Проф. Николай Спасов: Маймуната Данувиус преди 11 млн. г. ходи на 2 крака почти като човека

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/8014334 www.24chasa.bg
Проф. Николай Спасов

Прародителят ни е бил много дребен - това му дава предимство да се придвижва по тънки клони, казва директорът на Националния природонаучен музей при БАН

Откриването на скелетни останки от човекоподобна маймуна на 11,62 млн. г. в Германия коренно променя представите ни за ранната еволюция на човешкото семейство. Впечатляващото откритие на международен екип от учени от Германия, Канада, България и Съединените щати бе публикувано в списание NATURЕ на 6 ноември. Описана е човекоподобна маймуна, нов род и вид, от късния миоцен на Южна Германия.

Откритието на неизвестния досега примат, движещ се на два крака милиони години по-рано, отколкото се смяташе, обръща представите, че цялата човешка предистория е свързана само с Африка.

Фосилните останки на новия за науката род и вид Danuvius guggenmosi са намерени от екипа на проф. Мадлен Бьоме от университета в Тюбинген, в глинестите отложения до Хамершмиде (района на Алгау) в Бавария. Водещите автори на статията проф. Мадлен Бьоме от университета в Тюбинген, проф. Дейвид Бигън от университета в Торонто и проф. Николай Спасов от Националния природонаучен музей при БАН, наричат рода Данувиус на името на келтско-римския бог на река Дунав поради близостта на палеонтологичното находище Хамершмиде до изворите на Дунав. При разкопките в Хамершмиде екипът на проф. Бьоме попада на уникална находка от почти 40 кости, принадлежали на четири индивида - един мъжки, два женски и едно младо същество. Най-пълен е скелетът на мъжкия индивид. Неговите пропорции са сходни с тези на шимпанзето бонобо. Благодарение на запазени кости от крайниците, от пръстите и прешлените изследователите са успели да възстановят начина, по който Данувиус се е придвижвал.

- Проф. Спасов, какво значение за науката има откриването на скелетни останки от човекоподобна маймуна на 11,6 млн. години?

- Да бъде описана изкопаема човекоподобна маймуна, винаги е нещо интересно, особено когато е от Европа. Находката е изключително богата - почти 40 кости от 4 индивида. Това даде възможност да се направят някои анализи на начина на придвижване. Те

дадоха

неочаквани

резултати

Оказа се, че новият род човекоподобна маймуна е имал способности да се придвижва както по дърветата с предните си крайници, както правят днешните човекоподобни маймуни, така и със задните крайници по клони, по начин, който се оказа уникален и показва първите стъпки към човешкото двуного изправено ходене. Затова смятаме, че тази находка от Германия дава нови представи за най-древните предшественици - възможност за придвижване като съвременните човекоподобни маймуни и наченки на човешкия начин на придвижване. Съществото може да използва задните си крайници, а предните да са свободни, за да може да манипулира. Ето защо смятаме, че Данувиус стои в основата както на съвременните човекоподобни маймуни, така и на линията, която води към човека. Това всъщност е уникалното и новото, тъй като въпросът за придвижването на човека - защо и кога се е изправил, къде е станало това, винаги е бил един от ключовите в палеоантропологията. Досега по тези въпроси имаше хипотези, свързани по-скоро с един неонтологичен поглед, имайки предвид сегашните човекоподобни маймуни и някои доста по-късни находки на хоминини, на предчовеци, които са започнали своето придвижване по земята на два крака. Тук виждаме, че още една човекоподобна маймуна, която все още не е предчовек, показва наченки на това човешко придвижване и това действително е уникално и неочаквано.

- Как стигнахте до откритието и с какъв екип работихте в Германия?

- Разкопките са водени изцяло от германски екип под ръководството на проф. Мадлен Бьоме от Университета в Тюбинген през последните 3 години. Аз бях поканен да участвам при изследването на останките.

Първо селекционирахме между многото останки от бозайници тези от примата. След това чрез сравнителен анализ успяхме да си представим как по тези кости и техните стави може да се направят изводи за движението. Върху описанието и върху подготовката на публикацията работим година и половина. Тя излезе в списание NATURЕ. То минава за най-елитното научно списание, защото има най-висок импакт фактор в света. Като се каже

в NATURE,

значи е от

особена важност

Да се напише статия там, е трудно. Трябва да има елемент на научна сензация.

