Георги Стойчев: Най-високи доходи чакат студентите в инженерните и здравните направления

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/7979770 www.24chasa.bg

Още акценти от интервюто с ръководителя на екипа, работил по рейтинга на висшите училища:

Приключи масовизацията на висшето ни образование. Сега то е все по-близо до европейския профил

Увеличава се делът на студентите в направления, при които има по-добра реализация

Университетите в по-голяма степен стават международно разпознаваеми

В стандартизираните класации на рейтинговата система за 2019 г. са използвани само обективни индикатори

Повече от половина от студентите по медицина в страната са  чужденци, в стоматологията са над 40 на сто

- Г-н Стойчев, какви са основните тенденции в последното издание на рейтинговата система на висшите училища?

- Наблюдаваме четири основни тенденции. Първо, броят на студентите намалява. През 2019 година в българските висши училища са се обучавали с около 45 000 студенти по-малко в сравнение с 2014 година. За сравнение, това е повече, отколкото е общият брой на студентите, които се обучават в момента в двете най-големи висши училища в България - Софийския университет и УНСС.

Второ, структурата на висшето образование от гледна точка на разпределението на студентите по професионални направления се рационализира. Увеличава се делът на студентите, които се обучават в професионални направления, при които наблюдаваме по-добра реализация на завършилите на пазара на труда за сметка на тези, при които наблюдаваме по-слаба реализация на завършилите. Например броят на студентите в направления “Икономика” и “Администрация и управление” - все още двете най-масови професионални направления в България - е намалял с около 40% за последните 5 години, докато

броят на студентите

по медицина за същия

период се е увеличил

с близо 80%

В резултат на тези процеси в българските висши училища днес се подготвят повече инженери, лекари и учители за сметка на по-малко икономисти, юристи и студенти по администрация и управление в сравнение с предходните години. Това доближава структурата на българското висше образование в по-голяма степен до нуждите на пазара на труда и до профила на висшето образование, който е характерен средно за ЕС.

Третата тенденция, която наблюдаваме, е свързана с подобряването на реализацията на завършилите на пазара на труда. Безработицата сред младите висшисти - тези, завършили в български висши училища през последните 5 години - пада до рекордно ниско равнище за последното десетилетие, а вероятно и за по-дълъг период, от около 2%. Увеличава се и делът на завършилите, които работят на позиция, изискваща висше образование. Остава обаче проблемът, че близо половината от завършилите не работят на позиции за висшисти. Този проблем е по-силно изразен сред бакалаврите, при които под 36% от завършилите през последните 5 години се реализират на позиции, изискващи висше образование, докато на подобни позиции се реализират над 60% от завършилите магистри.

Четвъртата наблюдаване тенденция е постепенното увеличаване на броя и цитируемостта на научните публикации на българските висши училища, което помага за тяхната международна разпознаваемост.

- Къде се вземат най-добрите заплати след следването?

- С най-високи доходи средно за страната са завършилите в професионалните направления, които подготвят кадри за сектора на информационните и комуникационните технологии, включително на завършилите математика, както и в направленията, които подготвят кадри за добивната индустрия, металургията, здравеопазването и отбраната. Доходите на завършилите обаче зависят не само от завършената специалност и професионално направление, но и от конкретното завършено висше училище. Например завършилите администрация и управление в Американския университет, икономика в Софийския университет или “Машинно инженерство” в Минно-геоложкия университет също се отличават с високи доходи. Традиционно най-високи доходи наблюдаваме при завършилите информатика и компютърни науки в Софийския университет.

- За кои професионални направления е важно къде, а не какво учиш?

- В най-масовите професионални направления - “Икономика” и “Администрация и управление” разликата в доходите, безработицата и реализацията на позиция за висше образование сред завършилите в различните висши училища често е съществена и в някои случаи се измерва в пъти, а не в проценти. Подобни съществени различия в реализацията на завършилите в зависимост от завършеното висше училище наблюдаваме и в повечето инженерни професионални направления, включително в тези, свързани със сектора на информационните и комуникационните технологии.

Това не е така при завършилите направленията, свързани с обществения сектор, включително свързани с образованието, здравеопазването и отбраната, както и с аграрния сектор.

При тези направления завършилите имат сходни параметри на реализация на пазара на труда, независимо от завършеното конкретно висше училище.

- В кои висши училища има най-много чуждестранни студенти?

- Най-голям дял чуждестранни студенти има в професионално направление “Медицина”. Повече от половина от студентите по медицина в страната са чужденци. Над 40% от студентите по стоматология и близо 30% от студентите по ветеринарна медицина също са чужденци.

Чуждестранните студенти са около и над 10% в направленията “Фармация”, “Транспорт, корабоплаване и авиация”, “Политически науки” и “Музикално и танцово изкуство”. Общо за страната делът на чуждестранните студенти се е увеличил от около 4% през 2014 година до близо 7% в момента. Най-голяма концентрация на чуждестранни студенти има в медицинските университети, както и в някои частни висши училища, сред които е и Американският университет в Благоевград.

- Към кои професионални направления се насочват кандидат-студентите с най-високи дипломи от завършено средно образование?

- По традиция с най-високи оценки от дипломата за завършено средно образование се отличават първокурсниците в направленията “Медицина”, “Фармация” и “Стоматология”. Следват ги първокурсниците, които се обучават по специалности в едни от най-малобройните направления в страната - “Теория и управление на образованието” и “Теория на изкуствата”. На другия полюс са направленията “Металургия” и “Материали и материалознание”. Разбира се, и по отношение на данните за успеха наблюдаваме съществени различия в зависимост от конкретното висше училище. Студентите по “Информатика”, “Право”, “Икономика” и “Психология” в Софийския университет също се отличават с много висок успех от дипломата за средно образование - над 5,50. Сред висшите училища като цяло най-висок успех от дипломата за средно образование имат студентите в Американския университет.

