Да вдигнем върху мавзолея паметник на Аспарух, Тервел, Борис I, Симеон и Иван Асен Втори

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/8089711 www.24chasa.bg
Огнян Герджиков

Този величав ансамбъл на безспорните български водачи от зората на държавата ще ни даде самочувствие като народ с достойно място на картата на Европа

 През последните десетилетия в обществото ни зейнаха пробойни, които, ако не положим усилие да превъзмогнем, проказата на разединението ще продължава да ни топи.

Възможно ли е ние, българите от началото на третото хилядолетие, да подирим обединителната сплав, която ще ни свързва занапред? Струва ни се, че такова усилие е повече от задължително. И ако близкото минало по-скоро ни разделя, нека се просветлим с непомръкващия плам на по-далечните времена от епохата на съграждането на древната ни държава...

Имаме владетели, запомнени от историята като държавници. Народната ни памет ги тачи като неоспорими водачи. В тази памет ярко трептят вечни светители, дето отколе ни обединяват!

Нека размислим и да обсъдим: възможно ли е да постигнем съгласие като общество, че въздигането на подобаващ паметник - ансамбъл на безспорните български водачи от зората на държавата ния ще ни даде самочувствие като народ с достойно място на картата на Европа.

Нека си представим този ансамбъл - величав и съкровен, където материалът на творбата - паметникя е оживяла в изкуството ни образи като:

l хан Аспарух - родоначалника на българската държава, непроменила името си вече близо 1350 години;

l хан Тервел - спасителя не само на младата българска държавност и на съседна Византия, а и на тогавашна Европа от нашествието на арабските войски, прогласен от Католическата църква за светец в знак на признателност;

l цар Борис Първи - покръстителя на народа ни в спасителната и за държавата ни християнска религия;

l цар Симеон Велики - просветителя, чийто златен век ни озарява със своята книжовна и духовна светлина и до днес, към началото на третото хилядолетие;

l цар Иван Асен Втори - съзидателя, който ни дава несъкрушимия пример, че България винаги ще възкръсва от пепелищата на историята, а народът ѝ може да гради държава, достойна сред другите, върху картата на света;

Убедени сме, че ако се стигне до съгласие за такъв паметник, то най-естественото му местонахождение би било върху терена и пространството на разрушения мавзолей на Георги Димитров в центъра на София.

Представяйки тази идея, имаме съзнанието за очакваната в различни посоки и тоналност полемика. Даваме си сметка за голямата доза истинност в твърдението на наш съвременен историк, че миналото величие на дадена държава няма кой знае какво значение, ако същата държава няма необходимата тежест в съвременния свят.

Ние, българите, обаче изпитваме към миналото си особен пиетет. Може би защото превратната ни история винаги е била като народна приказка с щастлив край. За мнозина от нас миналото нерядко е като уютен дом от детството, в който от време на време обичаме да се завърнем, за да подирим упование и сила.

Затова смеем да се надяваме, че такъв национален паметник ще възсъздаде вековечното ни стремление да бъдем себе си чрез историческите герои, към които изпитваме нужната благоговейна дистанция, но ги чувстваме и по домашному близки. Те са част от нашата патриархална уседналост, където героично и всекидневно се сливат. А през разстоянието на времето можем да ги пресътворим в паметник, пред който да се прекланяме.

Имаме великолепни творци. Надяваме се те да прегърнат това предизвикателство. А жури да бъде българският народ.

 

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • Егоисти ли са богатите от ЕС

    Егоисти ли са богатите от ЕС

    Големи преговори паднаха в Брюксел как да се харчат парите на европейците за следващите години. От една страна, проблемът идва заради зейналата дупка от 75 милиарда евро след Брекзит. От друга обаче, богатите страни, водени от Германия и Франция, не крият желанието си да ударят секирата на парите, с които по-бедните държави в ЕС трябва да изравнят
  • Как баща ми и колегите му спасиха Момичето

    Как баща ми и колегите му спасиха Момичето

    Замислете се колко щастие има в думите “Изписахме я!” ТАЗИ история е малко по-дълга, но така се получи. Не питах баща ми дали мога да я разкажа. Не питах и колегите му. Може и да се обидят. Но ще поема риска. Твърде важна е и ми се ще да не я замитаме под килима. Дано не ви разочаровам, но в нея няма да се разказва за фрапираща лекарска небрежност