Милен Керемедчиев: Тръмп печели от кризата с Иран, но бизнесът в Дубай губи

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/8067343 www.24chasa.bg
Милен Керемедчиев е роден на 27 септември 1968 г. Бил е зам.-министър на икономиката в правителството на Симеон Сакскобургготски, генерален консул в Дубай (2005-2007) и зам.-министър на външните работи в правителството на Сергей Станишев (2007-2009). В последните години се занимава с консултантски бизнес.

Убийството на ген. Солеймани качи рейтинга на американския президент с 2% и той вече използва това в кампанията за втори мандат, казва анализаторът

- Г-н Керемедчиев, след като се разминахме с третата световна война,въпреки апокалиптичните анализи, как ще коментирате събитията, на които бяхме свидетели? А също и действията на президента Доналд Тръмп, който всъщност създаде тази криза, а след това я изменажира?
- Да, имаше много апокалиптични анализи, че ще бъдем свидетели на втори Виетнам и т.н. Но този конфликт, тази тенджера под налягане къкреше от доста време. С влизането си в Белия дом Тръмп промени изцяло външната политика на САЩ, защото, както сам каза, досега САЩ са изхарчили 4 трилиона долара за военно присъствие от 2001 г. с изключително неясен резултат. Без значение дали ще вземем за пример Афганистан, където след 18 г. военно присъствие и хиляди жертви имаме същата позиция и сила на талибаните. Или ситуацията в Ливан, или пък Сирия, където картите се промениха още след решението на президента Обама да не използва въоръжени действия срещу режима на Башар Асад.
Политиката на Тръмп е да извади въоръжените сили от горещите конфликти и да остави там минимално присъствие, но в същото време да използва 20-трилионната американска икономика като оръжие за натиск. И този натиск е доста ефективен. Ако почнем още от преговорите със Северна Корея, до които се стигна след затягане на санкциите и възможностите за доставките на петрол и други суровини към Пхенян. След това търговската война с Китай, която в крайна сметка постигна отстъпки от страна на китайците. Натискът върху ЕС за промяна на тарифите и таксите, заплахата за санкции срещу Турция, която доведе до сериозна дестабилизация на турската икономика... И не на последно място, Тръмп наложи изключително силни санкции на Иран.
- Като преди това се оттегли от ядреното споразумение от 2015 г.
- Оттеглянето от ядреното споразумение всъщност отряза голяма част от приходите в хазната на Техеран, които те така или иначе не използваха за благоденствието на своите граждани, а за финансиране на прокси милиции в чужбина. И откъдето идваше и силата на ген. Солеймани. Тази негова сила бе не толкова като военен командир и стратег, за какъвто той безспорно е признат в региона, но преди всичко от това, че той беше ковчежник. През него минаваше финансирането на всички тези структури в региона. От “Хизбула” в Ливан през милициите в Ирак и Сирия до хутите в Йемен.
Налагането на санкции и съответно падането на 80% от приходите от петрола поставиха режима в Техеран в много слаба позиция.
Никога досега протестиращите в Иран не са скандирали “Смърт на Хаменей”, както беше през октомври и ноември миналата година на протестите, които пламнаха след свалянето на субсидиите на горивата.
Иранският режим реагира нервно и започна да изостря своите действия в региона. Всъщност САЩ отговориха едва на четвъртата провокация на Иран. Първо, ако помните, Иран свали американския дрон, което се размина само с гневен туит на Тръмп.
После бяха атакувани петролните инсталации на “Арамко” в Саудитска Арабия. Последва нападение на обект, в който загина цивилен американски гражданин, и напрежението стигна апогея си с атаката на американското посолство в Багдад. Затова отговорът на САЩ бе сериозен - отрязване на острието на иранската машина за влияние в региона.
- Сериозен отговор, но доста рисков, съгласете се.
- Изключително рисков. Ген. Солеймани се изживяваше като сериозен играч в иранската външна политика и човек, който вярваше в мощта на способностите, които бе създал в региона. Той бе станал много опасен и ако атаката му срещу американското посолство бе успяла, тя щеше да навее спомени за кризата от 1979 г. и неминуемо да дестабилизира американската вътрешна политика точно в началото на президентската кампания на Тръмп.
- И да му се отрази негативно?
- Със сигурност. Ликвидирането на Солеймани вдигна рейтинга на Тръмп с 2%, което явно показва одобрението на американските граждани. Да, беше наистина рисково това решение, но се видя, че Солеймани ще продължи да набира и самочувствие, а операциите му ще стават все по-дръзки и мащабни. Иранският отговор обаче бе неадекватен и несъразмерен и бе изцяло за вътрешна употреба на аятоласите.
- И как си обяснявате това? Те зоват за мъст, след което съобщават на иракското правителство, че ще ударят избрани американски бази в Ирак, съответно американците получават тази информация и опразват базите, така че да няма жертви. Нежелание на Иран за влизане в открита война със САЩ ли е обяснението?
