Страхът от високото в София и спрялото време

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/8097093 www.24chasa.bg
ПЕТЪР НИКОЛОВ ТОМОВ, дългогодишен журналист в България, в момента живее в Сарасота, Флорида, САЩ

Нови фобии, къде заварени, къде насадени по политическа линия, стряскат някои хора в София

В наше време се роди своеобразна “Света инквизиция”, която е на нож с хората, искащи да вкарат българската столица в света на модерната архитектура. А в същото време си затварят очите за грозната еклектика и безвкусно отсъствие на стил, които дразнят погледа на много места в София.

Буквално като в баснята на Крилов шепа индивиди дърпат всеки в своята посока и пречат на София да се сдобие със “Златен век”. Първата сграда от подобни мащаби в България би се превърнала в един от символите на новото време, но в момента

строежът ѝ е

замръзнал заради

упорството на няколко

съмнителни фигури,

(насъсквани от политически динозаври).

Аргументите на тези тъмни субекти са си жив претекст - на едни сградата им затваряла гледката. Други се вживяват в ролята на охлюва, който се надява все някога с пълзене да се изкачи на въображаемия бор, а всъщност продължава да се върти в омагьосан кръг. Но зад фигурантите, които водят кампанията срещу проекта, вероятно стоят запазващи анонимност политически играчи.

Тяхната стратегия

за всичко, ставащо

в България, е:

колкото по-зле,

толкова

по-добре

При всяко посещение в България от двайсет години насам се изненадвам от всякакви абсурди.

Но най-необяснимият е стремежът на някои люде да вървят назад и надолу.

Не мога да разбера тяхната слепота и упоритото им желание да прекарат целия си живот в едно въображаемо подземие.

София има своята стара архитектура, но по чисто исторически причини тя не се е наложила като символ на града.

Нямаме си Айфелова кула, нито пък Тауър Бридж или мостовете над Вълтава.

Влязла в XXI век,

българската столица

може да си създаде

нов архитектурен

имидж

Заедно с археологическите забележителности в центъра софийските високи сгради биха били привлекателни за множеството туристи, които посещават града. От техните висини може да се открие чудесна панорама на целия град. Някои ще възкликнат, че тези сгради ще засенчат другата архитектура. Този аргумент и за миг не е спрял проектантите на големите европейски градове, където супермодерните сгради буквално са се сраснали със старите. 

На никой в Лондон например не му е хрумнало да търси противоречие между вековните постройки и ултрамодерните небостъргачи. Така се е изградил един уникален нов профил на грамадния град, в който живеят повече от 8 милиона души. 

Париж също е направил свой височинен център, който символизира стремежа на бизнеса да върви напред и нагоре. 

Прага, която е може би най-посещаваният град в центъра на Стария континент, се състезава по авангардно строителство с най-модерните европейски средища. Буквално

навсякъде в Европа и в

Америка многоетажни

произведения на

модерната архитектура

си съжителстват с

исторически сгради,

които не са загубили нищо от това.

Казусът със замразения “Златен век” всъщност е символ на застоя, който мори България и вече пропъди над два милиона души. А безнадеждността, че нещо може да се промени към по-добро, продължава да обезкуражава много хора и да ги кара да напускат родината си.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • Да му мислят местните дерибеи и наглите апаши

    Да му мислят местните дерибеи и наглите апаши

    Бог високо, цар далеко и така от десетилетия хората в селата и малките градчета не могат да вдигнат глава и да живеят спокойно. Защото разни по-едри и дребни риби, с една дума местни дерибеи, се разпореждат със съдбите им, ограбват имотите им. Други - обикновени нагли обирджии и насилници, пък за 20 лева и човек убиват, тормозят възрастни хора
  • Как баща ми и колегите му спасиха Момичето

    Как баща ми и колегите му спасиха Момичето

    Замислете се колко щастие има в думите “Изписахме я!” ТАЗИ история е малко по-дълга, но така се получи. Не питах баща ми дали мога да я разкажа. Не питах и колегите му. Може и да се обидят. Но ще поема риска. Твърде важна е и ми се ще да не я замитаме под килима. Дано не ви разочаровам, но в нея няма да се разказва за фрапираща лекарска небрежност