Георги Стойчев: Най-високи доходи чакат студентите в инженерните и здравните направления

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/7979770 www.24chasa.bg

Още акценти от интервюто с ръководителя на екипа, работил по рейтинга на висшите училища:

Приключи масовизацията на висшето ни образование. Сега то е все по-близо до европейския профил

Увеличава се делът на студентите в направления, при които има по-добра реализация

Университетите в по-голяма степен стават международно разпознаваеми

В стандартизираните класации на рейтинговата система за 2019 г. са използвани само обективни индикатори

Повече от половина от студентите по медицина в страната са  чужденци, в стоматологията са над 40 на сто

- Г-н Стойчев, какви са основните тенденции в последното издание на рейтинговата система на висшите училища?

- Наблюдаваме четири основни тенденции. Първо, броят на студентите намалява. През 2019 година в българските висши училища са се обучавали с около 45 000 студенти по-малко в сравнение с 2014 година. За сравнение, това е повече, отколкото е общият брой на студентите, които се обучават в момента в двете най-големи висши училища в България - Софийския университет и УНСС.

Второ, структурата на висшето образование от гледна точка на разпределението на студентите по професионални направления се рационализира. Увеличава се делът на студентите, които се обучават в професионални направления, при които наблюдаваме по-добра реализация на завършилите на пазара на труда за сметка на тези, при които наблюдаваме по-слаба реализация на завършилите. Например броят на студентите в направления “Икономика” и “Администрация и управление” - все още двете най-масови професионални направления в България - е намалял с около 40% за последните 5 години, докато

броят на студентите

по медицина за същия

период се е увеличил

с близо 80%

В резултат на тези процеси в българските висши училища днес се подготвят повече инженери, лекари и учители за сметка на по-малко икономисти, юристи и студенти по администрация и управление в сравнение с предходните години. Това доближава структурата на българското висше образование в по-голяма степен до нуждите на пазара на труда и до профила на висшето образование, който е характерен средно за ЕС.

Третата тенденция, която наблюдаваме, е свързана с подобряването на реализацията на завършилите на пазара на труда. Безработицата сред младите висшисти - тези, завършили в български висши училища през последните 5 години - пада до рекордно ниско равнище за последното десетилетие, а вероятно и за по-дълъг период, от около 2%. Увеличава се и делът на завършилите, които работят на позиция, изискваща висше образование. Остава обаче проблемът, че близо половината от завършилите не работят на позиции за висшисти. Този проблем е по-силно изразен сред бакалаврите, при които под 36% от завършилите през последните 5 години се реализират на позиции, изискващи висше образование, докато на подобни позиции се реализират над 60% от завършилите магистри.

Четвъртата наблюдаване тенденция е постепенното увеличаване на броя и цитируемостта на научните публикации на българските висши училища, което помага за тяхната международна разпознаваемост.

- Къде се вземат най-добрите заплати след следването?

- С най-високи доходи средно за страната са завършилите в професионалните направления, които подготвят кадри за сектора на информационните и комуникационните технологии, включително на завършилите математика, както и в направленията, които подготвят кадри за добивната индустрия, металургията, здравеопазването и отбраната. Доходите на завършилите обаче зависят не само от завършената специалност и професионално направление, но и от конкретното завършено висше училище. Например завършилите администрация и управление в Американския университет, икономика в Софийския университет или “Машинно инженерство” в Минно-геоложкия университет също се отличават с високи доходи. Традиционно най-високи доходи наблюдаваме при завършилите информатика и компютърни науки в Софийския университет.

- За кои професионални направления е важно къде, а не какво учиш?

- В най-масовите професионални направления - “Икономика” и “Администрация и управление” разликата в доходите, безработицата и реализацията на позиция за висше образование сред завършилите в различните висши училища често е съществена и в някои случаи се измерва в пъти, а не в проценти. Подобни съществени различия в реализацията на завършилите в зависимост от завършеното висше училище наблюдаваме и в повечето инженерни професионални направления, включително в тези, свързани със сектора на информационните и комуникационните технологии.

Това не е така при завършилите направленията, свързани с обществения сектор, включително свързани с образованието, здравеопазването и отбраната, както и с аграрния сектор.

При тези направления завършилите имат сходни параметри на реализация на пазара на труда, независимо от завършеното конкретно висше училище.

- В кои висши училища има най-много чуждестранни студенти?

- Най-голям дял чуждестранни студенти има в професионално направление “Медицина”. Повече от половина от студентите по медицина в страната са чужденци. Над 40% от студентите по стоматология и близо 30% от студентите по ветеринарна медицина също са чужденци.

Чуждестранните студенти са около и над 10% в направленията “Фармация”, “Транспорт, корабоплаване и авиация”, “Политически науки” и “Музикално и танцово изкуство”. Общо за страната делът на чуждестранните студенти се е увеличил от около 4% през 2014 година до близо 7% в момента. Най-голяма концентрация на чуждестранни студенти има в медицинските университети, както и в някои частни висши училища, сред които е и Американският университет в Благоевград.

- Към кои професионални направления се насочват кандидат-студентите с най-високи дипломи от завършено средно образование?