- Точно това е. Иран не желае пълномащабна война със САЩ и ударите наистина бяха изцяло за вътрешна употреба. Пропагандната машина на Иран се завъртя много адекватно. Пусната бе информация за 80 американски жертви, тази дезинформация се завъртя по световните медии и обслужи пропагандните цели на Иран.
Аятолах Али Хаменей излезе и каза, че е ударен звучен шамар на врага, че са отрязани краката на тяхното присъствие в региона и т.н.
Иранците подходиха умно, не може да се отрече. Това е първото нападение, дошло директно от Иран, защото до този момент ударите идваха от различни милиции в региона. Безспорно иранската пропаганда го използва за стягане на редиците, мотивира колебаещите се и даде глътка въздух на режима преди предстоящите в Иран избори на 21 февруари.
След тази размяна на шамари конфликтът от горещата си точка премина отново към студена фаза - такава, каквато е в последните 40 г. Т.е. това, което очакваме, е Иран да продължи чрез своите проксита в региона да мъти водата на американците, а те от своя страна чрез още санкции да притискат режима.
- А дали иранците няма да се активизират още повече в изпълнение на това, което обещаха - изгонване на американците от региона, въпреки че е доста амбициозна цел?
- Това е трудно постижимо. Няма незаменими хора, но Солеймани наистина трудно ще бъде заменен. Той познаваше региона като петте си пръста и имаше лични контакти със структурите в различните страни. Неговият наследник отговаряше за връзките на “Кудс” с Афганистан, Пакистан и въобще за източния фронт.
Сега ще му се наложи да влезе в обувките на Солеймани, но ще му е трудно да го постигне. Освен това, отрязването на финансите чрез затягане на санкциите от страна на САЩ ще се отрази на региона. Да вземем за пример Ливан. Страната е в изключително тежка икономическа ситуация, банките са пред фалит и една от тези причини е и намаленото финансиране на “Хизбула”, която използваше ливанските банки за препиране на парите, които получаваше от Иран.
- Мислите ли, че в крайна сметка ще се стигне до изтегляне на САЩ от Ирак дори и частично?
- В Ирак има 5000 американски военнослужещи, а САЩ все пак разполагат с 26 бази в непосредствена близост до Иран. Точно тези 5000 души не са сериозна заплаха за Иран, но от друга страна, изтеглянето им от Ирак има опасност да доведе до събуждане на радикални ислямистки клетки, до възраждане на структури на “Ислямска държава” или други крайни организации. САЩ пък от своя страна биха могли да атакуват ирански цели от много други точки в района.
- Смятате ли, че тези действия на Тръмп ще му помогнат да спечели втори мандат в Белия дом в допълнение, разбира се, на всички останали плюсове, които той натрупа пред избирателите във вътрешноикономическата си политика?
- При всички положения Тръмп започва да капитализира това решение. Последната му реч в Охайо, който е ключов за него щат, показва, че той ще използва това във всяка своя реч оттук нататък. Тръмп посвети много време на тази тема в щат, който се интересува повече от вътрешнополитически и икономически въпроси, отколкото неща, които се случват на хиляди километри от територията на САЩ.
- Как обаче всичко това се отразява на бизнеса в Персийския залив - район, където вие сте работили и като дипломат, и като бизнесмен и където ние като държава имахме през годините доста варираща политика?
- Има тенденция за влошаване на бизнессредата и един от основните фактори за това са Обединените арабски емирства (ОАЕ). Дубай е центърът на бизнеса и икономическите интереси в Залива. Много дълги години от началото на своето съществуване ОАЕ са се стремили да бъдат Швейцария на региона. Тоест да се придържат към политически неутралитет и да печелят от това. Възходът на Дубай като финансов икономически център започна след операцията “Пустинна буря” и освобождаването на Кувейт от иракска окупация. До неотдавна ОАЕ се придържаха към тази политика и привличаха пари отвсякъде - и от Саудитска Арабия, и от Иран.
Мохамед бин Зайед ал Нахаян - престолонаследникът на Абу Даби - емирството, което има водеща политическа роля в страната, започна близко сътрудничество с младия престолонаследник на Саудитска Арабия Мохамед бин Салман ал Сауд. Това сътрудничество е военнополитическо и стратегическо и ОАЕ стана един от най-близките поддръжници на силната и агресивна политика на младия саудитски принц. Срещу хутите в Йемен, срещу Катар, срещу Иран...
Всичко това се отрази на Дубай като финансов център. Забелязва се отлив на капитали, на инвеститори, на хора... Това при всички положения ще доведе до стагнация в региона. Разбира се, милиардите петродолари ще продължават да бъдат наливани в инфраструктура и различни проекти, но затъването на Саудитска Арабия и водената от нея коалиция в Йемен, както и кризата с Иран не помагат за успокояването на региона и привличането на капитали.
