Стефан Димитров: Песните на НЛО са феномен - 30 г. след прехода още са актуални

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/7976385 www.24chasa.bg
Стефан Димитров СНИМКА: Румяна Тонeва

Концертът с тях ще е много смешен и ексклузивен, няма да го излъчват по телевизията, казва талантливият композитор, написал за легендарното предаване 70-80 хита

В американското посолство изпяха песента ми “Нова годино” като поздрав към българския народ за празниците

По празниците ще сме като всички българи - няма да правим нищо особено, ще ходим на Сейшелите с яхтата си

- Готов ли е вече напълно сценарият за концерта “Спомен НЛО”, г-н Димитров? Дълго време работихте над него. Какво ще има в спектакъла?

- Концертът ще бъде много смешен, готин, с песни, които няколко поколения вече знаят. Вътре ще бъдат вкарани и част от скечовете на телевизионното предаване НЛО. Ще участват две млади девойки (едната е актрисата от Народния театър Ева Данаилова - б.а.), Антон Радичев, Георги Мамалев, Камен Воденичаров, Тончо Токмакчиев, Катето Евро и моя милост - ще се появявам от време на време.

- Как ви хрумна идеята за този концерт?

- На юбилейния ми концерт нямаше как да включа част от песните за НЛО, тъй като щеше да стане много дълъг. А те също са история. Нали беше юбилеен концерт и все пак през тези години съм написал - и аз не знам колко, може би 70-80 песни за НЛО. Но нямаше как да влязат в тази програма. Говорихме с Жоро Мамалев и той казва: “Защо да не се изпеят тези песни, защо трябва да умират, като хората ги харесват?”. Освен всичко друго има един феномен при тези песни - текстовете на Живко Колев, на Недялко Йорданов, на Иван Ненков са прекрасни и кой знае защо продължават да са актуални.

- Как си отговаряте на този въпрос?

- Айде, де, ти ми кажи. Всички тези недъзи на обществото, които осмивахме навремето, след този 30-годишен преход продължават да са си същите.

- Вие как започнахте да пишете песните за НЛО?

- Честно казано, не помня как стана всичко това. В тия години бяхме много близки и с Велко Кънев, и с Павката Поппандов, и с Жоро Мамалев. Обикновено ги виках вкъщи и им показвах текстовете на песните, които имах предварително. Беше такъв купон и такава радост, много се смеехме и непрекъснато измисляхме всевъзможни чудесии вътре, за да станат още по-смешни.

Беше много приятно и цялото това чувство като че ли съм го запазил през времето.

Странното за мен е, че хората наистина знаят тези песни, слушат си ги. В студиото, където сега репетираме, има едно младо момче, което ни каза: “Аз знам всичките песни наизуст”. Което значи, че хората са ги слушали през годините. Може би това показва и някаква необходимост от такъв вид сатирична музика. Защото

една сатирична песен

въздейства доста повече

от един доклад

- Защо изчезна сатиричното творчество в България? Сякаш остана единствено рапът, който казва нещата право в очите.

- Не мога да ти кажа. А и рапът е друг вид култура. Често си спомняме колко вицове имаше едно време. След това в един период нямаше никакви, после започнаха пак да се появяват. Сега не знам в каква ситуация сме, може би има вицове.

Всъщност без тях не може, защото нашият народ в какво ли не го обвиняват, но той е умен и има чувство за оцеляване. Като мотото на фестивала на хумора и сатирата в Габрово - “Светът е оцелял, защото се е смял”. В този период, в който сега живеем, в този отрязък от живота ни, ако нямаш чувство за хумор, не се получава. С тази агресия и простотия навсякъде, ако по някакъв начин не можеш да направиш едно намигване към целия живот, който водим, си загубен.

- Вие самият сте демонстрирал прословутото си чувство за хумор през целия си живот. На какво се смеете най-много?

- На много неща. От една страна, народът ни като че ли свикна и вече решава и най-малкото нещо чрез стачки и оплаквания. Като гледаш телевизия, е доста смешно. Събрали се 10 човека и протестират кой с основание, кой - без. Протестите са основна форма на живот. Едно време нямаше протести, беше немислимо. Но така е, като се отпуши духът от бутилката, и всички протестират и чакат. Както едно време са вярвали, че Дядо Иван ще дойде да ни освободи, по същия начин - да не казвам името, Той ще оправи нещата. Симпатично е по някакъв начин да вярваме в Крали Марко. И най-малкото нещо да е, той само да разбере, пък ще видиш как ще се оправят нещата. Така сякаш разсъждаваме напоследък.

