Мария Габриел: Ще напреднем в лечението на редки болести със суперкомпютъра

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/7991268 www.24chasa.bg
Мария Габриел, еврокомисар по иновации, научни изследвания, култура, образование и младеж СНИМКА: Личен архив

Суперкомпютърът, който ще имаме ние и още 7 държави, може да изведе страна ни напред и в автоиндустрията

Акценти от разговора с еврокомисар Мария Габриел:

Едно от предложенията ми е в училищата във всички страни от съюза да има безплатен безжичен високоскоростен интернет

3 са големите ни предизвикателства - климатичните промени, цифровизацията и демографската криза

Ще създадем “Зелен Еразъм”, който ще помага на млади хора да реализират свои проекти с мисъл за околната среда

- Г-жо Габриел, от началото на месеца започна мандатът ви в новия ресор. Какво е първото, към което сте се насочили да свършите?

- За мен е привилегия и отговорност да съм начело на такъв мащабен, всеобхватен ресор. Обединяването за първи път на образованието с научните изследвания и иновациите е ясно послание, че това е ресор и на настоящето, и на бъдещето. Послание най-вече, че е носител на конкретни ползи за хората. Голямата цел е да отговорим на трите ключови предизвикателства: климатични промени, цифровизация и демографски предизвикателства. Но за да постигнем тази голяма цел, трябват достатъчно инвестиции в хората, за да придобият нужните умения, образователната система да е адекватна и да дава перспектива за развитие на пазара на труда, за професионално и лично израстване. В противен случай много трудно бихме могли да отговорим на тези предизвикателства.

Затова моето първо голямо предизвикателство е двойно. Най-напред да имам екип, който да работи като един, защото сега обединихме два отделни преди ресора. Много е важно да започнем да мислим спонтанно – тоест когато говорим за образование, да мислим и за научни изследвания и иновации, а когато говорим за програмата “Хоризонт Европа”, да мислим и за европейско образователно пространство, за европейски университети, за стартъпи и за малки и средни предприятия. Това ще отнеме малко време. Амбициите ни са големи и аз оставам реалист.

В краткосрочен план е много важно да постигнем навреме споразумение за предложения бюджет за програмите “Хоризонт Европа” и “Еразъм+”. Европейската комисия предложихме 100 млрд. евро за “Хоризонт Европа” за следващия програмен период (2021-2027). За “Еразъм+” предложението ни е средствата да нараснат до 30 млрд. евро. Предстои ни много работа. Следващите няколко месеца ще бъдат ключови по отношение на преговорите за следващата многогодишна финансова рамка. Съществено е да изпратим послание и към талантите ни, че искаме да останат да се развиват в Европа. Послание също и към предприемачите, че тук за тях има перспектива за развитие.

- Ще може ли сега България да се възползва повече от програмата “Хоризонт Европа”?

- Предизвикателство е, но имаме няколко неща, които ще бъдат променени спрямо предходни периоди, когато действително, че участието не само на България, а на цялата т.нар. група ЕС 13 не е високо. Групата на ЕС 13 е участвала с 5,6% в бюджета на “Хоризонт Европа”, а останалите са за 15 други държави. Затова за мен ключовата дума ще бъде “синергии”. Много важно е програмата “Хоризонт Европа” и участието в нея да вървят в синергия с възможности, дадени на тези държави по отношение на инфраструктурата. Говоря конкретно за регионалния фонд. Една от идеите ни е именно това - с европейския фонд за регионално развитие да може да бъде финансирана инфраструктурата, това са около 15 млн. евро. След това програмата “Хоризонт Европа” да финансира центъра за върхови постижения, който вече позволява да се развиват идеите.

Много трудно ще убедим част от иноваторите, талантите ни, че техните идеи ще получат своята реализация, ако нямат лаборатория или сграда с нормални условия за работа. Тук ще е много важно да работим заедно с комисаря по структурните фондове Елиза Ферейра. Същото важи и за европейския социален фонд. Има държави, които не са от групата на ЕС 13. Те много умело са съчетали използването на европейския социален фонд за инвестиции в цифрови умения, квалификации, преквалификация на учители. Много би ми се искало тези примери да са на празположение на всички като информация и да могат да дават допълнителни възможности.

