Проф. Димитър Димитров: Студентите да минават през големи компании като част от обучението

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/8043184 www.24chasa.bg
Проф. Димитър Димитров СНИМКА: Велислав Ник

При по-малък прием трябва да търсим резерви в чуждестранните студенти и работа по големи изследователски проекти, казва ректорът на Университета за национално и световно стопанство

- Проф. Димитров, заглавието на концепцията за управлението ви е “Разумна, но динамична промяна”, какво имате предвид и кое е първото, което ще направите като ректор на най-големия бизнес университет?

- Тъй като сме най-големият бизнес университет с близо 1100 преподаватели и служители и 20 000 студенти, промяната не трябва да е толкова рязка. Промяна все пак трябва да има, затова мисля, че ме подкрепиха повечето колеги при избора за нов ректор. Много са нещата, с които може да се започне, но първите са преглед на бюджета, преглед на възможностите за оптимизацията му. Тук има учебно-образователни елементи, които могат да бъдат променени. Има очаквания за увеличаване на доходите за всички категории персонал.  Но съм наясно, че такава голяма организация трудно се променя за един ден.

Същевременно трябва да се предприемат стратегически мерки в няколко направления, които съм посочил в програмата си - и за привличане на чуждестранни студенти, и за работа по големи европейски проекти, което изисква някакво време и малко по-късно ще даде резултат, но това е посоката. Не трябва да забравяме, че това е непрекъснат процес във висшето образование. Много неща са направени преди това и ще продължават да се правят. Има доста работа.

- В последното издание на рейтинговата система на висшите училища Университетът за национално и световно стопанство е на първо място по престиж в направление “Икономика”, как го постига?

- Това е най-големият бизнес университет.

Малко над нулата

е процентът на

безработицата

сред завършилите.

В неформални разговори работодателите признават Университета за национално и световно стопанство като марка за качество на завършилите. Наскоро имаше Дни на кариерата, които всяка година се провеждат, с рекорден брой фирми и участници, които търсят квалифицирани специалисти. По тази линия се постига престижът на УНСС - произвеждайки качествени специалисти и качествени научни изследвания. 

- Как УНСС ще отговори на постоянното намаляване на приема в професионалните направления “Икономика” и “Администрация и управление”?

- Това е във връзка със стратегията за висшето образование. Подкрепям подобна политика на Министерството на образованието и науката. Дискутирали сме го и преди това на различни академични форуми. Прекалено много станаха обявените бройки за прием, а кандидатите всяка година намаляват. Добре е да има известно преструктуриране и концентрация в престижни висши училища, които произвеждат качествени кадри. Все пак трябва да има селекция на кандидатите, а това се постига по този начин. Министерството на образованието обещава да увеличи бюджетната субсидия въпреки по-малкия брой студенти, което донякъде ще компенсира намаляването на държавната поръчка. Моделът на парите следват студента и увеличаването на бройките, за да имате по-добър бюджет, вече се изчерпва и резултатите се виждат на много места. Въпреки многото обявени бройки за прием те не се запълват и масово други университети, които също поддържаха “Икономика” и “Администрация и управление”, наши основни професионални направления, почнаха да не предлагат такива специалности. В същото време трябва да търсим резерви в чуждестранните студенти и работата по големи изследователски проекти, където могат да се ангажират студенти, млади изследователи, докторанти. Това донякъде ще компенсира намалението на студентите.

- Предстоят промени в Закона за висшето образование, как гледате на мораториума за разкриване на нови университети и филиали?

- Това са разумни мерки. Прекаленото предлагане на бройки за прием в много университети, някои от които предлагаха професионални направления без необходимия потенциал, доведе до девалвацията им. Необходимо е

да има фокусиране и

селекция кой може и кой -

не, да провежда обучение

- А какво мислите за сключване на договор между ректора и министъра на образованието?

- Академичната автономия е добър инструмент за управление в университет като нашия. От друга страна, като има преглед на действията на ректора от Министерството на образованието, без голяма намеса в работата, не виждам никакъв проблем. Това ще подобри комуникацията между университетите и министерството. Сега възникнаха проблеми в други университети. Ако имаше връзка с министерството, нямаше да се стигне дотам. 

- Колко са чуждестранните студенти, как ще привличате още и какви програми на английски език предлагате?

- Има няколко категории чуждестранни студенти. Най-масовата категория, в която има няколкостотин студенти, е на обменни начала по програмата “Еразъм”. Те учат в 10 бакалавърски програми на английски език, които нашият университет предлага.

Другата категория чуждестранни студенти са от българската диаспора. Те се финансират по постановление на Министерския съвет. Те са 70-80 бакалаври и магистри годишно. Третата група са реалните чуждестранни студенти, които идват да се запишат да учат в България. Техният брой не е много голям за университет като нашия. Привличането им беше залегнало в програмите на всички кандидати за ректори. В момента има десетина такива човека.

Повечето са в магистърската програма по ядрена сигурност, която аз имах честта да управлявам досега като ръководител на катедра “Национална и регионална сигурност”.

Друга е организацията на приема на тези студенти. А

България като държава

не улеснява приема

на такива студенти -

с легализация на документи, много формални процедури, визов режим с доста държави. Нашите студенти по тази програма са от Африка и Азия. Имат проблеми с общежитията. Но при чуждестранните студенти има голям потенциал, защото има много страни около България, които признават нашето висше образование като качествено и биха проявили интерес. 

- Ще стимулирате ли научната и публикационната дейност на преподавателите?

