Домът на ужасите в Пловдив - грозно изключение или просто дефицит на човещина

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/8101939 www.24chasa.bg

Мизерно заплащане на персонала, лоша база,

дълга листа на чакащи - как да очакваме

истинска грижа за тежко болните възрастни

В България сме царе на тридневните скандали. Точно толкова живее всеки един от тях, който за кратко разклаща обществото, събира възмущения от типа: “Ама как е възможно!”, после тръгват проверки, идват хората от прокуратурата, следват обещания за уволнения на виновните, слушаме и техните нескопосани оправдания и накрая идва хепиендът: не са открити нарушения, най-много някой да загуби началническото си място, докато му намерят ново подходящо. Щото си е местна безценна номенклатура.

Най-вероятно такова ще е и развитието на скандала с дома за болни от деменция в Пловдив. Само трябва търпеливо да се изчака завръщането на неговата шефка от екзотичната ѝ януарска почивка по топлите морета.

За потвърждение на тази прогноза ще припомня какво се случи след грозните разкрития за дома за възрастни хора в село Горско Косово, община Сухиндол, за който в началото на годината омбудсманът Диана Ковачева

буквално ни

попари с

новината,

че за една година там са починали 24 души. В него са настанени 57 човека с диагноза деменция или алцхаймер, за които се грижат 33 души, всички ползват една обща баня. Двайсет дни по-късно официално ни съобщават, че в дома не са открити данни за престъпления (по думите на окръжния прокурор на Велико Търново Христо Христов). И да - проверките на всеки един от 24-те смъртни случая ще продължат.

Както продължават и строгите проверки в дома за хора с деменция в Пловдив, превърнал се в дом на ужасите след оповестения запис със смартфон, от който се вижда, че болните там се подлагат на физическо насилие и грозни обиди. Докато накрая и там нещата ще се приемат като общоприети детайли от античовешкото ни битие.

Та по същина -

дали въпросният

дом на ужасите

в Пловдив е

само грозно

изключение,

или навсякъде в домовете и хосписите за тежко болни възрастни хора такова е нивото. Заради мизерното заплащане на персонала, заради остарялата материална база, заради дългата листа от чакащи за настаняване. Тук отговорът съвсем не е еднозначен. Защото има и други домове - в които грижите са добри, не липсва внимание, лекарско наблюдение, човешко общуване. Само че повечето от тях са частни и съвсем не са по финансовите възможности на мнозина.

Големият проблем на държавата в случая е, че няма ясна концепция какво да се предприеме, работи се на парче - ако паднат пари от някоя европейска програма, тук и там нещо се прави, ремонтират се сгради, откриват се нови центрове за болните с деменция и алцхаймер. Понякога с тъпа комбинация от рода на “две в едно” - да се съберат на едно място болните с психични разстройства и тези с тежка форма на деменция, и да се рапортува, че сме усвоили европейските пари.

Някъде прочетох, че по една от европейските програми до 2020 г. в цяла България трябва да се направят 6 такива дневни центъра за “подкрепа на лица с различни форми на деменция и техните семейства” - във Варна, Казанлък, Кърджали, Кюстендил, Смолян и София. Което, от една страна, е някакъв напредък.

Но от друга -

капка в морето

Защото пак според данни, огласени от омбудсмана, в България има над 100 000 болни от деменция, а местата в социалните домове за тях са 1000. Какво се случва с останалите 99 хиляди нуждаещи се от денонощна грижа - 24 часа седем дни в седмицата, 365 дни в годината? Тук всички мълчат. Всички, освен близките на тези хора, които се нуждаят от грижа. Защото само който не се е сблъсквал с жестоката картина след диагнозата деменция и алцхаймер, само той не знае колко е трудно да помогнеш на близките си, понякога дори невъзможно, докато се луташ в търсене на информация или подходящо място за настаняване.

Хората, които ще доживеят старините си с такава диагноза, ще стават все повече, твърдят медиците. Според данни на СЗО 25% от световното население ще бъде застигнато от тази участ.

И никой от днешните здрави не знае какво го очаква някога, при някой непознат ляв завой по пътя, отреден му от съдбата. Затова нека не махаме с ръка, когато ни разказват истории като тази в дома на ужасите в Пловдив. Трябва ни национална политика за болните с деменция. Както и човещина в големи дози, защото дефицитът ѝ все по-често ще убива - пред очите ни.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • Егоисти ли са богатите от ЕС

    Егоисти ли са богатите от ЕС

    Големи преговори паднаха в Брюксел как да се харчат парите на европейците за следващите години. От една страна, проблемът идва заради зейналата дупка от 75 милиарда евро след Брекзит. От друга обаче, богатите страни, водени от Германия и Франция, не крият желанието си да ударят секирата на парите, с които по-бедните държави в ЕС трябва да изравнят
  • Как баща ми и колегите му спасиха Момичето

    Как баща ми и колегите му спасиха Момичето

    Замислете се колко щастие има в думите “Изписахме я!” ТАЗИ история е малко по-дълга, но така се получи. Не питах баща ми дали мога да я разкажа. Не питах и колегите му. Може и да се обидят. Но ще поема риска. Твърде важна е и ми се ще да не я замитаме под килима. Дано не ви разочаровам, но в нея няма да се разказва за фрапираща лекарска небрежност