Иля Велчев, поет и режисьор: Новата ми книга "Блус за двама" е поезия в музика

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/7967302 www.24chasa.bg

Лили Иванова, Емил Димитров, Васил Найденов,

Орлин Горанов, “Диана експрес”, “Сигнал” и др.

Иля Велчев, поет и режисьор: Новата ми книга

пеят мои песни

- Песни по ваши стихове са неизменно сред първите в класациите за най-любимите песни на хората в България вече повече от 40 години. Колко дълъг може да бъде животът на една песен?

- Песента може да бъде почти безсмъртна. Ако е силна, ако има послание, ако е обикната от хората.

- Може ли песента да влияе на нашия живот?

- Често ми казват, пишат ми, споделят в интернет, че моя песен е била важна в етап от техния живот. С нея са срещнали голямата любов. С нея са преодолели болезнена раздяла. Моя песен е помогнала да намерят смисъл, да продължат да се борят, да мечтаят, да продължат напред. Дори да продължат да живеят. Една песен може да бъде верен приятел. Водач. Неугасващ спомен. Среща.

- Как решихте да пишете песни?

- Когато бях малък, се събирахме в двора на кооперацията ни на ул. “Раковски” и децата ме молеха да им разказвам истории. Посвирвах на акордеон, привличаше ме и китарата. Това бяха моите първи трубадурски изяви. А

виновен за началото

на песните

е Митко Щерев

с идеята да напиша песен за първия албум на “Диана експрес” - “Майчице свята”.

Той я изпя, като се пошегува, че го прави, за да разбере, че не може да пее. Предложи да я дадем на Мими Иванова, която я почувства по детски нежно. Интересно изпълнение направи и Васил Найденов в епизод на филма ми “Завръщане от Рим”.

- Как се запознахте с Лили Иванова?

- Работехме с Митко по филма ми “Дубльорът”. Той хареса едно мое стихотворение - “Не си отивай”. Поиска да направи песен за Лили. Тя стана първа за нашето песенно трио. Лили възкликна в нейния си стил, когато много хареса нещо : “Убийствена песен! Ще ги убием!” Последваха “Хризантеми”, “Стари мой приятелю”, “Кой ражда болката”, “Осъдени души”...

Красив беше този творчески процес, рядко съзвучие на стих, музика и глас.

- А с Емил Димитров как започнахте да работите?

- Той ме помоли да направим песен. Първата е “Ретро любов”. Емил беше инструмент за музика. Когато стихът беше тъжен, сълзите му капеха като ноти върху клавишите на пианото.

Така се родиха и “Без грим”, “Мои бели коне”, “Мефисто”... Когато написах стихотворението “Ако си дал”, отидох при него. То не просто оживя, а избухна на пианото му. Двамата чувствахме, че сме направили песен, която ще е важна за хората. Бяхме щастливи.

- Разказвате и историята на тази велика песен в своя документален роман “Биографични снимки”. Тя ли е любимата ви?

- От моите песни е най моята.

- Коя е любимата песен на вашата дъщеря?

- Русана ми е казвала, че е “Блус за двама”. Преди мислех, че е от дъщерни чувства. Но след като наскоро изтанцуваха сватбения си танц на “Блус за двама” с нейното момче Ивайло, приемам, че е така.

- Защо днес е трудно да се роди песен, която има качествата да бъде обичана от хората и след 40-50 години? Нали пак се пее за любов, приятелство, предателство?

- Може би нещо съкровено липсва в сътворението на посланието. Може би... Повечето песни съществуват само в часовете на отминаващия ден. Може би стремежът на много певци е

да самозадоволяват

непремереното

си его,

комерсиалния си интерес да се нагласят във временна мода. Това важи и за други сфери на творчеството. Моите песни, най-вече тези в книгата “Блус за двама”, са създавани само с любов, без заиграване с мода или стремеж за материалност.

- Новата ви книга е своеобразен концерт, събира едни от най-големите гласове на България...

- Да. “Блус за двама” е книга концерт. Емоция от чувство. От преживян спомен, жажда за истина, жажда за любов. Нека влезем в концертна зала без стени, с покрив от небе и време. Заедно с поезията, музиката, гласовете...

Дизайнът на книгата е в стила на винтидж епохата на винила. Художниците Милена Велчева и Михаил Танев събират в графични и цветни колажи живи и вечни мигове с лицата на певците и музикантите.

- Щяхте ли да напишете тези хубави стихове, превърнали се в хубави песни, ако след скандала със “Завръщане от Рим” фактически не ви бяха забранили да снимате кино? Времето ви щеше да отива повече за филмите...

- Жестоката разправа с филма ми е и онази енергия за сътворение, която, когато я има, смисълът да продължиш да отстояваш своето виждане, да защитаваш правото си на талант, да запазиш уважението на хората, създаде “Ако си дал”. В много по-щастливи години преди това написах например “Осъдени души” или “Не си отивай”. Песните вървят невидимо до стиховете на поета, но много рядко или никога не се срещат в този им красив образ.

Имаше забрани, цензура, имаше и много публика, която пазеше песните, защитаваше, пренасяше ги през времето. Песните са силно оръжие, песните са силна любов и хората ми отвърнаха с обич. Можеш да ги забраниш, но няма как да ги конфискуваш от душите им.

- Какви бяха неприятностите ви с тогавашната власт, след като Емил Димитров запя “Ако си дал”?

- Преди стиха на всяка песен в книгата има малка история за нея или споделена емоция, случки, свързани с песните. Личен поглед към времето около тях.

За “Ако си дал”

и премеждията й

е писано много. Просто вече не ми се говори за това. Каквото имаше в тази посока, съм го разказал в глава от “Биографични снимки”.

- Как новата ви книга “Блус за двама” ще бъде представена на почитателите ви?

- Книгата тръгва към читателите си на Панаира на книгата в НДК на щанда на издателство “Сиела”. Исках да направим вечер с приятели музиканти и артисти с песни от книгата. Но това няма да се случи. Моят брат Владимир отиде на небето. Той беше прекрасен човек и великолепен български дипломат...

- Има ли нова песен за която си мислите? Какво ще е нейното послание?

- Последната песен в книгата е любовна балада, все още в работен процес. Читателят е като участник в създаването й заедно с композитора. А посланието е ясно - то е моето верую - да бъдем с Истината и истинските неща.

Опиянявам се, че те желая,

но никога не се отдавам

на нещо повече от всичко.

А ти понякога си нищо,

но пак не връща

свободата,

с която те владея.

О, тези извори на отчаяние,

които се превръщат

в блато.

О, стонове, желания,

които са фалшиво злато.

 

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • Къде е Божков - задача с едно неизвестно

    Къде е Божков - задача с едно неизвестно

    Конфузът в държавата къде точно е Божков - на свобода или в ареста, в Абу Даби или Дубай, се развива, откакто преди три седмици частният самолет на бизнесмена бе засечен да каца в Обединените арабски емирства (ОАЕ). Преди това имаше догадки, че е някъде на Балканите, може би в Белград, където от години се подвизава банкерът Цветан Василев
  • Как баща ми и колегите му спасиха Момичето

    Как баща ми и колегите му спасиха Момичето

    Замислете се колко щастие има в думите “Изписахме я!” ТАЗИ история е малко по-дълга, но така се получи. Не питах баща ми дали мога да я разкажа. Не питах и колегите му. Може и да се обидят. Но ще поема риска. Твърде важна е и ми се ще да не я замитаме под килима. Дано не ви разочаровам, но в нея няма да се разказва за фрапираща лекарска небрежност