- Това е въпрос, който също всички кандидати повтаряха в своите програми. Аз също съм отбелязал този въпрос. И в момента има такова стимулиране чрез заплащане за публикации в престижни списания, които са индексирани в световно признати бази данни. Този процес може да бъде задълбочен и през системата за атестиране, която съществува в нашия университет, и през системата за академично израстване. За мен най-важният инструмент ще остане не просто самоцелното стимулиране на статии за тези списания, а статии, които излизат в резултат на големи изследователски проекти. Чрез тях има възможност и за увеличаване на доходите, и за реални научноизследователски приноси. Но този процес трябва да се стимулира и още по-важното е да се организира по-добре, за да могат да участват ефективно хората в него. 

- Необходима ли е промяна в учебните планове?

- Трябва да има академична свобода и катедрите да бъдат активната страна. Не е идеята ректорското ръководство да наложи такава промяна. Ректорското ръководство и академичният съвет могат да стимулират промяна и да провеждат такъв диалог с катедрите. Ако промяната в учебните планове е прекалено честа, предизвикана понякога от външни промени заради акредитацията или други случаи, свързани със законодателството, не е много добре. Непрекъснато ще се правят нови учебни програми, нови учебни планове. Едните студенти учат по един план, другите - по друг. Разчитам на инициативността на катедрите. Другият акцент, който би позволил промяна в учебните планове, е взаимодействието с бизнеса. Световна практика е бизнес организациите да си взаимодействат добре с университетите и в този диалог да стане ясно дали нашите програми са добре направени и реално обслужват бизнеса и държавната администрация. На много места по света това е направено. Ще вървим и ние в тази посока. 

- А добър ли е диалогът на УНСС с бизнеса?

- В голяма степен да. Той също може да се динамизира. В момента имаме около 300 договора за сътрудничество с различни организации. Те трябва да получат по-реално съдържание - и привличането на преподаватели от практиката, и изнасянето на обучението в самите бизнес структури или държавната администрация чрез стажове. Това пак катедрите биха могли да го решат според тяхната специфика. Аз съм заявил, че ще подкрепям подобни инициативи. Масова практика по света е някои от дисциплините да бъдат провеждани на място в големи компании или големи държавни институции, където студентите реално участват в управлението и процесите във фирмата. Това е дисциплината, по която след това ги оценяват.

- Кои дисциплини могат да се изнесат в практиката?

- Ако говорим за моята катедра и за специалността “Икономика на отбраната и сигурността”, има няколко дисциплини, свързани с политика за сигурност. Имаме добри взаимоотношения с Министерството на отбраната. Икономически анализ също, маркетинг и търговия с военна и специална продукция, където също могат да се приложат подобни подходи. Трябва обаче да се намери балансът - има и теория, има и чисто практически умения, които трябва да се придобият. Разчитам на катедрите и на тяхната инициативност за подобни промени. 

- Министър Красимир Вълчев казва, че за университетите е важно да се включват в европейски университетски мрежи, за да са международно разпознаваеми, това е записано и в концепцията, какво ще правите в тази насока?

- Вече има предприети стъпки от досегашното ръководство. Доста хора от нашите колеги участват в различни академични мрежи - като личности или като представители на УНСС. Аз самият участвам в 3 световни академични мрежи. Става дума обаче за друг тип мрежи и взаимодействие между университетите. Нашият университет от няколко месеца работи за включване в такава университетска мрежа с консорциум от няколко университета от Испания, Нидерландия, Германия, Франция и Австрия. Водещ координатор е Университетът в Манхайм. Това е

чудесна възможност за

общи програми, дипломи

от повече от един

университет,

много по-голяма мобилност между студентите. Студентите и преподавателите ще се почувстват, че са част от европейското образователно и изследователско пространство. Надявам се проектът да бъде успешен. 

- Кога ще откриете новия корпус на Университета за национално и световно стопанство?

- Надявам се за 100-годишнината на университета на 21 май да бъде открит. Новият корпус ще ни облекчи с осигуряването на повече учебни зали. В момента има занятия от 7,15 до 21 часа. Съботите и неделите също са заети. Имаме по 4000 студенти годишно, като добавим и магистратурите, стават още повече, така че корпусът ще ни бъде много полезен. 

- Защо искате да назначите главен секретар по студентските въпроси?

- Студентският съвет иска да има по-добра комуникация с ръководството по много въпроси, но основният проблем са общежитията. Местата не са достатъчно. Имаме 5000 легла за нашия университет. Още 2000 ползваме в базата на други университети.  Ще има и специален заместник-ректор, който ще отговаря за българските и чуждестранните студенти, както и за връзките с бизнеса.  

CV

- Завършил е икономика и управление на промишлеността във ВИИ “Карл Маркс” през 1988 г.

- Професор е от 2012 г.

- От 12 години е ръководител на катедра “Национална и регионална сигурност”

- Декан на факултет “Икономика на инфраструктурата”

- Ръководител на единствената в света международна магистърска програма по ядрена сигурност, създадена със съдействието на Международната агенция по атомна енергия

- Избран е за ректор на 18 декември т.г.

  • Парламентарните мравки тръгват от начина, по който избираме депутати

    Парламентарните мравки тръгват от начина, по който избираме депутати

    БСП изгуби 10% от депутатската си маса - от 80 народни представители в началото на този парламент вече са 72-ма, след като 6-има напускат червената група. И в този парламент доста депутати се разроиха вън от групите си, но това се случва във всяко Народно събрание след 1990 г. Или партийното ръководство изключва “предатели”
  • Георги Марков: Никой не е в състояние да оправи съдебната власт в България

    Георги Марков: Никой не е в състояние да оправи съдебната власт в България

    Уважаемият вицепремиер Томислав Дончев вчера от трибуната на парламента сподели, че енергията, обхванала една част от българското общество, която е на площадите, ще бъде пропиляна, ако не доведе до промени. Какво трябва да се промени според него - законодателната рамка, дори и конституцията, за да може държавата да изпълни една от основните си