Струва ми се обаче, че някакви немислими и ужасни неща се случват на хората, ако са докарани само дотам да вярват, че ще дойде свише помощта. И изглежда, че наистина няма кой да ги чуе. Може би това е много сериозен проблем, след като и в най-големите, и в най-малките населени места протестират за всяко едно нещо - за път, за това, че им тече кафява вода, за еди-какво си. И Шива да е, няма да може да се оправи.

- Дали пък тези толкова много протести не са все пак симптом, че хората вече се чувстват по-свободни? Едно време не смееха да се събират на площада, да речем, ако не е манифестация.

- Естествено, че се чувстват по-свободни. Това изобщо не го сравнявам.

Ето какво ми се случи например оня ден. Обади ми се една жена от американското посолство, която ми каза: “Ние тук, в посолството, сме си харесали една ваша песен - “Нова годино”. Всички искат да я изпеят и да поздравят българския народ с тази песен.” Изпълняват я всички служители начело с посланичката. Впрочем ми разказаха, че

Нейно Превъзходителство

Херо Мустафа учела текста

на песента в самолета,

докато пътува от Ню Йорк за София.

Ако си спомняш, преди години тука имаше някакво брожение от колеги срещу тази песен. Все разправяха: “Ах, колко ми е омръзнала”.

Добре - отговорих на жената от посолството - ще кажа и на Васил (Найденов), и на Богдана (Карадочева). “Ако вие ги доведете, това ще бъде за нас такава радост”, отговориха ми.

В сряда (11 декември) отидох на тяхна репетиция. Те много сладки всичките - американци и българи, които работят заедно и си помагат, и пеят с голямо чувство за отговорност. Аз седнах на рояла да им покажа хармонията. Те много се стараят.

В петък (13 декември) бяхме с Васил и Богдана на коледното тържество в американското посолство, където заедно с тях изпяхме песента.

Впрочем идеята за техния музикален поздрав към българския народ е на Дрейк Уайзърт, съветник по обществените въпроси в посолството, и на Ани Николова, информационен специалист там.

- Поласкахте ли се от американската покана?

- Казвам го в контекста на това, че си говорим дали сме по-свободни. Едно време можеше ли да си помислиш, че ще те поканят в американското посолство и ще пеят твоя песен?

- И ще си тръгне човек оттам, без да има проблеми.

- Да, най-вече. Искам да ти кажа колко е дръпнал животът по някакъв начин. Иначе концертът “Спомен НЛО” е на 20 декември от 20 часа в зала 1 на НДК и няма да се излъчва по телевизиите. Ще е ексклузивен, а билетите не са скъпи.

- Има ли вероятност да бъде повторен на друга дата или в друг град?

- Не знам, засега е само този.

- В него освен шлагерите на “НЛО” е включена и ваша нова песен. Какво осмивате в нея?

- Текстът е на Александър Петров, но няма да пеем “Времето е наше” (легендарна песен на поета от времето на СДС - б.а.). Сегашният текст е:

Времето си върви напред,

върви ли, върви напред със пълна пара.

Но кажи ми, кажи защо

не иска да спира то на нашата гара.

Черен влак се композира,

в нищото пътува.

Машинистът пие бира,

свирката надува.

Вятър ечи, Балкан стене,

тъй живеем тука.

Вчера радост, утре скука,

на кого му пука.

Умно е и предполага, че нещата трябва малко по-бързо да се движат. Като че ли има една такава балканска забрава. Тука всичко е за 2-3 дена. Три дена се занимаваме с еди-какво си, после изведнъж всичко се забравя. Не се стига докрай. Телевизионно или вестникарски, журналистически се отбелязва фактът, че нещо е станало. Оттам нататък след 3 дни се забравя и започва нещо друго да се дълбае.

- Защо Павел Поппандов не е във вашата компания за този концерт?

