Петър Витанов: Социално-икономическите неравенства са крайъгълният камък за "Зелената сделка"

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/7963007 www.24chasa.bg

Целта е амбициозна и позитивна, но и рисковете са огромни, казва евродепутатът и ръководител на делегацията на българските социалисти в Европарламента

- Г-н Витанов, какви са целите, заложени в Европейската зелена сделка, предложена от новоизбраната Европейска комисия?

- Това е безспорно амбициозна и позитивна цел. Постигането й обаче е едно от най-големите предизвикателства пред Европа за следващите десетилетия и като всяко такова крие огромни рискове. В случая те са за икономиката, транспорта и заетостта на хората. Накратко - новата Комисия цели превръщането на Европа в глобален лидер в защитата на околната среда. Пътят за постигането е чрез пакет от мащабни действия и мерки за борба с измененията на климата, в това число и нови закони за околната среда. Целта е не просто да се намалят емисиите, а да се изведат до възможно най-ниското ниво от три десетилетия. Това е началото на един нов, труден преход за Европа, който изисква значителни усилия и още повече ресурси.

По отношение на транспорта, ЕК си поставя за цел да приеме цялостна стратегия за неговото развитие през 2020 г., в която се посочва, че 75 % от автомобилния и въздушен транспорт трябва да се трансформира в железопътен и вътрешно-воден транспорт.

- Кои според вас са индустриите, които ще бъдат засегнати в най-голяма степен?

- Енергоемките индустрии са в основата на предизвикателствата пред декарбонизацията. Те са сериозен източник на емисии парникови газове (15% от емисиите в ЕС за 2015 г.), но и важен източник на заетост, като осигуряват 5,9 милиона работни места в ЕС.

Транспортът и по-специално автомобилният транспорт също представляват голям източник на емисии (25% от емисиите в ЕС през 2017 г.), като само автомобилната индустрия осигурява работа на2,6 милиона души. Всяка сериозна дискусия относно достигането на „въглероден неутралитет“ непременно ще се занимава с емисиите от тези сектори.

В този контекст търсенето на политики, които ще улеснят трансформацията им чрез иновации, масивни инвестиции и съпътстващи мерки, трябва да бъдат приоритет.

- Какви ще са ефектите върху държавите от Централна и Източна Европа и в частност България от предложените мерки?

- Регионалните различия и растящите социално-икономически неравенства в Европа са крайъгълният камък за сделката. От една страна, те представляват риск за нея, от друга страна - по начина, по който засега е формулирана, тя може да ги задълбочи. Най-засегнати се очертава да бъдат Централна и Източна Европа, част от които е и България. Добивът на въглища, електроенергия от въглища, енергоемката промишленост и автомобилостроенето представляват важни икономически сектори и решаващи източници на заетост. Не случайно и чешкият премиер Андрей Бабиш заплаши, че ще наложи вето върху целта до 2050 г.

Ето защо Европейската комисия би трябвало да обърне много сериозно внимание на регионалния ефект при разработването на европейските предложения за зелена сделка. Комисията трябва да даде съществени отговори и гаранции на проблемите, с които се сблъскват отделните региони в Европа.

- Реалистични и постижими ли са тези цели?

- Спорно е доколко са постижими, тъй като реализирането им зависи на практика от всички сектори и всички европейци. Няма спор обаче, че мерките за опазване на околната среда трябва да се засилят. Всички искаме да дишаме чист въздух, но готови ли сме на реални ограничения за тази цел?

В този смисъл предложението на ЕК е стъпка към това да осигурим на идните поколения по-чиста и по-здравословна среда за живот. Същевременно обаче на този етап не дава отговори на редица ключови въпроси, като на първо място - каква ще е цената, която гражданите на ЕС ще трябва да заплатят. Новата Европейска зелена сделка не бива да задълбочава социалните неравенства.

Трябва да се отчита фактът, че голяма част от предприятията - замърсители, са структуроопределящи за цели региони, както е например комплекса „Марица изток“ у нас и без мащабни и целенасочени публични инвестиции в работни места преходът към въглеродно-неутрална икономика не би бил възможен. Ето защо Европейската зелена сделка би била възможна единствено и само ако тя бъде и социална, съответно социалната справедливост трябва да бъде един от основните й ръководни принципи.

Предложените мерки от политиката в областта на климата могат да окажат негативно въздействие върху доходите на европейските граждани. Изключително негативни ефекти могат да се очакват по отношение на работещите в засегнатите сектори, тъй като мерките крият риск от загуба на работни места или намаляване на заплатите. Съществува реален риск разходите, свързани с целта за декарбонизация да бъдат на гърба на най-бедните домакинства.

