Публикуваме отново най-четените коментари и анализи на изминаващата седмица. Този е №2 и е събрал над 25 000 прочитания
Много ясно си спомням летата в Бургас (някои деца си имаха село, аз си имах Бургас) и вечерите, които традиционно изглеждаха по следния начин: дядо редеше пасианс в кухнята след задължителната салатка с ракийка, а пък в хола баба се излягаше на дивана и гледаше “Шоуто на Слави”. По-скоро го слушаше, защото баш пред телевизора аз усърдно се опитвах да направя колкото се може повече крачета с хека си (не рибата, а плетено топче, пълно с ориз). Слави не ми правеше особено впечатление. Имах си по-важни дела. Запомнях мръсния виц в края на предаването и... балета.
След време дистанционното беше прехвърлено в моите ръце и аз гордо и решително го захвърлих, защото “малкият екран”... си беше малък. Не само за мен, но и за цялото ми поколение. Ние израснахме пред друг екран или както си му е името - монитора. Там всеки си гледаше каквото иска, стига да знаеше как да го намери. В монитора си беше целият свят. А Слави и шоуто му бързо се превърнаха в заглъхнал шум от съседната стая. Дори понякога забравях, че съществува. Попаднех ли на него по една или друга причина, бързо сменях канала на нещо по-смислено. Например някоя от телевизиите за бебета, в които повтарят една дума в продължение на цял час. Пак беше по-стойностно от вечерната програма на Би Ти Ви.
И ето че дойде моментът, в който колосът на българската вечерна телевизия се оттегли и на негово място по някаква причина, която аз искрено не мога да си обясня, не поставиха поредната кратуна, преминала средната възраст, вярваща, че видеоигрите водят до насилие. Не сложиха и ководещ робот, безумна идея, която е сработила веднъж във вечерното шоу на Крейг Фъргюсън и не бива да бъде повтаряна (ей на такива неща ни научи интернетът). Това, което продуцентите на Би Ти Ви направиха и за което искрено им благодаря, е, че избраха някой, израснал пред монитор, роден само година преди мен и с име, което никой не може да произнесе - Николаос Цитиридис.
Избраха човек, чиито шеги не се базират на забравените сценарии на “Комиците” и чийто хумор черпи идеи от неспирния поток от информация, в който живеем, а не рециклира стари чужди идеи. Човек, който преди всичко прави комедия, обича вафли и, изглежда, знае, че не бива да се взимаш на сериозно. Човек, чийто таргет не са всички хора, които гледат телевизия, а са именно тези, които дори нямат телевизор. Човек, който знае кой е Жлъч.
Благодарение на него (и екипа му) снощи социалните медии бяха заринати от коментари на мои набори във и извън България, които се чудеха куп неща: защо Би Ти Ви не е е достъпна на живо извън държавата; от кой сайт да гледаме телевизия безплатно (съжалявам, но ни принудихте за пореден път да пиратстваме); защо рекламите по българските телевизии са толкова безумни; как ще завърши сериалът преди шоуто на Николаос?
За един час поколението ми отново застана пред малкия екран, за да гледа българска продукция по българска телевизия и, разбира се, целият интернет разбра за това. Защо? Защото най-накрая някой от малкия екран се обръщаше към него. Благодаря ти, Би Ти Ви! Браво, Додо!