Що се отнася до България, ние имахме доста небалансирано присъствие в района на Залива. За 30 и повече години имахме само посолство в Кувейт - много неадекватна позиция. След това бе отворено консулство в Дубай, което също беше неадекватна позиция, защото бяхме единствената държава заедно с Панама от 120 останали страни, които имахме генерално консулство в Дубай, без да имаме посолство в Абу Даби. Това не само будеше недоумение у местните власти, но дори бе и обидно за тях. След това открихме посолство в Катар, което бе поредна грешка. Защото да откриеш посолство където и да е в Залива, без да имаш посолство в Саудитска Арабия, която е водещата държава в региона, се смята за непремерено дипломатическо действие.
- Сещам се за сравнението, че е все едно да отвориш посолство в Ашхабад, а да нямаш посолство в Москва.
- Категорично! В крайна сметка нещата си дойдоха на мястото, като открихме посолство в Рияд, вдигнахме нивото от генерално консулство на посолство в Обединените арабски емирства и вече имайки мисии в Доха и Кувейт, това доведе до по-балансирано българско присъствие в района.
Познавам посланика ни в Саудитска Арабия, в Рияд вече има и търговско представителство, имаше разменени визити и всичко това ще помогне да имаме по-адекватно присъствие в региона, защото ние там отсъствахме в продължение на доста години.
- Липсва ни само посолство в Оман - една тиха, но ключова страна за региона, където тези дни имаше смяна на властта след смъртта на султан Кабус, който управлява в продължение на 50 години. Да очакваме ли тази страна да продължи да бъде ключов балансьор и с политиката на новия султан?
- Да, Оман винаги е играл балансираща роля. Оттам минават както контрабандните канали към Иран, така и връзката с режима на аятоласите, в същото време там има и американска военна база. Оманците бяха балансьори по кризата с Катар и единствената врата, която остана отворена за диалог с Доха. Има още много примери за тяхната роля.
Новият султан е най-умереният от тримата братя, кандидати за престола. Затова очаквам султанатът да продължи и в бъдеще да играе тази важна роля в региона.
- А очаквате ли да има някакви сериозни последствия заради сваления украински пътнически самолет в Иран, въпреки че това е трагична грешка. Сещам се и за случая през 1988 г., когато американци свалиха иранския пътнически самолет от Бандер Абас за Дубай със 190 души на борда, от които 66 деца. Което само показва, че при кризи и ескалиращо напрежение вероятността от подобни грешки, застрашаващи живота на мирните граждани, неминуемо нараства.
- Иран много бързо осъзна, че този инцидент бързо може да върне дестабилизацията във вътрешен план. Ефектът от ударите на американските бази и повдигането на патриотичния дух на нацията бързо би се изпарил, защото много от жертвите на този самолет са иранци. Та властите за часове промениха позицията си, защото, както знаете, първоначално те отказваха да предадат черната кутия, както и достъп на чужди експерти.
- В началото много приличаше на руската позиция в случая със сваления пак поради трагична грешка малайзийски самолет.
- Да, точно така. Но в случая иранците бързо промениха позицията си. Президентът Рохани лично потвърди, че става дума за трагичен инцидент, и затова не очаквам да има каквато и да било ескалация. Иран също така обяви, че ще допусне канадски представители до мястото на инцидента, защото част от жертвите са канадци, въпреки че Канада и Иран нямат дипломатически отношения. Ще бъдат допуснати и представители на “Боинг”, които са американци, а това е още една безпрецедентна проява на добра воля.
Но както казах, действията на Иран в този случай са насочени повече към успокояването на вътрешното обществено мнение, защото не очаквам отвън да има проблеми, още повече след признанието, че става въпрос за трагична грешка.

  • И “морков” срещу неразумното шофиране

    И “морков” срещу неразумното шофиране

    Черните статистики по българските пътища не престават да стряскат. Пътна полиция отчита намаление на катастрофите, ранените и загиналите, но това вероятно е резултат и от факта, че през пролетта движението на коли по пътищата значително намаля заради коронавируса. С други думи, проблемът продължава да е как да променим неизтребимата нагласа на
  • Георги Марков: Никой не е в състояние да оправи съдебната власт в България

    Георги Марков: Никой не е в състояние да оправи съдебната власт в България

    Уважаемият вицепремиер Томислав Дончев вчера от трибуната на парламента сподели, че енергията, обхванала една част от българското общество, която е на площадите, ще бъде пропиляна, ако не доведе до промени. Какво трябва да се промени според него - законодателната рамка, дори и конституцията, за да може държавата да изпълни една от основните си