Началникът на президентския кабинет Калоян Методиев е отговорил коректно на въпроса.
Конституцията и законите не могат да спрат Радев, ако той реши да прави партия, т.е. само от неговото решение зависи дали той ще го направи.
Убедена съм, че създаването на президентска партия вече се обсъжда в екипа на Радев, но доколко ще е успешна, е друг въпрос.
Георги Първанов показа как един президент може да направи свой политически проект след мандата си, без да нарушава закона и конституцията. А Петър Стоянов стана партиен лидер на партията, която го издигна, пак след като приключи мандата му. Обаче и двамата не могат да се похвалят с големи успехи.
Затова предполагам, че Радев е посъветван да потърси свой вариант, в който да избегне обстоятелството, което обрече на неуспех политическите планове не Първанов и Стоянов. Те тръгнаха да стават партийни лидери след изтичане на мандата - когато политическият авторитет и на двамата беше амортизиран, а рейтингът им беше сериозно ерозиран.
Обстоятелствата дават шанс на Радев да си тръгне от президентството по-рано.
Следващите парламентарни избори ще бъдат, преди да изтече мандатът му, и затова той има свободата да избира. Дали предсрочно да прекрати мандата си и с много по-висок от предшествениците си рейтинг да се заеме с партийно строителство, или да изчака края на мандата, да премине през успех или загуба на следващите президентски избори и чак тогава да се пробва като партиен лидер.
Мисля, че ако Радев е решил да прави своя партия, то здравият разум му подсказва, че първият сценарий дава по-големи шансове за успех. Ако изчака края на мандата едва ли ще се представи по-добре от Петър Стоянов, който имаше по-висок от неговия рейтинг, или от Георги Първанов, който беше почти триумфално преизбран. Пък и в сравнение с тях той няма нито опит, нито свой кръг от опитни в политиката съратници. За да се кандидатира на следващите парламентарни избори, Радев трябва да напусне предварително поста си. Това може да му придаде допълнителен ореол на герой, който не изчаква като Първанов да му мине мандатът, а рискува, отказвайки се от поста в името на своята политическа програма.
Ако избере това, Радев би трябвало да напусне поста си една година преди да приключи мандатът му и 10 месеца преди да се проведат президентските избори. Опитът на Мая Манолова показва колко сложен и мъчителен е този процес, при това тя не дръзна да направи партия и организира кампания само в София. Моята преценка е, че макар да изглежда примамлив, подобен сценарий е повече от рисков, той е твърде нереалистичен.
Все пак, ако сценарият с партия на Радев, създадена за следващите парламентарни избори, е в ход, тогава главният прокурор се превръща в основно действащо лице. Защото в момента единствено той в държавата може радикално да повлияе върху високия рейтинг на Радев.