Лъчезар Танев: Убеден съм, че мога да се справя в БФС, но не виждам някакво желание за промяна

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/8163120 www.24chasa.bg
Лъчезар Танев Снимки: Архив

Моделът “бащица” няма

алтернатива в българския футбол

Танев е запален фен на тениса. На снимката гледа турнира в София заедно с Александър Лазаров и Цветана Пиронкова.
Танев е запален фен на тениса. На снимката гледа турнира в София заедно с Александър Лазаров и Цветана Пиронкова.

Лъчезар Танев е роден на 1 октомври 1963 г. в Плевен.
Играл е за отборите на “Спартак” (Плевен), ЦСКА, “Сабадел” (Испания), “Шавеш” (Португалия) и “Локомотив” (София).

Танев разговаря с Емил Костадинов. Вляво е Станимир Стоилов, а зад тях са Радослав Здравков, Методи Томанов и Димитър Якимов.
Танев разговаря с Емил Костадинов. Вляво е Станимир Стоилов, а зад тях са Радослав Здравков, Методи Томанов и Димитър Якимов.

Има 223 мача и 72 гола в “А” група (166 мача с 63 гола за ЦСКА, 38 мача с 6 гола за “Спартак” (Пл) и 19 мача с 3 гола за “Локомотив”). За ЦСКА има 23 мача и 2 гола в евротурнирите (5 мача за КЕШ, 8 мача с 1 гол за КНК и 10 мача с 1 гол за купата на УЕФА).

Трикратен шампион на България с ЦСКА (1987, 1989, 1992), трикратен носител на Купата на Съветската армия (1985, 1986, 1989) и четирикратен на купата на България (1985, 1987, 1988, 1989).
С “червените” е полуфиналист за КНК през 1989 г.
Записва 25 мача и 5 гола за България.

След края на кариерата си основава първата мениджърска фирма в България и до днес държи лиценз №1 в БФС.

Женен за Петя, има дъщеря Теодора и син Георги. От години живее и работи в Испания.

- Г-н Танев, някои ви посочиха като най-добрия вариант за нов президент на БФС. Какво бихте им казали?

- Първо ще им благодаря за доверието. Аз съм твърдо убеден, че мога да се справя, но не съм убеден, че трябва да го направя.

- Защо?

- Защото не съм убеден, че хората на всички нива в нашия футбол искат тези неща, които бих им предложил. Да се оправят нещата.

Да има ред, да има

принципност, да се

намали до голяма

степен корупцията Нямам в себе си увереност, че самите хора, които се занимават с футбол в България, искат това да се случи. И другото нещо, което ме спира, е моят бизнес. През годините той стана фамилен. И синът ми, и дъщеря ми по един или друг начин са обвързани с него. И за да се махна от този бизнес, защото трябва да се махна, ако се кандидатирам, ще наруша спокойствието на собственото ми семейство, стандарта му на живот и това трябва да го заменя за нещо, което е доста рисковано. Не че се страхувам, напротив. Но не виждам смисъл.

- Кое според вас е най-големият риск във футболния съюз?

- То е ясно. Просто хората не искат да има правила. И оттам тръгва всичко. Има някаква съпротива и това е най-рисковото за новото ръководство, което ще бъде избрано през юни.

- Кога за последно гледахте български мач?

- Гледам редовно. Следя доста отблизо българското първенство. Има и добри мачове, не трябва да сме толкова черногледи. Но проблемите са повече от необходимото. За да има добър футбол, трябва да има публика. Това означава хубави стадиони, а в момента липсват. Не става въпрос за качеството на игра. За да дойдат хората, те трябва да имат условия.

Не две баби да

продават семки

пред входа

и вътре минерална вода да ти е на тройна цена. Това са неща от социализма, които отдавна трябваше да бъдат забравени. Не че оправдавам качеството на играта, но не е само тя причината да няма хора. Да няма интерес.

- А защо стигнахме до тази криза?

- Нещата са ясни. Нашият футбол няма как да се самоиздържа, да не се заблуждаваме. Аз с интерес следя събитията около “Левски”, защото е нормално, когато си в този бизнес, да следиш какво се случва. И с известно недоумение видях, че някои привърженици не виждат най-явното и ясното нещо. Моделът “бащица” няма как да се махне. И това важи за всеки един отбор.

