Каубойско яке и как всичко е наред

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/8055810 www.24chasa.bg

Кога за последно у нас някой музикант е изказал проблемите на големи маси хора, така че да крещят в синхрон

От доста време насам имам навика да си пускам цели концерти на най-различни групи - стари и нови. Бих излъгал, че го правя с дълбоката цел да направя сравнение между поколенията, да се потопя в атмосферата на някой жанр или да оценя славното минало. Истината е, че за новите концерти нямам пари и ютюб ми е къде-къде повече по джоба, а пък старите, като “Уудсток 1999-а”, вече няма как да бъдат повторени - най-малкото поради факта, че на баладите не вдигаме запалки, а телефони. Не казвам, че последното е лоша идея, просто леко убива романтиката.

Кадър от концерт на U2
Кадър от концерт на U2

Та от едно интервю с Тейлър Хокинс (барабаниста на Foo Fighters) и два концерта по-късно се озовах в Дъблин 1986-а да гледам не кого да е, а U2. “Супер, викам си, Боно в Дъблин е като Милко Калайджиев в Свиленград, публиката трябва да подивее. Ще да е добър концерт.” И си беше така – Боно се кълчи, облечен в каубойско яке, жените пищят, Ди Едж все още има коса - всичко върви по мед и масло. И точно преди Sunday Bloody Sunday (песента, описваща кръвопролитията в ирландското градче Дери през 1972 г., останали в историята под името “Кървавата неделя”, откъдето и заглавието на песента)

вокалистът от

нищото дръпва

една реч за

безработицата

и как дори не може да си представи какво е да нямаш работа и пари. Опулих се, прочетох отново заглавието на концерта и ми светна, че гледам благотворителен концерт в подкрепа на ирландските граждани, останали без работа в този период.

Оттам спомените ми моментално ме пренесоха срещу Кооперативния пазар в Люлин, където, ако не се лъжа, се провеждаше предизборнияТ концерт “Надежда за София” - един от многото тогава. От сцената Васко Кръпката отправяше послания, които не разбирах, но говореше за демокрация, което автоматично го правеше един от “добрите”. Разбира се, тогава речите не ме впечатляваха много- много. Повече ме интересуваше синът на Кръпката – Бонзи, който мяташе гривата си зад барабаните на “Подуене Блус Бенд” (ако помня правилно, ако греша – не е това важното), без да подозира колко завиждах на музикалните му умения. В крайна сметка

Надежда не

спечели, но пък

се порадвахме на

хубава музика

Освен добра музикална култура и няколко лоши думи, предизборните концерти възпитаха у мен връзката между музиканта и посланието, което предава на публиката. Независимо дали е политическо, или емоционално. Кръпката винаги говореше хубави, вдъхновяващи неща (отново – детски спомен, оставил позитивен отпечатък) – за любов, свобода, деца и правенето на такива. Боно пък е споделил мъката с обеднялата си публика и ги е подтикнал да запазят гордостта си. Роджър Уотърс е пял за някаква си стена... Абе, общо взето, за мен музиката винаги е вървяла ръка за ръка с по-голяма идея, която се споделя най-лесно на концерти.

Много е просто - събирате се на поляна пред огромен подиум, тия на подиума изразяват притесненията ви и голяма част от проблемите ви, били те свързани с правителството или не, под съпровода на музика. Сериозно са разпалени по темата, не като родител, който се прави, че е загрижен за здравето на куклата на дъщеря си, докато гледа “Панорама”, а наистина им пука. По някое време става късно, тия на подиума слизат да пият, а вие си тръгвате доволни, че някой на тоя свят ви разбира и че бирата не е била прекалено скъпа.

До тези хаотични размишления ме доведоха облеченият в каубойски дрехи ирландец и думите му към публиката. Накараха ме да се замисля кога за последно съм бил на концерт, на който музикантите ни да спрат за малко, за да кажат нещо различно от “Не забравяйте да ни последвате в инстаграм с шанса да спечелите чорапи с щампа на бургери!”. Кога за последно някой е изказал на глас проблемите на маса хора, така че да крещят в синхрон? Вярно, има ги тук-таме по малките клубове, но

не и по поляните,

не и безплатно,

просто ей така,

за каузата

Изядохме Хазарта с дрехите за някакъв си предизборен концерт и май го отказахме от подобни изпълнения. Жалко! Някое хлапе имаше шанса да слуша Ицо на живо безплатно. Сега ще трябва да почака, че в “Мегами” не пускат, ако не си завършил шести клас. А има и вход. Нищо де, все още може да хване “Дубиоза колектив” на Женския пазар. Те идват всяка година и си имат кауза. Вярно, каузата им е за Босна, ама на харизан кон зъбите не се гледат.

Сега трудно ще намерите дете, което завижда на Илия от So Called Crew (не сте го чували и вие), защото е чуло колко бързо рапира до Кооперативния пазар в Люлин. Няма и да чуете Криско и Гери Никол да кажат две думи за водата в Перник или за въздуха в София. Да, времето на манифестациите отмина - тези, които крещяха по площадите, остаряха, но това значи ли, че новите музиканти нямат абсолютно никаква кауза?

Единственото логично за мен обяснение е, че явно проблеми нямаме. Щом няма за какво да пишат музикантите ни, изглежда, че всичко е точно така, както желаем. Всичко е перфектно. Или... всички са се отказали. Или аз жестоко греша. Може би просто искам да видя Криско в каубойско яке.

  • Преди пияният да седне зад волана

    Преди пияният да седне зад волана

    Тревожна е информацията, че пияните и дрогираните шофьори тази година са с цели 10% повече, отколкото миналата. При това колите на пътя са по-малко - хората са намалили пътуванията заради ограниченията в пандемията. Това всъщност означава, че рискът зад теб или срещу теб да кара шофьор “на градус” е по-голям