?- Но председателят на ЕК, г-жа Фон дер Лайен подчерта, че никой няма да бъде забравен и че ще бъде осигурен справедлив преход за всички региони?

- Поставените амбициозни цели не могат да бъдат постигнати само с политически обещания. Необходими са значителни средства и ефективна стратегия за финансиране. Според ЕК около 180 милиарда евро годишно трябва да бъдат инвестирани за постигането на целите в областта на климата до 2030 г.

Фондът за справедлив преход е стъпка в правилната посока. За да бъде успешен обаче, той трябва да бъде разширен и по-добре насочен. Бюджетът за Фонда трябва да бъде значително увеличен, за да има истинско въздействие. Наличното финансиране за справедлив преход трябва да бъде значително по-голямо от 5 милиарда евро за ЕС, предложени от Европейския парламент. Предлаганата сума е крайно недостатъчна, за да позволи на държавите от Централна и Източна Европа, които са силно зависими от въглищата и промишлените отрасли с високи емисии на въглероден двуокис, да се справят със социално-икономическите последици на мерките за декарбонизация.

По мое мнение тази сума е недостатъчна дори само за България. Също така фондът за справедлив преход трябва да даде приоритет именно на региони с промишлени отрасли с високи емисии на въглероден двуокис, по-специално на тези, които силно разчитат на добива на въглища и с БВП на глава от населението под средния за ЕС. Степента на енергийна бедност също трябва да бъде ключови критерии за допустимост.

- Сравнихте новата зелена сделка с началото на един нов, труден преход за Европа. Сама ли е Европа в рамките на този преход?

- Европа в никакъв случай не е сама, но за съжаление най-големите замърсители в лицето на САЩ и Китай не желаят да участват и да предприемат мерки в областта на климата. Дори напротив, според последните новини Китай ще добави нови въглищни електроцентрали, равняващи се на общия капацитет на всички страни от Европейския съюз.

В този ред на мисли трябва да си дадем и ясна сметка за това, че всички мерки, които предприемаме, в един момент ще окажат въздействие и върху конкурентоспособността на европейската икономика и затова те следва да бъдат балансирани.Поемането на такива ангажименти за климата ще натовари допълнително предприятията, особено в държавите с по-ниска енергийна ефективност, като например България.

Поради това ЕС трябва да оказва и системен натиск върху своите търговски партньори, за да се включат и те в борбата с климатичните промени. В противен случай цената ще бъде платена от европейските граждани и бизнес.

- Какви действия следва да бъдат предприети от страна на българската държава и българските представители в Европейския парламент, за да бъдат избегнати вероятните негативни ефекти за българската икономиката?

- На първо място е необходима обща стратегия и обща линия на поведение, която да следваме, с цел минимализиране на щетите. Също така е необходимо да осъзнаем, че политиката на инат и отхвърляне изцяло на предложените мерки ще ни доведе до задънена улица, за което имаме пресен пример с Пакет „Мобилност“.

Предлагането на алтернатива, в посока на развитие на ядрената енергетика например, която гарантира значителен дял от производството на електроенергия в Европа и е едновременно с това напълно чиста енергия би бил един конструктивен подход.

Смятам също, че е важно да потърсим съюзници сред държавите от Централна и Източна Европа, които са изправени пред същите рискове, да обединим усилия и експертиза в посока на един наистина справедлив и социален преход.

  • Епопея от страдания за сгрешените винетки. А как ли ще е на вота с машините

    Епопея от страдания за сгрешените винетки. А как ли ще е на вота с машините

    От всичките 4 милиона и 250 хиляди винетки, купени в “електронната ера” за последната година и половина, двайсет хиляди са били с грешно подадени данни. И поради тази причина следва епопея от глоби и страдания за онези шофьори, които не са внимавали. На пръв поглед процентът на грешките е пренебрежимо нисък
  • Георги Марков: Никой не е в състояние да оправи съдебната власт в България

    Георги Марков: Никой не е в състояние да оправи съдебната власт в България

    Уважаемият вицепремиер Томислав Дончев вчера от трибуната на парламента сподели, че енергията, обхванала една част от българското общество, която е на площадите, ще бъде пропиляна, ако не доведе до промени. Какво трябва да се промени според него - законодателната рамка, дори и конституцията, за да може държавата да изпълни една от основните си