Вотът на недоверие няма да мине - ключовите играчи днес искат да останат още малко

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/8089703 www.24chasa.bg

БСП го инициира и ще гласува “за”, както и ДПС, но “Воля” и “Атака” ще пазят сегашното статукво, за да останат в парламента - от всичко това печели ГЕРБ

Не виждам основания за съмнение, че този вот на недоверие ще последва съдбата на всички такива процедури, провеждани досега.

Забелязвам обаче, че доста хора се упражняват по аритметика. Управляващото мнозинство паднало под 121 народни представители. “Воля” щяла да подкрепи вот на недоверие. Ситуацията била вече различна.

Трябва да се напомни обаче, че дори и мнозинството да е паднало под 121 народни представители, това не означава, че опозицията разполага със 121 или повече гласа в Народното събрание. А за да бъде един вот на недоверие успешен, трябва да има повече от 121 гласа подкрепа.

Но отвъд елементарната аритметична сметка нека да погледнем какво се крие зад политическите интереси на отделните играчи.

Очевидно ГЕРБ, ВМРО и НФСБ ще гласуват срещу вота на недоверие.

Дори и някой да реши да се оттегля от управлението или да се хвърля оставка на целия кабинет, надали биха го направили през инициатива на БСП и техния вот. Напротив, най-често вотът на недоверие сплотява редиците.

Да обърнем поглед към опозицията – напълно логично БСП и ДПС ще гласуват в полза на вота на недоверие. БСП все пак са го инициирали, а ДПС използват всеки повод да покажат, че са опозиция в противовес на непрекъснатите напомняния, че всъщност са скрит партньор на ГЕРБ.

Третата група народни представители е най-любопитната – “Воля” и независимите депутати, защото в крайна сметка при това разположение на силите именно от тях зависи животът на кабинета. Нека първо се абстрахираме от позицията на “Воля”, че ще подкрепят вота на недоверие. Това си е стандартна процедура – да си вдигнеш цената, да заявиш принципна позиция, да си в по-силна позиция за преговори с ГЕРБ и прочее.

Което далеч не означава, че в крайна сметка ще гласуваш в подкрепа на вота на недоверие.

Но какви политически интереси стоят зад поведението на “Воля” и независимите от “Атака”? Един-единствен – да остане това положение, което е в момента. Каква е алтернативата? Пада кабинетът, ново завъртане на мандатите – Борисов я пробва да направи нов кабинет, я не. Съответно по процедура - служебен кабинет и предсрочни парламентарни избори.

И тук при този разигран сценарий Веселин Марешки и Волен Сидеров няма как да не виждат много мрачни перспективи. Резултатите от европейските и местните избори сочат съвсем ясно, че при нови предсрочни парламентарни избори нито “Воля”, нито “Атака” биха имали самостоятелно представителство в следващото Народно събрание.

Социологията от последните месеци само потвърждава това състояние. В същия момент те сега са в много изгодна позиция. Непрекъснато управляващите от мнозинството ходят при тях и ги молят за подкрепа за една или друга законодателна инициатива. А повярвайте, това е много изгодна позиция. Техни идеи минават в парламентарни комисии, а да не говорим и че “Атака” има дори представители в изпълнителната власт. Поне формално.

В така очертания контекст политическият интерес на тази група народни представители ми изглежда очевиден. И не, не твърдя, че някой от тях няма да гласува в подкрепа на вота на недоверие.

Трябва да сме сигурни, че преди това обаче изчислението вотът да не мине ще бъде много прецизно направено.

 

 

  • Къде е новият план “Маршал” за Европа

    Къде е новият план “Маршал” за Европа

    Европейската икономика е в ступор и никой днес не може да каже докога ще продължи ситуацията със затварящите се един по един големи заводи, с поставените пред фалит малки и средни фирми, с колапса пред хората, работещи в туризма, транспорта, услугите. Срещу това огромно предизвикателство Европа засега дава 37 милиарда евро - твърде малка сума
  • Доказано! Истината тук!

    Доказано! Истината тук!

    Сляпата вяра в безумни “новинарски” сайтове е опасна. Заглавия само от главни букви не трябва да се превръщат в стандарт РЯДКО се обръщам към читателя с призив. Аз самият рядко откликвам позитивно на публични призиви, защото искрено не обичам да ми казват какво да правя – поредният признак, че въпреки опитите си не съм излязъл от пубертета