Освен това в програмата “Хоризонт Европа” имаме предвидено засилено участие и мерки за ЕС 13. Това е така нареченият уайденинг (от англ. “разширяване”). Аз не бих искала да го наричаме разширяване, а да го превърнем в споделяне. 3,3% от бюджета на “Хоризонт Европа” - това са 3,3 млрд. евро, по сегашното предложение да бъдат именно за мерки, специално насочени към тези страни, за да им позволят да ускорят ритъма и още по-бързо да се включат. Това означава съвместна работа с екипи, вече съставени консорциуми, достъп до консорциуми. Знам, че това е едно от препятствията. Нужно е да позволим много по-бързо да се инвестира в научни изследвания и иновации, за да реализираме върхови постижения. Това продължава да бъде нашият водещ принцип – да се даде възможност на тези държави да се включат повече.

- Имате идея да се създаде т.нар. Зелен Еразъм. Какво точно трябва да представлява програмата?

- Младите хора ни изпратиха послание и виждаме, че дори със зеления пакт, който публикувахме преди една седмица, младите успяха да окажат влияние върху политическия дневен ред. Те несъмнено се интересуват от опазването на околната среда и това ме радва.

Идеята ни е да се създаде програма “Зелен Еразъм”. На етап сме от обсъждането на отделните параметри. Би ми се искало да не се ограничим само до средствата за транспорт. Препоръчително е в определени ситуации да не се пътува със самолет, а с влак, но какво правим в местата, където тази инфраструктура липсва? Знаем, че това би означавало много по-малко възможности за достъп за страни като Кипър и дори в Западните Балкани.

Би ми се искало в тази програма “Зелен Еразъм” да дадем възможност на младите хора да създават свои собствени проекти, които да реализират в унисон със запазването на околната среда. Все още сме в процес на предлагане на тези параметри. Оставаме отворени за идеи и от млади хора. За мен е важно този опит да не бъде просто една мобилност като самоцел, а да позволява на младите да покажат, че с нови навици, с грижа към околната среда можем да допринесем за опазването ѝ и за борба с климатичните промени.

- България ще е една от осемте държави със суперкомпютър. Докъде е проектът и кога ще е готов?

- В края на ноември подписахме споразуменията. Вече преминаваме в оперативна фаза. Целта е до края на 2020 г. да имаме тази европейска мрежа, която да ни позволи да обработваме данните с максимална скорост. Но и друго важно - тези данни да бъдат достъпни както за научните изследователи, така и за малките и средните предприятия. И това да се отрази на конкурентоспособността на Европа.

Най-хубавото за мен е, че в рамките на новия ресор имам изключително много допирни точки с тази инициатива. Миналата седмица се срещнах с председателя на борда на мисията за борба с рака - проф. Ричиарди. Благодарение на бързото обработване на данни Европа може да напредне в диагностицирането на редки заболявания, в много по-бързото експериментиране с лекарства. С него говорихме за аспектите в мисията за борба с рака и единият е именно този - да използваме инфраструктурата от суперкомпютрите. Така ще се създаде тласък не само в борбата с най-честите форми на рак, но и с много редки заболявания. Ето един пример как инициативата за суперкомпютъра намира своето продължение.

- Освен за медицински изследвания за какво още може да бъде използван суперкомпютърът у нас?

- Той има много приложения, не е само за разработване на лекарства. Говорим и за сигурност на пътя. Това е тема, от която всеки се вълнува, особено в зимен сезон. Той ще дава много ясна представа с максимална точност кои са опасните участъци, за да бъдат предупредени навреме шофьорите.

Суперкомпютърът е полезен включително и за сеизмични прогнози. Само преди няколко седмици видяхме какво се случи в Албания. Ако имахме такава инфраструктура, може би част от пораженията нямаше да са толкова големи.

Мен лично ме интересува и възможността суперкомпютрите да помагат на индустрията. Днес над 90% от работата в автомобилостроенето е свързана с такива високоизчислителни мощности и с бързата обработка на данни. Това ще позволи на сектора в ЕС да остане конкурентоспособен, но най-вече да се развива с по-бързи темпове в нашата част на Европа. И в България има възможност да се тества, да се обработват данни и да се върви и към по-голяма сигурност на автомобилите, и към производство на нови модели.

- Как оценявате заложената реформа във висшето образование у нас - изготвянето на карта на университетите?

- Трябва да остана в рамките на компетенциите си и не бих си позволила да се произнасям по национална реформа. Но е важно да се отбележи, че през последните години видимо се оценяват усилията на България за това системата да се модернизира и да се превърне в адекватна на съвременните реалности. Независимо дали говорим за привлекателността на учителската професия днес, или за цифровите умения и даването на възможност на децата да мислят критично и креативно, това се оценява.

Говорим  включително и за инициативи като WiFi4EU, които би ми се искало да видим в цяла Европа. Това ще бъде едно от предложенията ми - в училищата да има безплатен безжичен, високоскоростен интернет. България в последните 2 г. върви в тази посока и е изпреварила другите страни.

