Валентин и отхвърлените хора - тест човеци ли сме, или бездушни сенки

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/8076387 www.24chasa.bg
Маргарита Петкова

Дано добри хора му помогнат. А другите знайни и незнайни в подобно положение?

Поредният зов за помощ. Мен все още те ме впечатляват. Все още не ги подминавам с досадата “аре пак”.

Този случай е в дългата поредица на отхвърлените от живота. Българи. Сънародници. Съпричастници в общото ни битие. Вкратце - нищо ново. Един Валентин живее по милостта на лекарите и персонала в бургаската болница. Отрязани са му и двата крака. В случая това няма кой знае какво значение, защото и да не бяха ампутирани, пак нямаше къде да го заведат. Няма дом, няма близки, няма милост.

Не зная причината да е сам-самичък на света бели. Не зная каква е диагнозата, довела до инвалидното състояние, нито защо е бездомен, безимотен и безвестен. Държат го в хирургическото отделение, за да не е на улицата. Не знам дали не вадя очи, вместо да изписвам вежди на милостивите медици, защото

няма такава

клинична пътека

и утре току-виж ги глобили за неспазване на разписаните правила.

Знам, че Валентин иска да отиде в Дома за възрастни хора с физически увреждания в с. Горица, защото бил чувал добри неща за това заведение. Потърсих информация, ударих на камък. В смисъл - домът има страница в социалната мрежа, неподдържана от Великден миналата година. Има указан сайт, който не работи. Няма указани адрес и телефон. Аз се разрових, намерих стационарен телефон, йок връзка. Просто исках да попитам държавна или частна е структурата. Как се приемат желаещите. Какво се заплаща. Защото Валентин като няма свой дом, явно няма и средства, та

по 400-600 лв.

месечно просто

забрави

да извади

Това са някакви средни пари за социални услуги, предлагани от съответните заведения, знам много по-високи такси.

Изразът “Държавата сме всички ние” някак не ни прави Краля Слънце Луи XIV, та обикновено се усмихвам на този лозунг. Ние, 90% от населението, просто оцеляваме на тази територия. А животът е редно да се живее пълноценно, а не да му се търси колаят за физическо оцеляване. Прагът на бедността е 348 лв. На глава от населението. Предвидено е от 1 януари да бъде вдигнат с 15 лв. Дано. Това са си 10 кофички кисело мляко. Има предложение пък гарантираната пенсия да се вдигне до 346 лв. Валентин, да се върнем на него, без два крака е инвалид. Вероятно I група, вероятно с придружител. Няма кой да го придружава, асистент едва ли ще получи, тъй като, вече казахме, няма къде да живее. Старческият дом е единственото убежище. Ако му се намери местенце там. Ако има кой да му доплаща престоя и грижите.

И да речем, че се намерят добри хора за това богоугодно дело. Сигурна съм, че ще се намерят. За Валентин. А за останалите знайни и незнайни? За припадналия оня ден от глад край Поморие? За бившата учителка, която спи по милост в общото мазе?

За тези, които подминаваме с извърната глава, когато ги видим да ровят в контейнерите или да мъкнат колички с вехтории, да седят на голия тротоар, изнесли на чердженце домашни вещи, които вероятно са и

скъп спомен от

щастливи дни, белким ги купи някой за 5 лв., да протягат свенливо китка магданоз или полски цветя, та да си осигурят заветния хляб? Много такива хора има. И всеки от тях е проблем. Проблем, който трябва да се реши. Не по сталинския начин. И не казвайте, че държавата сме ние. Защото не ми се ще утре някой от вас, жертва на измама, на обстоятелства, независещи от него, на иронията на съдбата, да е на мястото на Валентин. Никой не заслужава да е на негово място. Поне докато все още сме човеци, а не сенки в рая на собственото си бездушие.

(Валентин ще бъде настанен в Дома за пълнолетни лица с физически увреждания в Бяла, Варненска област, съобщиха вчера от бургаската дирекция “Социално подпомагане” - б.ред.)

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • Егоисти ли са богатите от ЕС

    Егоисти ли са богатите от ЕС

    Големи преговори паднаха в Брюксел как да се харчат парите на европейците за следващите години. От една страна, проблемът идва заради зейналата дупка от 75 милиарда евро след Брекзит. От друга обаче, богатите страни, водени от Германия и Франция, не крият желанието си да ударят секирата на парите, с които по-бедните държави в ЕС трябва да изравнят
  • Как баща ми и колегите му спасиха Момичето

    Как баща ми и колегите му спасиха Момичето

    Замислете се колко щастие има в думите “Изписахме я!” ТАЗИ история е малко по-дълга, но така се получи. Не питах баща ми дали мога да я разкажа. Не питах и колегите му. Може и да се обидят. Но ще поема риска. Твърде важна е и ми се ще да не я замитаме под килима. Дано не ви разочаровам, но в нея няма да се разказва за фрапираща лекарска небрежност