България уби Андреа и Аксел, Норвегия щеше да ги спаси

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/8084836 www.24chasa.bg

При всяко престъпление с деца има обща линия - липсва родител, но и помощ от институциите и хората

Над 330 000 деца живеят така и са бъдещите маргинали и изверги, а политиците се занимават с фалшиви новини

На 16 март 2001 г. майка с психично заболяване уби детето си, 3-годишния Пепи.

Това разгоря огромни протести и като че ли бе първото престъпление за ХХI век, което подсказа страшния път на българското общество.

“Разложена държава” бе тогава констатацията на “24 часа”. Друг вестник написа на първата си страница “България уби дете”, което бе разтълкувано като политическа атака срещу правителството на Иван Костов.

Всъщност и двете заглавия ясно са отличили това, което тепърва имаше да става - обществото е стигнало до тотално разкапване, нито гражданите се грижат за държавата си, нито тя за тях.

Убийството, придружено с изнасилване, на 18-годишната Андреа в Галиче от 17-годишния Аксел всъщност е само епизод “убийства в България”. И макар екзекуторът за мнозинството да е изверг, който не заслужава пощада, всъщност той вече е толкова мъртъв, колкото и Андреа. И двамата растат без родители. Андреа, защото баща ѝ и брат ѝ са на гурбет. Аксел, защото майката и бащата тотално не се интересуват от него.

И никой, оказва

се, никога не се

е интересувал

от тях двамата

В последните 2 г. тече масова истерия как правителството ще отнема деца и ще ги дава на Норвегия. Скандинавската държава се превърна в универсален Торбалан. Но въпреки всички кусури на тяхната агенция Барневерн Норвегия щеше да спаси Андреа и Аксел. Защото съседите им в норвежкото Галиче нямаше да допуснат две деца да живеят без родители, да живеят сами в семейните домове и нямаше да бъде допуснато отглеждащият Андреа чичо да спретне купон и да я натири да спи сама в необитаемата къща, социалните служби щяха да са се задействали. И най-важното,

Андреа и Аксел

щяха да са

настанени

при приемни

семейства,

които да им предадат някакви семейни ценности. И със сигурност Аксел нямаше да спре да ходи на училище още в първи клас, без от това да се интересува нито кметът, нито социалните, нито полицаят, нито съседите. Така шансовете му да се превърне в изверг социопат щяха да са драстично по-малки.

В България обаче, вместо да питаме къде са били всички институции и съседи, оправданието е - циганска история. Да, но този проблем с изоставените да се гледат сами деца го има и при българите, и при турците, и при арменците.

Продиктуван е от немотията и огромните възможности да се търси работа извън България след 2007 г. Според неофициални статистики

всяко четвърто

дете в България

расте в семейство,

в което поне

единият родител

е в чужбина,

нерядко и двамата. В Северозападна България, където и в момента при липсата на работници безработицата надхвърля 15%, пък близо половината деца са сами в България, а хората, които трябва да ги отгледат и да ги научат какво е обич, какво е общество, са на гурбет. Според данните на НСИ в България има 1 320 392 деца, ненавършили пълнолетие. Тоест над 330 000 деца живеят без родителска обич, но и без никаква грижа за тях от страна на обществото и държавата. Това са настоящите маргинали и бъдещи изверги, които България по един или друг начин вече е убила и ще продължи да убива.

За последните само две години на страниците на “24 часа” са описани поне 10 случая, в които убитият или извършителят е дете. И когато човек се зачете в подробностите по всеки един от тях, открива нещо общо - или убитото дете, или извергът е израснал без родителска обич. Но и без никаква подкрепа от държавата и обществото. През октомври 2017 г. в Пазарджик е заловен 20-годишен, който убива възрастни хора с палежи. Обира ги и след това ги подпалва. Израсъл е без майка, която заминала да работи в чужбина.

През ноември 2017 г. двама братя, на по 14 и 17 години, убиват зверски възрастна жена. Майка им се е отказала от тях преди години и изчезнала нанякъде.

Септември 2018 г. 11-годишно момиче е убито от 15-годишно момче след спор къде да пушат наргиле. 11-годишната расте само с майка си, бащата е на гурбет.

Изродът от Сотиря, който изнасили и уби 6-годишно дете миналата година, е отгледан от дядо си в крайна немотия. Умишлено не пишем имената на жертвите и убийците, за да не засилваме мъката на тези, които са ги обичали. Но и защото имената нямат значение, а

общото помежду им

- не са

получавали обич

За същите две години на зверски убийства с участието на деца обаче българското общество не взе никакви мерки. Вместо това се отдаде на истерична кампания, предизвикана от фалшиви новини. В нея участват “родителски сдружения”, висши държавни чиновници и управляващата партия ВМРО. Накараха да се включи и църквата в защита на традиционното православно семейство. Всички те твърдят, че приети през 2019 г. промени в законите за закрила на детето и за социалните услуги позволяват безконтролно отнемане на деца. Всъщност в нито един от двата закона няма такава промяна. А извеждането на деца от дома на биологичните им родители е регламентирано още през 2009 г. Ефектът обаче бе тотално демонизиране на социалните работници, което само се натрупа върху завладялото от години обществото недоверие в каквато и да било институция. А в крайна сметка именно това отчуждение на хората от държавата и околните е причината България да убива деца. Нещо, което Норвегия не прави.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • Да му мислят местните дерибеи и наглите апаши

    Да му мислят местните дерибеи и наглите апаши

    Бог високо, цар далеко и така от десетилетия хората в селата и малките градчета не могат да вдигнат глава и да живеят спокойно. Защото разни по-едри и дребни риби, с една дума местни дерибеи, се разпореждат със съдбите им, ограбват имотите им. Други - обикновени нагли обирджии и насилници, пък за 20 лева и човек убиват, тормозят възрастни хора
  • Как баща ми и колегите му спасиха Момичето

    Как баща ми и колегите му спасиха Момичето

    Замислете се колко щастие има в думите “Изписахме я!” ТАЗИ история е малко по-дълга, но така се получи. Не питах баща ми дали мога да я разкажа. Не питах и колегите му. Може и да се обидят. Но ще поема риска. Твърде важна е и ми се ще да не я замитаме под килима. Дано не ви разочаровам, но в нея няма да се разказва за фрапираща лекарска небрежност