Голямата цел трябва да остане да има образователна система, която да се адаптира към изискванията на новото време. Цялата система от началното образование до университета да бъде насочена към получаването на знания и умения, които на късен етап в живота да дават възможност за реализация на пазара на труда и професионално израстване. Това все още не е така - не само в България, а в целия ЕС. Но се усеща, че вече сме се обединили около това, че няма как да отговорим на големите предизвикателства, ако не инвестираме в образованието. В този контекст за мен е важно да доведем до успешен край ключови инициативи, които в Европейската комисия имаме - създаване на европейски университети до 2024 г. Това ще остане един от водещите ми приоритети в следващите 3 г.

- След победата на Борис Джонсън и вече по-ясния хоризонт за Брекзит как виждате ЕС без Великобритания?

- Да, това, което виждаме на този етап, е, че вървим към истински Брекзит. Това означава, че имаме предизвикателства да останем обединени и да отстояваме обща европейска позиция.

Има между 9 и 11 месеца за преговори. Важно е в този пакет да бъдат защитени и правата на студентите, и правата на “Еразъм+”. Всички млади хора имат нужда от нашата подкрепа. И, разбира се, в областта на научните изследвания, защото Великобритания е сред активно участващите страни в програмата “Хоризонт 2020”. В диалог сме с Мишел Барние. Ще продължим да работим, за да имаме максимално добро решение. Основното остава да не позволим преговори “ала карт”. Европа е единна и трябва да отстояваме правата на гражданите във всяка една от политиките си.

- Една от темите, които зададе България в ЕС, е Западните Балкани. Какво още е нужно да направят Северна Македония и Албания, за да влязат в преговори за присъединяване?

- За съжаление, липсата на решение през октомври за стартиране на преговорите не изпрати добър сигнал към тези партньори. Ще бъде много важно да продължаваме да държим темата високо в дневния ред и да я изпълним с конкретни инициативи, които да позволят на тези страни да покажат, че мястото им е в Европа. Така както съм го правила с цифровата програма за Западните Балкани с намаляване драстично на цените на регионалния роуминг с около 70% и създаването на кибер академия и регионални хъбове.

Сега имаме начало на съвместни проекти в Западните Балкани. Става въпрос за център за върхови постижения в сферата на земеделието и на раковите изследвания. Те трябва да бъдат в целия регион, а мястото на Западните Балкани е в ЕС.

- Бяхте избрана за първи зам.-председател на ЕНП. Очаквахте ли такава голяма подкрепа?

- Резултатът ме изненада. Приех го с отговорност и като признание за работата ми като комисар. За това, че се концентрирам върху малки, но повече на брой конкретни инициативи - от безплатен интернет на обществените места до опазването на децата ни онлайн. Това са теми, които докосват пряко всеки един от нас. Беше приятна изненада да видя, че е оценено и е допринесло за положителния имидж на България.

- Тази година отбелязваме 30 г. от началото на демокрацията. “24 часа” инициира поредица от кръгли маси, в които се опитваме да намерим каузите, около които да се обединят българите в новите 30 г. Какво според вас би могло да е нашата кауза?

- Да превърнем България в регионален иновативен хъб на Европа. Имаме потенциал, имаме своето място и роля сред страните членки. Можем да бъдем изключителен притегателен център. Затова е много важно да насочим инвестиции към научни изследвания, иновации. Най-важният ни капитал винаги са били хората.

- Какво ще пожелаете на нашите читатели за Коледа и новата 2020 г.?

- Здраве, защото е най-важно. Желая им също много обич и щастливи споделени моменти с хората, които обичат и ги обичат. И на всички много късмет.

  • Къде е новият план “Маршал” за Европа

    Къде е новият план “Маршал” за Европа

    Европейската икономика е в ступор и никой днес не може да каже докога ще продължи ситуацията със затварящите се един по един големи заводи, с поставените пред фалит малки и средни фирми, с колапса пред хората, работещи в туризма, транспорта, услугите. Срещу това огромно предизвикателство Европа засега дава 37 милиарда евро - твърде малка сума
  • Доказано! Истината тук!

    Доказано! Истината тук!

    Сляпата вяра в безумни “новинарски” сайтове е опасна. Заглавия само от главни букви не трябва да се превръщат в стандарт РЯДКО се обръщам към читателя с призив. Аз самият рядко откликвам позитивно на публични призиви, защото искрено не обичам да ми казват какво да правя – поредният признак, че въпреки опитите си не съм излязъл от пубертета