев: Студенти ще учат безплатно в поне 7 дефицитни направления

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/7958533 www.24chasa.bg
СНИМКА: Йордан Симeонов

През 2020 г. 60% от финансирането ще зависят от комплексната оценка за качество и реализация, казва министърът на образованието и науката

- Г-н Вълчев, какво ви прави впечатление в последното издание на рейтинговата система на висшите училища?

- Задълбочават се тенденциите, които виждахме и през предходните години за промяна в професионалната структура на студентите. Те са в резултат на политиката за преструктуриране на приема, която започна преди 4 г. Подобряват се показателите за реализация и научна дейност. Това, което заслужава да се открои, е, че с най-голямо повишение на научната дейност са тези висши училища, които са предприели целенасочени политики да стимулират научната и публикационната активност на преподавателите чрез допълнителни възнаграждения. Подобрението на показателите на реализацията е в резултат на положителната икономическа конюнктура. Покачват се доходите в почти всички професионални направления и намалява безработицата. Това, което може да се направи като извод, е, че с най-високи доходи и с най-голям ръст на възнаграждeнията са тези професионални направления, които изискват задълбочено изучаване на математика и природни науки. Министерството ще продължи поне още 2 г. политиката за общо намаление на приема. Намалихме го от 58 000 през 2015 г. на 43 000 тази година в държавните висши училища. В числото са включени и степените магистър след бакалавър и доктор. От тях 37 000 е приемът за завършили в същата година училищно образование. Следващите 2 г. ще намалим приема с още 6000-7000. Прием на 55-60% от завършващите училище е може би оптималният за системата на висшето образование.

- Защо е важно да се спре масовизацията на висшето образование?

- През последните десетилетия висшето образование във всички страни се масовизира. Животът изисква повече специализирани и задълбочени знания и повече специалисти в различни области. Единственият индикатор, по който се съпоставят системите на висше образование в рамките на ЕС, е процентът на завършилите висше образование във възрастовата група 30-34 г. При нас обаче махалото отиде от едната в другата крайност - от 30% през 1990 г. на над 80% през 2015 г. През същата 2015 г. за 10% от учениците бяха издадени удостоверения за кандидатстване в чужбина. Сега връщаме махалото назад. Когато най-много се увеличи приемът,

се увеличи нерационалното

търсене на висше

образование

заради самата диплома, заради това да отидеш в големия град, но не и заради знанията и уменията. Това избуя най-много в социалните, стопанските и правните науки. Висшите училища отговориха на това нерационално търсене с предлагане. Те откриха неприсъщи за много от тях професионални направления и специалности точно в тези науки. Това доведе до влошаване на репутацията и до ниска приложимост на висшето образование. Само 50% от завършилите се реализират на позиции, изискващи висше образование. Това доведе и до обезценяване на професионалното образование. В следващите 10 г. най-големият недостиг ще е на технически кадри, затова е важно да привлечем повече ученици в професионално-техническо образование и повече студенти в инженерно-техническото образование. Въпреки че се увеличи приемът в предходните десетилетия, в инженерните специалности той намаля, което е показател за неговата структурна нерационалност. Затова правим опит да обвържем търсенето на образование с търсенето на пазара на труда чрез извеждането на приоритетни професионални направления, за които предоставяме допълнителен прием, финансиране и стипендии. През следващите години ще имаме недостиг на специалисти във всички професии и всички системи.

Най-голям ще бъде

недостигът на

технически кадри,

на педагогически и медицински специалисти. В този смисъл това, което отчетохме като рационализиране на приема, е положителна новина. Повече студенти учат за инженери, учители и лекари.

- Изданието потвърждава наличието на трайна тенденция за подобряване на реализацията на пазара на труда на завършилите висше образование в страната, но в същото време показва наличието на големи различия в средните нива на доходи, безработица и приложение на придобитото висше образование в зависимост от завършеното професионално направление. Как ще коментирате това?

- Средните възнаграждения в последните години растат ежегодно с над 10%. Безработицата в много райони достига минимума си. За съжаление, имаме регионални различия, които са особено видими в средните заплати. Това предопределя и различните показатели за осигурителен и облагаем доход на завършилите, тъй като значителна част от студентите, като завършат, се реализират в региона. Това са обективните, външните за системата фактори. Вътрешните фактори са свързани с нерационалното търсене, за което вече говорих. Много студенти се включват в системата на висшето образование само заради дипломата. Професионалните направления с най-високи възнаграждения са и по-трудни за изучаване. Не всеки се чувства достатъчно подготвен да учи информационни технологии, математика или медицина.

- Защо е важен рейтингът?

- Важен е, за да ориентира кандидат-студентите какво да изберат. Рейтинговата система подпомага информирания избор. Важен е също за политиките, които правим. Ние използваме рейтинговата система като информационна база. От нея извличаме показатели, въз основа на които правим комплексна оценка за качество. Това са основно показателите за научна дейност и реализация, за които имаме обективна, актуална, точна и проверима информация.

