Може ли в САЩ социалист да стане президент

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/8145356 www.24chasa.bg

Никога шансовете не са били толкова високи

За пръв път в американската история един социалист има сериозен шанс да стане президент. Това е Бърни Сандърс, 77-годишен сенатор от щата Върмонт, който аха-аха да изпревари Хилари в борбата за номинациите през 2016 г. Ако тогава бе успял, днес светът щеше да е доста различен. Най-малкото нямаше да ни накарат да купим тези F-16 с уникалната тригодишна предплата.

Сега обаче шансовете му са доста по-добри. Сандърс би трябвало да излезе пръв на първичните избори в щата Айова в понеделник, с които започва голямата битка кой да се класира за кандидат-президент от демократите.* Според предварителните анкети той води в Айова с 24,2 пункта пред бившия вицепрезидент Джо Байдън с 20,2 пункта. Следващите първични избори са в Ню Хемпшър, а там Сандърс води с още по-голяма преднина – 26,3 на 16,8.

В национален мащаб

“умереният”

Байдън все още

има предимство

пред социалиста Бърни с 3,7 пункта, но разликата бързо се топи. Освен това бившият вицепрезидент вече доби световна корупционна известност. Остава да видим дали това увеличава шансовете му пред избирателя, или обратното. И Сандърс, и Байдън са на по 77 г., но докато първият има проблеми със сърцето, вторият явно е приятел на доктор Алцхаймер. На срещите с избиратели Байдън често си забравя мисълта, а понякога не знае в кой щат се намира. Затова пък предизвиква опонентите си на състезание по бягане или лицеви опори. Охраната му се оплаква, че обичал да плува без бански.

Но феновете му прощават, защото и Рейгън не беше съвсем в час, докато примамваше с моркови съветския комунизъм към гилотината. Освен тях в надпреварата ги следват още 10 кандидати. Те тепърва ще се отказват и гласовете им ще отиват при водачите. На трета позиция е сенаторката Елизабет Уорън с 15 пункта одобрение. Тя има почти идентични възгледи със Сандърс и логично е нейният електорат да отиде при него. Или обратното. И в двата случая социализмът ще победи.

Сандърс формално не е член на демократическата партия, но е почти осиновен от нея. Определя се като “демократичен социалист”, т. е. социалдемократ от западноевропейски тип. Често сочи за пример Швеция, Дания, Канада.

Какви реформи

предлага?

На първо място, всеобщо безплатно здравеопазване. Безплатно следване в университетите и опрощаване на студентските дългове. В областта на икономиката и Сандърс, и Уорън предлагат нещо като “Новото раздаване” или “Новия курс” на президента Франклин Рузвелт (1933-1945г.), но с ударение върху екологията. Затова го наричат “Зеленото Ново раздаване”. Смисълът е, че държавата ще създава нови работни места, като инвестира в екопроекти.

И Сандърс, и Уорън смятат да върнат данъчните ставки към времената преди Тръмп, а по възможност и към 60-те г. Това означава по-високо прогресивно облагане за най-богатите, данък върху големите богатства и наследствата, както и т. нар. данък Тобин върху трансакциите. Според мен

старото

“Ново раздаване”

на Рузвелт

е по-социалистическо от социализма на Сандърс. В онези времена данъчната ставка върху най-високите доходи надхвърляше 90%, а данъците върху най-големите наследства приличаха на конфискации. Нещо повече, тогава компаниите не можеха да укриват данъците в офшорки и бяха принудени да ги инвестират в нови производства, тъй като спекулациите с деривати не бяха позволени. Затова епохата на Новото раздаване остава с най-бързото икономическо развитие и най-егалитарното общество. Това бе т.нар. американска мечта, която продължи до 70-те г. на миналия век и после бе демонтирана от неолибералите.

Макар че в САЩ не е имало президент, който да се е наричал “социалист”, социализмът като идеология има доста стара история там. Съществували са най-различни социалистически, социалдемократически, комунистически и троцкистки партии и движения, които на моменти дори са влизали във властта. През 1912 г. кандидатът на тогавашната социалистическа партия Юджийн Дебс печели близо 1 милион гласове на изборите за президент. През 1924 г. “прогресистът” Робърт ла Фолет в съюз със социалистите печели 5 милиона гласа, или 16,6% от вота, което за трета партия е направо чудо.

Бърни Сандърс е продължител на тези стари социални традиции. Още от университета той е активист в леви, антирасистки и антивоенни организации през 60-те г. на миналия век. Известно е,

че сватбеното му

пътешествие

е било в СССР –

за да видят с жена си що е зрял социализъм в действие. Това го е убедило в предимствата на демокрацията. Но ако Сандърс (или Уорън) стане президент, няма да постигне и половината от Новото раздаване на Рузвелт. Повечето от демократите в Конгреса няма да одобрят плановете му за безплатно здравеопазване и следване. В нашите географски райони битува мнение, че американският президент е кукла на конци и от него нищо не зависи. Струва ми се, че това идва най-вече от постсъветската политология.

Който е свикнал да разбира властта като абсолютна диктатура, вероятно е далтонист за истинското разделение на властите. За САЩ е нормално властта на президента да бъде постоянно оспорвана. И най-силните президенти редовно са губили битки с Конгреса, Върховния съд и с опозицията в собствената си партия.

Най-преследваният, разследван и оспорван президент Доналд Тръмп, но точно той промени и своята държава, и световната политика. Какво ще промени социалистът Сандърс? Международната политика ще стане по-сдържана и миролюбива. Нищо чудно САЩ да си изтеглят войниците от Афганистан, Ирак и Сирия, макар че далеч не е сигурно. Пентагонът, ЦРУ и ястребите в Конгреса ще направят всичко възможно да го спрат. Ако венецуелският лидер Мадуро оцелее до 2021 г., вероятно примката около шията му ще се отпусне.

За санкциите срещу Русия е рано да се каже, тъй като тях ги налага Конгресът. Във вътрешната политика вероятно ще се върнат данъчните ставки от времената на Обама, ще се възстановят екологичните регулации и миграционният режим ще се либерализира. Доста грешни пари ще се вложат във вятърни мелници и слънчеви панели, но ефектът едва ли ще вдъхновява.

* Докато се пишат тези редове, резултатите от първичните избори в Айова все още не са известни. Възможни са големи изненади.

 

  • Парламентарните мравки тръгват от начина, по който избираме депутати

    Парламентарните мравки тръгват от начина, по който избираме депутати

    БСП изгуби 10% от депутатската си маса - от 80 народни представители в началото на този парламент вече са 72-ма, след като 6-има напускат червената група. И в този парламент доста депутати се разроиха вън от групите си, но това се случва във всяко Народно събрание след 1990 г. Или партийното ръководство изключва “предатели”
  • Георги Марков: Никой не е в състояние да оправи съдебната власт в България

    Георги Марков: Никой не е в състояние да оправи съдебната власт в България

    Уважаемият вицепремиер Томислав Дончев вчера от трибуната на парламента сподели, че енергията, обхванала една част от българското общество, която е на площадите, ще бъде пропиляна, ако не доведе до промени. Какво трябва да се промени според него - законодателната рамка, дори и конституцията, за да може държавата да изпълни една от основните си