Иля Велчев, поет и режисьор: Новата ми книга "Блус за двама" е поезия в музика

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/7967302 www.24chasa.bg

Лили Иванова, Емил Димитров, Васил Найденов,

Орлин Горанов, “Диана експрес”, “Сигнал” и др.

Иля Велчев, поет и режисьор: Новата ми книга

пеят мои песни

- Песни по ваши стихове са неизменно сред първите в класациите за най-любимите песни на хората в България вече повече от 40 години. Колко дълъг може да бъде животът на една песен?

- Песента може да бъде почти безсмъртна. Ако е силна, ако има послание, ако е обикната от хората.

- Може ли песента да влияе на нашия живот?

- Често ми казват, пишат ми, споделят в интернет, че моя песен е била важна в етап от техния живот. С нея са срещнали голямата любов. С нея са преодолели болезнена раздяла. Моя песен е помогнала да намерят смисъл, да продължат да се борят, да мечтаят, да продължат напред. Дори да продължат да живеят. Една песен може да бъде верен приятел. Водач. Неугасващ спомен. Среща.

- Как решихте да пишете песни?

- Когато бях малък, се събирахме в двора на кооперацията ни на ул. “Раковски” и децата ме молеха да им разказвам истории. Посвирвах на акордеон, привличаше ме и китарата. Това бяха моите първи трубадурски изяви. А

виновен за началото

на песните

е Митко Щерев

с идеята да напиша песен за първия албум на “Диана експрес” - “Майчице свята”.

Той я изпя, като се пошегува, че го прави, за да разбере, че не може да пее. Предложи да я дадем на Мими Иванова, която я почувства по детски нежно. Интересно изпълнение направи и Васил Найденов в епизод на филма ми “Завръщане от Рим”.

- Как се запознахте с Лили Иванова?

- Работехме с Митко по филма ми “Дубльорът”. Той хареса едно мое стихотворение - “Не си отивай”. Поиска да направи песен за Лили. Тя стана първа за нашето песенно трио. Лили възкликна в нейния си стил, когато много хареса нещо : “Убийствена песен! Ще ги убием!” Последваха “Хризантеми”, “Стари мой приятелю”, “Кой ражда болката”, “Осъдени души”...

Красив беше този творчески процес, рядко съзвучие на стих, музика и глас.

- А с Емил Димитров как започнахте да работите?

- Той ме помоли да направим песен. Първата е “Ретро любов”. Емил беше инструмент за музика. Когато стихът беше тъжен, сълзите му капеха като ноти върху клавишите на пианото.

Така се родиха и “Без грим”, “Мои бели коне”, “Мефисто”... Когато написах стихотворението “Ако си дал”, отидох при него. То не просто оживя, а избухна на пианото му. Двамата чувствахме, че сме направили песен, която ще е важна за хората. Бяхме щастливи.

- Разказвате и историята на тази велика песен в своя документален роман “Биографични снимки”. Тя ли е любимата ви?

- От моите песни е най моята.

- Коя е любимата песен на вашата дъщеря?

- Русана ми е казвала, че е “Блус за двама”. Преди мислех, че е от дъщерни чувства. Но след като наскоро изтанцуваха сватбения си танц на “Блус за двама” с нейното момче Ивайло, приемам, че е така.

- Защо днес е трудно да се роди песен, която има качествата да бъде обичана от хората и след 40-50 години? Нали пак се пее за любов, приятелство, предателство?

- Може би нещо съкровено липсва в сътворението на посланието. Може би... Повечето песни съществуват само в часовете на отминаващия ден. Може би стремежът на много певци е

да самозадоволяват

непремереното

си его,

комерсиалния си интерес да се нагласят във временна мода. Това важи и за други сфери на творчеството. Моите песни, най-вече тези в книгата “Блус за двама”, са създавани само с любов, без заиграване с мода или стремеж за материалност.

- Новата ви книга е своеобразен концерт, събира едни от най-големите гласове на България...

- Да. “Блус за двама” е книга концерт. Емоция от чувство. От преживян спомен, жажда за истина, жажда за любов. Нека влезем в концертна зала без стени, с покрив от небе и време. Заедно с поезията, музиката, гласовете...

Дизайнът на книгата е в стила на винтидж епохата на винила. Художниците Милена Велчева и Михаил Танев събират в графични и цветни колажи живи и вечни мигове с лицата на певците и музикантите.

- Щяхте ли да напишете тези хубави стихове, превърнали се в хубави песни, ако след скандала със “Завръщане от Рим” фактически не ви бяха забранили да снимате кино? Времето ви щеше да отива повече за филмите...

- Жестоката разправа с филма ми е и онази енергия за сътворение, която, когато я има, смисълът да продължиш да отстояваш своето виждане, да защитаваш правото си на талант, да запазиш уважението на хората, създаде “Ако си дал”. В много по-щастливи години преди това написах например “Осъдени души” или “Не си отивай”. Песните вървят невидимо до стиховете на поета, но много рядко или никога не се срещат в този им красив образ.

Имаше забрани, цензура, имаше и много публика, която пазеше песните, защитаваше, пренасяше ги през времето. Песните са силно оръжие, песните са силна любов и хората ми отвърнаха с обич. Можеш да ги забраниш, но няма как да ги конфискуваш от душите им.

- Какви бяха неприятностите ви с тогавашната власт, след като Емил Димитров запя “Ако си дал”?

- Преди стиха на всяка песен в книгата има малка история за нея или споделена емоция, случки, свързани с песните. Личен поглед към времето около тях.

За “Ако си дал”

и премеждията й

е писано много. Просто вече не ми се говори за това. Каквото имаше в тази посока, съм го разказал в глава от “Биографични снимки”.

- Как новата ви книга “Блус за двама” ще бъде представена на почитателите ви?

- Книгата тръгва към читателите си на Панаира на книгата в НДК на щанда на издателство “Сиела”. Исках да направим вечер с приятели музиканти и артисти с песни от книгата. Но това няма да се случи. Моят брат Владимир отиде на небето. Той беше прекрасен човек и великолепен български дипломат...

- Има ли нова песен за която си мислите? Какво ще е нейното послание?

- Последната песен в книгата е любовна балада, все още в работен процес. Читателят е като участник в създаването й заедно с композитора. А посланието е ясно - то е моето верую - да бъдем с Истината и истинските неща.

Опиянявам се, че те желая,

но никога не се отдавам

на нещо повече от всичко.

А ти понякога си нищо,

но пак не връща

свободата,

с която те владея.

О, тези извори на отчаяние,

които се превръщат

в блато.

О, стонове, желания,

които са фалшиво злато.

 

  • Да си признаем - за 3 дни стана
чудо с българското образование!

    Да си признаем - за 3 дни стана чудо с българското образование!

    Ако нещо хубаво се случва при тази зараза, то е успешният преход към дистанционно обучение “Виновен” е Красимир Вълчев, който откакто е просветен министър тласка учители, ученици, родители и издателства в тази посока Ако нещо хубаво се е случило напоследък с неочакваното бедствие, това е успешното въвеждане на дистанционното образование
  • Яна Маринова в дома си
СНИМКА: ФЕЙСБУК

    Яна Маринова: Нека бъдем обединени в това да опазим здравето си, морала си (Видео)

    "Останете си вкъщи, мили приятели! Нека бъдем обединени в това да опазим здравето си, морала си. Да не се превръщаме в затворени същества, които само се оплакват от това, което се случва. Ние не можем да го променим. Можем да го променим само ако повярваме, че можем да започнем нещата от начало. Да работим от вкъщи, от домашния си офис