учат безплатно в

поне 7 дефицитни

професионални

направления

Въз основа на тази оценка ние диференцираме финансирането и преструктурираме приема. През 2020 г. 60% от финансирането ще зависят от комплексната оценка за качество и реализация. Това вече променя стимулите на висшите училища. Те не са заинтересовани само да привличат повече студенти, но и да подобряват показателите най-вече за научна дейност и реализация. Университетите, които имат вътрешни политики за стимулиране на научната си дейност, в най-голяма степен са я подобрили. По отношение на приема ние преструктурираме, от една страна, от професионални направления с по-малък бъдещ недостиг на пазара на труда към такива с по-голям очакван бъдещ недостиг на пазара на труда и от висши училища с по-ниска оценка за качество и реализация към висши училища с по-добра оценка. Това означава по-голям процент студенти в приоритетните професионални направления и в по-високо оценените държавни висши училища.

- Каква ще е функцията на националната карта на висшите училища и филиалите им?

- Тя трябва да определи профилната и териториалната структура на висшето образование. Трябва да вкара в обща координирана рамка стратегиите за профилно развитие на висшите училища. Досега всяко висше училище гледаше себе си, следваше собствена стратегия и това обикновено избиваше в неефективно профилно разрастване. Стигна се дотам в 16 държавни висши училища да има икономика, в 23 - администрация и управление. Образно казано, висшите училища и ректорите гледат дървото. Ние трябва да гледаме гората. Ползите от конкуренцията са по-малко от загубите от фрагментацията. Имаме нужда от профилна оптимизация и реализираме тази политика. Това

не означава непременно

да бъдат заличени центрове

на висше образование в определени професионални направления. Висшите училища ще трябва да направят мрежи, споделени ресурси. Това ще го заложим в следващата стратегия за развитие на висшето образование.

В 90% от професионалните направления ние сме достигнали предела на насищане и според нас не трябва да се откриват нови центрове. Това ще каже националната карта на висшето образование. Все пак има професионални направления, в които е желателно да има и допълнителни центрове - в областта на информационните технологии например.

- Какво точно имате предвид под свързаност на университетите?

- Те трябва да бъдат свързани в мрежи. Европейската комисия вече финансира изграждането на европейски университетски мрежи. Това означава общи програми, общи дипломи, общи студенти, общи стратегии за развитие, общ стандарт за качество. Тези български висши училища, които влязат в европейски университетски мрежи, ще получат солидно конкурентно предимство и ще бъдат видими на картата на европейското висше образование.

Висшите училища трябва да бъдат свързани и в национални мрежи и да споделят ресурси. В бъдеще почти няма да има висше училище, което да има достатъчно преподаватели по едни по-комплексни програми, каквито се очаква да бъдат учебните програми през следващите десетилетия, когато на хората ще им се налага да сменят през трудовия си живот няколко професии.

Висшите училища

трябва да бъдат

свързани с бизнеса,

с обществото, трябва да участват в бизнес инициативите на регионите и да бъдат в центъра на т.нар. иновационни екосистеми. Това предполага повече енергичност, ориентираност към развитието и отвореност отколкото сега, а не затвореност и самодостатъчност.

- Защо ректорите ще сключват договори с министъра?

- Тези договори са механизъм да споделим стратегическото управление. Държавата нито ще избира, нито ще може да освобождава ректора, нито ще се меси в чисто академичното, финансовото или административното управление. Споделянето на стратегическото управление е необходимо заради това, което казах - че ректорите и академичната общност невинаги отчитат по-широкия обществен интерес. Стратегическите решения не трябва да бъдат подчинени само на интереса на висшето училище или на академичната общност. Те се вписват в по-широк контекст. Другата причина е, че висшите училища имат нужда да бъдат провокирани да реализират по-ефективни университетски политики в определени области, например политиката за свързаност, за насърчаване на научните изследвания, развитие на младите преподаватели, постоянно адаптиране на учебните програми към променящите се изисквания на бизнеса и средата, в която живеем. Това ще правим със стратегическите цели и задачи, които ще формулираме заедно с висшите училища. Това ще става в режим на публичност и прозрачност. Няма риск от каквато и да е политическа намеса. В момента в много по-голяма степен може да говорим за изкривени интереси във висшите училища.

- Кои други промени в Закона за висшето образование смятате за важни?

- Акредитацията. Законът сам по себе си няма да подобри ефективността на акредитацията, но задава концептуални промени. Необходими са промени в методиката на акредитационната оценка, в правилата, по които работи Националната агенция за оценяване и акредитация. По това вече се работи и съм убеден, че ще се случи. Акредитацията в момента е нискоефективна - не ни дава отлика между висшите училища, в същото време е много скъпа от гледна точка на усилия на висшите училища. Прави се също така в режим на взаимна зависимост. Академичните среди сами се оценяват.