- Кои университети са подобрили научната и публикационната си дейност?

- През последните години повечето висши училища повишават индексите си на цитируемост на научните публикации по данни на международните библиографски бази Scopus и Web of Science. В абсолютни стойности, когато се сравни индексът на цитируемост за 5-годишния период, завършващ през 2014 година, с този за 5-годишния период, завършващ през 2018 година, най-голямо нарастване имат индексите на цитируемост на Софийския университет, на медицинските университети в София, Пловдив и Варна, както и на Лесотехническия университет. Това са и университетите, които традиционно заедно с ХТМУ, Техническия университет в София, Пловдивския университет и Тракийския университет имат най-високи индекси на цитируемост сред българските висши училища. Заслужава обаче да се отбележи, че има съществено подобрение и сред много висши училища, които в предходни периоди са имали по-слабо присъствие в споменатите международни бази данни с научни публикации. Така например през последните 4 години индексите на цитируемост на УНСС, на УАСГ, на техническите университети в Габрово и Варна, на университета “Проф. д-р Асен Златаров” в Бургас, на НСА, включително и на редица частни висши училища, сред които Варненският свободен университет, се увеличават повече от два пъти. Повишаване на индексите на цитируемост през споменатия период наблюдаваме в между 37 и 39 висши училища в зависимост от това в коя библиографска база с данни гледаме, докато намаление на индексите се наблюдава само в еднинични случаи.

- Повишава ли се диалогът и връзката на университетите с бизнеса?

- Това, което може да се каже на база на данните в рейтинговата система, е, че реализацията на висшистите на пазара на труда се подобрява и че профилът на висшето образование от гледна точка на концентрацията на студенти в различните професионални направления се променя и постепенно се доближава до нуждите на пазара на труда и този, характерен за висшето образование в ЕС като цяло. Дали това се дължи на подобрен диалог и подобрени връзки между висшите училища и бизнеса, или на други фактори, е трудно да се каже. Най-вероятно става дума за комбинация от фактори, сред които важна роля играят провежданите през последните години от Министерството на образованието и науката политики на обвързване на финансирането и приема във висшите училища с постигнатите от тях резултати, измерени чрез индикатори за реализацията на завършилите на пазара на труда и количеството и цитируемостта на научните публикации. Във всеки случай, като имаме предвид, че половината от завършилите през последните 5 години висшисти не работят на позиция за висше образование, може да се допусне, че дистанцията между висшите училища и работодателите остава голяма и са необходими допълнителни усилия, за да се постигне здравословен баланс между кадрите, които се подготвят във висшите училища, и реалните нужди на работодателите.

- Само обективни ли са критериите, използвани в рейтинга?

- В стандартизираните класации на рейтинговата система за 2019 година са използвани само обективни индикатори. В системата обаче има и десетки индикатори, които условно се определят като “субективни” и които са базирани на анкетни проучвания, проведени сред студенти, преподаватели и служители във висшите училища, както и сред работодатели. Подобни “субективни” индикатори, които отразяват разпознаваемостта и престижа на висшите училища, както и удовлетвореността на студентите, са достъпни за потребители в уебплатформата на рейтинговата система и на тяхна база, както и на база на всички останали индикатори всеки потребител може да направи собствена класация или друг вид сравнения между различните висши училища в страната.

- Какво бихте посъветвали кандидат-студентите - как трябва да четат рейтинга?

- Рейтинговата система е богат източник на информация и може да помогне на кандидат-студентите да се ориентират в многообразието от възможности, които предлагат българските висши училища. Изборът на специалност, професионално направление и висше училище обаче е строго индивидуален и трябва да бъде съобразен с индивидуалните интереси и нагласи на отделните кандидати. Това, че едно висше училище или професионално направление се класира по-високо от друго в конкретна класация или според конкретни индикатори, все още не означава, че именно то е най-подходящо за конкретния кандидат. В този смисъл към данните и резултатите във всеки рейтинг следва да се подхожда така, както би трябвало да се подхожда и към всяка друга информация – като се проявява критично мислене.

Визитка

51-годишен

Завършил е философия в Софийския университет “Св. Климент Охридски”

Професионалната му кариера като журналист започва през 1992 г. в БНТ като редактор и водещ на новините

Работил е като редактор и директор на радио “Свободна Европа” в Прага

От 2005 г. е изпълнителен директор на Институт “Отворено общество” - София

Женен, с 4 деца

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • Лъсна червената боя южно от кръста на академиците

    Лъсна червената боя южно от кръста на академиците

    Един ден продължи загадката какво искат да кажат тези т.нар. разгневени академици. Които публикуваха възвание, което директно призоваваше към престъпление от специалната част на Наказателния кодекс - смяна на законоустановената власт. Този призив изглеждаше смешен и налуден, защото тези въпросни академици нито могат да вземат властта
  • Каубойско яке и как всичко е наред

    Каубойско яке и как всичко е наред

    Кога за последно у нас някой музикант е изказал проблемите на големи маси хора, така че да крещят в синхрон От доста време насам имам навика да си пускам цели концерти на най-различни групи - стари и нови. Бих излъгал, че го правя с дълбоката цел да направя сравнение между поколенията, да се потопя в атмосферата на някой жанр или да оценя