- Какви са особеностите на Данувиус?

- Например костите на предните крайници. От тях има много добре запазена лакътна кост. Много малко кости от това време на човекоподобни маймуни са така запазени. Костта на предмишницата показва, че пропорциите на предните крайници са много близки до тези на еволюиралото от наша гледна точка шимпанзе бонобо. От друга страна, запазени са фаланги на предните и задните крайници. Те показват удивителни хватателни способности. Данувиус е можел да хваща с палеца на крака си. Вероятно тази негова способност му е давала възможност да се катери по съвсем тънки клони, може би и по лиани.

Пропорциите на предните крайници са близки до шимпанзето, но има лакътна кост, която по своята форма е по-близка до човешката. Това показва, че виждаме изходните форми на тези кости, които след това са се специализирали при днешните човекоподобни маймуни. Крайниците показват и изходния тип, от който би трябвало по-късно, може би в саванни условия, първите предчовеци да почнат своята еволюция към истинското двуного ходене. В саванни условия двукракият начин на придвижване дава предимства.

Данувиус е бил дребен.

Женските са

не повече от

20 килограма Според костите му изчисляваме, че мъжкият индивид е 31 килограма. В еволюцията на човекоподобните маймуни и на човека постепенно се стига до увеличаване на ръста. Този дребен ръст му е давал предимства, защото е можел да се придвижва по доста тънки клони.

- В Германия ли е живял?

- Известно е, че е от Бавария. Данувиус е намерен близо до изворите на Дунав. Името е взето от келтско-римския бог на реката. Това не означава, че е бил разпространен само там. Вероятно по това време в Централна Европа в подобни горски условия този вид и род е имал значителна популация. Това е първата находка до момента.

- Преди 2 г. открихте, че праотецът на човека не е от Африка, а от Чирпан, какво ново в тази област?

- Стигнахме до извода, че първите представители на предчовеците или

хоминините

едва ли тръгват

от Африка,

а по-скоро

от Източното

Средиземноморие Този извод направихме, анализирайки две останки - челюст, намерена преди доста години край Атина, и зъб, открит край Чирпан. Сравнението показа, че те трябва да принадлежат на един и същи род и вид - т.нар. грекопитек. Анализът ни показа още, че в зъбите и специално в кореновата им система белезите са такива, каквито са известни само при предчовеците и човека. Смятаме, че имаме всички основания да кажем, че грекопитекът е предчовек, а това означава, че първите предчовеци са съществували преди 7,2 млн. г. и че те са обитавали Балканите или Източното Средиземноморие. Ние продължаваме разкопки край Чирпан. Имаме нови находки, които са интересни. Те ще дадат възможност да се направят още по-прецизни изводи за придвижването на първите предчовеци. Намерихме една кост, върху която работим в момента. Тя наистина ще се окаже особено важна. Но нека оставим този разговор, след като излезе научната публикация.

- Мечтаехте да откриете нова зала “Еволюция” за експонатите на Природонаучния музей, какво стана с тази идея?

- Продължавам да мечтая. Работата е в това, че за такова нещо са нужни милиони. Има шансове. Много се надявам, че ще успеем да подготвим проект, който да може да набави тези средства.

- Има ли достатъчно пари за наука?

- Пари за наука има, но зависи къде, дали в България. В България, уви, пари за наука има твърде малко или поне много по-малко се дават, отколкото за неща, които може би нямат такава стойност. Това е проблем особено на последните десетилетия. На мен наистина ми е трудно да говоря, защото това е огорчение за всеки, който се занимава с наука. А българската наука има какво да покаже, има какво да даде.

- Има ли млади попълнения във вашия институт?

- Има млади хора, които идват да работят с ентусиазъм. Това е дори малко учудващо, при положение че знаят какви пари ще получават. Така е в творческите области. Когато човек е зареден с енергия и желание, той иска да се занимава с това независимо от всичко.

  • От глупост ли някой налива масло в огъня заради "Росенец"? Едва ли

    От глупост ли някой налива масло в огъня заради "Росенец"? Едва ли

    Шефът на НСО бе принуден да подаде оставка след канонадата между премиер и президент. Поводът е известен на всички - поведението на гардове от службата при акцията на Христо Иванов да стъпи на брега на парк “Росенец”. Последвалата акция на прокуратурата в кабинетите на президентски секретари и съветници пък стана повод за протест, който събра леви