Другата важна промяна е, че в академичните органи на управление, в които се вземат основните решения - общото събрание и академичния съвет, ще участват и младите преподаватели. За тях ще има квота. Управлението в момента страда от дефицит на дългосрочна отговорност за развитието. Говоря общо, разбира се, има и изключения, но като цяло може да кажем, че това е системен проблем.

Управляващите държавните висши училища са временно избрани. Обикновено чувстват отговорност за срока на мандата. Младите преподаватели са най-дългосрочно заинтересовани за развитието на висшето училище. Това, което анализирахме като системи за заплащане, виждаме, че те са силно пренебрегнати и една от причините е, че не са представени в академичните органи за управление. Предлагаме също така външните заинтересовани страни, които участват в Съвета на настоятелите, който обаче няма реални правомощия в управлението, да участват в академичния съвет. Това са представителите на бизнеса и на обществото.

Така най-малкото ще чуват аргументите за важните решения, ще участват в разговорите, ще искат тези разговори да са за дългосрочното развитие. Важни промени има и във финансовата част. Едната е свързана с това да изведем списък с професионални направления, в които обучението ще е безплатно за студентите.

 

- Кои ще са те?

- Най-вероятно ще са тези, за които е налице най-голям разрив между бъдещо търсене на пазара на труда и днешно търсене на висше образование и които и в момента стимулираме най-силно - математика, физически, химически науки, педагогика на обучението по..., религия и теология, енергетика. Ще разработим и механизъм, при който обучението ще е безплатно за студенти, сключили договор с компании или предприятия в определени отрасли., като опит да задържим повече от завършилите в страната, най-вече завършилите медицински и технически професионални направления.

- Изследването PISA показа лоши резултати на 15-годишните българчета по четене с разбиране, математика и природни науки, какви са изводите ви и какви мерки ще предприемете?

- Резултатите са лоши колкото и предходния път. Намалението е в рамките на нормалните статистически колебания и може да се обясни с промяна в структурата на извадката. Проблемът не е, че има малко намаление, а в това, че в дългосрочен план стойностите са ниски и не показват повишение. Нашата система не успява в достатъчна степен да трансформира знанията в умения и това се вижда от PISA. Тя е прекалено амбициозна в предоставянето на знания, но не остава време и липсват целенасочени усилия за формирането на умения. Ако перефразираме Айнщайн: Уменията са това, което остава, след като забравим наученото в училище. Чели сме стотици книги, които сме забравили, но те са изградили езиковите, комуникативните и социалните ни умения.

Най-често чувам от учителите, че не им стига времето. Те препускат през материала. Чувстват се задължени да го правят, защото външното оценяване на учениците изисква усвояването на всички знания. Защото учебните програми съдържат много знания и защото системата контролира дали тези знания са предоставени. Още догодина ще променим изпитните въпроси и задачи, така че в много по-голяма степен да бъдат насочени към меренето на умения. Цялостната промяна, разбира се, няма да се случи за една година. Необходимо е ефективно да реализираме компетентностния подход в неговата цялост - облекчаване на учебните програми, промяна на методите на преподаване и изпитните модели, префокусиране на работата на регионалните управления - от контрол на съответствието към методическа подкрепа на училищни политики, подкрепа на културата на образователни иновации и на креативния учител. Това е промяна в доминиращата култура в системата, за която е необходимо повече време.

- Кои изпити ще промените?

- И след 4-и, и след 7-и клас, и държавните зрелостни изпити, но в най-голяма степен тези след 7-и клас. А от догодина изпитите след 10-и клас също трябва да бъдат подчинени на тази концепция. Обсъждали сме възможност за интегрален тест с въпроси от различни предмети след 10-и клас, но все още не сме взели решение. Изпитите по български език и литература и по математика след 7-и и 10-и клас в момента са оптимален вариант да измерим максимум от компетентностите на децата и да няма голям брой изпити. Това пък не стимулира достатъчно учениците да придобиват знания и умения в областта на природните и хуманитарните науки. Една възможност е да имаме интегрален тест. Друга възможност е в изпитите по български език и литература и по математика част от въпросите да мерят и придобитите умения в областта на природните науки.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • С политическа агитка Перник няма да се спаси

    С политическа агитка Перник няма да се спаси

    Шепа протестъри - не повече от петдесетина човека, вдигнаха голяма олелия в центъра на София - уж, че бранели гражданите на Перник. Цялата работа беше да се предизвика напрежение, да се създаде впечатление за масови протести, за искане на министерски оставки. Включително и да се предизвикат охраняващите полицаи
  • Каубойско яке и как всичко е наред

    Каубойско яке и как всичко е наред

    Кога за последно у нас някой музикант е изказал проблемите на големи маси хора, така че да крещят в синхрон От доста време насам имам навика да си пускам цели концерти на най-различни групи - стари и нови. Бих излъгал, че го правя с дълбоката цел да направя сравнение между поколенията, да се потопя в атмосферата на някой жанр или да оценя