- По традиция с най-високи оценки от дипломата за завършено средно образование се отличават първокурсниците в направленията “Медицина”, “Фармация” и “Стоматология”. Следват ги първокурсниците, които се обучават по специалности в едни от най-малобройните направления в страната - “Теория и управление на образованието” и “Теория на изкуствата”. На другия полюс са направленията “Металургия” и “Материали и материалознание”. Разбира се, и по отношение на данните за успеха наблюдаваме съществени различия в зависимост от конкретното висше училище. Студентите по “Информатика”, “Право”, “Икономика” и “Психология” в Софийския университет също се отличават с много висок успех от дипломата за средно образование - над 5,50. Сред висшите училища като цяло най-висок успех от дипломата за средно образование имат студентите в Американския университет.

- Кои университети са подобрили научната и публикационната си дейност?

- През последните години повечето висши училища повишават индексите си на цитируемост на научните публикации по данни на международните библиографски бази Scopus и Web of Science. В абсолютни стойности, когато се сравни индексът на цитируемост за 5-годишния период, завършващ през 2014 година, с този за 5-годишния период, завършващ през 2018 година, най-голямо нарастване имат индексите на цитируемост на Софийския университет, на медицинските университети в София, Пловдив и Варна, както и на Лесотехническия университет. Това са и университетите, които традиционно заедно с ХТМУ, Техническия университет в София, Пловдивския университет и Тракийския университет имат най-високи индекси на цитируемост сред българските висши училища. Заслужава обаче да се отбележи, че има съществено подобрение и сред много висши училища, които в предходни периоди са имали по-слабо присъствие в споменатите международни бази данни с научни публикации. Така например през последните 4 години индексите на цитируемост на УНСС, на УАСГ, на техническите университети в Габрово и Варна, на университета “Проф. д-р Асен Златаров” в Бургас, на НСА, включително и на редица частни висши училища, сред които Варненският свободен университет, се увеличават повече от два пъти. Повишаване на индексите на цитируемост през споменатия период наблюдаваме в между 37 и 39 висши училища в зависимост от това в коя библиографска база с данни гледаме, докато намаление на индексите се наблюдава само в еднинични случаи.

- Повишава ли се диалогът и връзката на университетите с бизнеса?

- Това, което може да се каже на база на данните в рейтинговата система, е, че реализацията на висшистите на пазара на труда се подобрява и че профилът на висшето образование от гледна точка на концентрацията на студенти в различните професионални направления се променя и постепенно се доближава до нуждите на пазара на труда и този, характерен за висшето образование в ЕС като цяло. Дали това се дължи на подобрен диалог и подобрени връзки между висшите училища и бизнеса, или на други фактори, е трудно да се каже. Най-вероятно става дума за комбинация от фактори, сред които важна роля играят провежданите през последните години от Министерството на образованието и науката политики на обвързване на финансирането и приема във висшите училища с постигнатите от тях резултати, измерени чрез индикатори за реализацията на завършилите на пазара на труда и количеството и цитируемостта на научните публикации. Във всеки случай, като имаме предвид, че половината от завършилите през последните 5 години висшисти не работят на позиция за висше образование, може да се допусне, че дистанцията между висшите училища и работодателите остава голяма и са необходими допълнителни усилия, за да се постигне здравословен баланс между кадрите, които се подготвят във висшите училища, и реалните нужди на работодателите.

- Само обективни ли са критериите, използвани в рейтинга?

- В стандартизираните класации на рейтинговата система за 2019 година са използвани само обективни индикатори. В системата обаче има и десетки индикатори, които условно се определят като “субективни” и които са базирани на анкетни проучвания, проведени сред студенти, преподаватели и служители във висшите училища, както и сред работодатели. Подобни “субективни” индикатори, които отразяват разпознаваемостта и престижа на висшите училища, както и удовлетвореността на студентите, са достъпни за потребители в уебплатформата на рейтинговата система и на тяхна база, както и на база на всички останали индикатори всеки потребител може да направи собствена класация или друг вид сравнения между различните висши училища в страната.

- Какво бихте посъветвали кандидат-студентите - как трябва да четат рейтинга?

- Рейтинговата система е богат източник на информация и може да помогне на кандидат-студентите да се ориентират в многообразието от възможности, които предлагат българските висши училища. Изборът на специалност, професионално направление и висше училище обаче е строго индивидуален и трябва да бъде съобразен с индивидуалните интереси и нагласи на отделните кандидати. Това, че едно висше училище или професионално направление се класира по-високо от друго в конкретна класация или според конкретни индикатори, все още не означава, че именно то е най-подходящо за конкретния кандидат. В този смисъл към данните и резултатите във всеки рейтинг следва да се подхожда така, както би трябвало да се подхожда и към всяка друга информация – като се проявява критично мислене.

Визитка

51-годишен

Завършил е философия в Софийския университет “Св. Климент Охридски”

Професионалната му кариера като журналист започва през 1992 г. в БНТ като редактор и водещ на новините

Работил е като редактор и директор на радио “Свободна Европа” в Прага

От 2005 г. е изпълнителен директор на Институт “Отворено общество” - София

Женен, с 4 деца

  • Еврото като лекарство

    Еврото като лекарство

    Европа вече е в етапа, в който разумните правителства обмислят стратегии за “деня след”. За времето, когато пикът на заразата от коронавирус ще премине, кривата на заразени и жертви ще тръгне надолу и ще трябва да се лекуват раните, нанесени от пандемията. Чуват се мрачни прогнози за размера на задаващата се криза и ще трябват средства за много