- Два пъти му се обадих и го поканих. Първо не беше добре. Втория път ми каза, че не иска, защото според него оригиналът е оригинал. Даде ми пример с “Оркестър без име”. Имаше една идея да се прави продължение, втора част. Каза, че едва ли ще стане. Съгласен съм, но трябва да кажа, че това са си мои песни.

Една песен може да я изпее

Франк Синатра, Мирей

Матийо, Том Джоунс,

Васил Найденов

или Богдана

Песента си съществува. Като си представиш например операта “Травиата” - колко хора са пели Виолета, откакто е написана музиката. Иначе само веднъж би трябвало да се изпълни “Травиата” с оригиналния певец.

Ако всичко у нас се беше оправило и в текстовете вече нямаше смисъл, щях да кажа: “Майната му! Написал съм ги тия песни, но вече не става нищо от тях.” Обаче и млади хора ги пеят все още, второ, проблемите са си същите: “Вечер в блока влизат чужди хора и разбиват първо асансьора”. Сега през блок става същото. Има едно парче - “Мале, страх”, или “Адвокате, бързо ме измъквай, брате”. Много са смешни и хубави.

Или “Ех, Канада” - “Ще продам последната си риза за билет до Монреал”. В момента какво правим? Мъчим се как да върнем българчетата и младите обратно към България. За съжаление, това е.

- Защо Богдана Карадочева никога не е пяла някои от тези песни?

- Богдана си има друг репертоар, защо да пее смешни песни? Тя пее пожелателни песни - “Дано, дано, до всяко добро същество” и много други. Но “НЛО” е друг жанр - артистични песни. Не мога да ги сравня дори с тези на Тодор Колев, който беше в образа на циганин и пееше. Богдана има друг натюрел.

- Написали ли сте някоя нова пожелателна песен за нея?

- Засега не съм, но

имаме идея да

направим един диск

- С нови песни ли?

- Да. Щастие ще бъде за всички. Въпросът е, че трябва да седна и да си освободя мозъка. След “Сънят на Пилат” (първото симфонично произведение на композитора, чиято премиера беше през 2018 г. - б.а.) се изморих много. Юбилейният ми концерт беше тази година, сега това ще е втори голям концерт. Тежко е.

- След като пак ще работите активно с Богдана Карадочева, значи има надежда. Преди години в интервю за “24 часа” двамата обявихте, че вие вече не виждате смисъл да пишете музика, а тя - че не иска да пее.

- Архивите са живи при тебе. Човек се променя, това е смисълът. Един ден се чувстваш така, на другия си викаш: “Боже, колко хубаво стана, че изгря слънцето”, и имаш енергия. Такава идея имаме, но нека едно по едно, да мине този концерт, да мине Стефановден.

- Какво ще правите по празниците?

- Каквото правят всички българи - нищо особено, ще ходим на Сейшелите с яхтата си.

CV

Втори голям концерт в рамките на една година прави най-талантливият ни съвременен композитор. С първия - през април, отбеляза 70-ата си годишнина. Вторият ще е само след дни - на 20 декември, в зала 1 на НДК. Той е нещо като продължение, тъй като в него чрез хитовете на НЛО ще бъде показана друга част от творческия път на автора - работата му в жанра артистична песен.

Тази година е особено успешна за Стефан Димитров, тъй като той получи не само любовта на българските си фенове, но и световно признание - само преди месеци бе удостоен със специалната награда за изключителен принос към световната филмова музика в европейската столица на културата Матера в Италия.

  • Висок акциз за добавките, от които се правят ментета

    Висок акциз за добавките, от които се правят ментета

    Новата наредба, която приравнява оводненото сирене с имитиращите продукти и то вече няма да може да бъде наричано сирене, е стъпка в правилната посока. Правилна, но не достатъчна. Срещу алчността на т.нар. бизнес трябва здрава ръка. Нека цената бъде свободна, но да бъдат наказани производителите на имитиращи продукти
  • Георги Марков: Никой не е в състояние да оправи съдебната власт в България

    Георги Марков: Никой не е в състояние да оправи съдебната власт в България

    Уважаемият вицепремиер Томислав Дончев вчера от трибуната на парламента сподели, че енергията, обхванала една част от българското общество, която е на площадите, ще бъде пропиляна, ако не доведе до промени. Какво трябва да се промени според него - законодателната рамка, дори и конституцията, за да може държавата да изпълни една от основните си