Защо? Защото българският футбол не генерира толкова средства, че да могат клубовете да се издържат сами. Защото икономиката ни е това, което е. С малко пари за реклама, с малко пари за телевизионни права. С нищожни пари от билети. С някакво спонсорство. На “Левски” и ЦСКА са им необходими поне 15-20 милиона лева, за да се борят за нещо. И как ще се акумулират тези средства, за да се направи бюджет, ако го няма “бащицата”. Просто няма как да се получи. Няма и приходи от трансфери през последните години. В момента нямаме играч в най-добрите първенства на Европа.

- Тогава какъв е изходът?

- Тези клубове, както направи до най-голяма степен Кирил Домусчиев в “Лудогорец”, трябва да инвестират в най-голяма степен, за да се вдигне чисто футболното ниво. След футболното ниво идват парите. Няма как да върви обратно.

Първо се инвестира

сериозно за

по-качествени играчи, вдига се нивото, успяваш да пробиеш в Европа и по този начин до известна степен може и да си на печелба. Поне така разбрах от разговорите, които имах с Домусчиев. Ако влезеш в групите на Шампионската лига, вече може да си на плюс.

“Левски” и ЦСКА имат една огромна фенска маса зад себе си. Ако собствениците рискуват и инвестират, другото идва само. Това в последната година до известна степен се прави в “Левски”, харчат се пари за трансфери, за заплати на играчите, прави се един конкурентен отбор, който да се съревновава с “Лудогорец”. Но това няма как да се получи само след една година.

Вярвам, че ако това наистина се случи, с тази огромна фенска маса зад гърба

за 5-6 години

“Левски” и ЦСКА

ще могат да се

самоиздържат

Те имат и още едно огромно предимство. Това са столични отбори, а в момента в София е съсредоточено всичко. И рекламодатели, и хора. Получават се най-добрите заплати. Но на тези хора трябва да им предложиш нещо, за да ги привлечеш. На първо място, е нивото на отбора, но и стадионът и всички тези малки неща, които формират съвременния привърженик. Той не е този от социализма, който намираше в играта единствения си отдушник. На него ще му трябва интернет връзка на стадиона, за да направи всички съпричастни с изживяването си, наречено футбол.

- Друг път няма ли? Например с инвестиции в школата, създаването на собствени кадри.

- Няма друг път. В школата винаги трябва да се инвестира. Това е задължително, заради това не го споменавам. Не подлежи на коментар. Школата може да ти помогне тази инвестиция, която правиш за играчи, да се намали. Заради това е задължително. Но първият отбор е лицето на един клуб. И там трябва да рискуваш и да печелиш от футбол.

Ще дам един пример. Не в такава ситуация, но в подобна преди 10 години бе “Атлетико” (Мадрид). Собственикът му Мигел Анхел Хил ми е приятел. И имахме разговор точно по тези въпроси. Той беше изправен пред дилемата дали да инвестира много пари в играчи, да заложи собственост на семейството си, или да търси друг изход.

И го направи. Тогава привлече Диего Симеоне като треньор, привлякоха се скъпи играчи като Фалкао и други. И нещата тръгнаха. Отборът привлече спонсори, публика, сега направи и чисто нов стадион. И вече е сериозна сила. И ако преди е правил, да речем, 150 милиона евро оборот, то

в момента той

е двоен, да не

речем - троен

Не знам дали си върна парите, но фактите говорят.

Нещата в школите са съвсем в друга плоскост. Става въпрос за методология, начин на работа, голямо внимание към децата.

Сегашните поколения са доста по-различни от нас. Ние във футбола намирахме нещо интересно, непознато. Един изход към чужбина, ако искате. Сегашните деца получават всичко това. И няма как да им кажеш да се хвърлят на сгурта или върху кал, за да станат футболисти. Трябва друг подход. Трябва да имаш хора, които постоянно да търсят таланти. Преди беше лесно, минава един треньор през двора на училището и си избира. Сега в двора си гледат само телефоните. Никой не играе.

- Значи скоро няма да се оправят нещата.

- Защо? Има начини. Стига да се намерят хората, които искат да го направят. Както казах, моделът “бащица” в момента е непреодолим. Не може да се върви към този на “Барселона” или “Реал”, защото в Испания нещата са съвсем различни. Проблемът е в това как този “бащица” гледа на клуба. И тук ги разбирам феновете на “Левски”, защото през последните години много хора минаха оттам.

Дали го смята само

за някакво

задължение

заради бизнеса,

който има, или след като дава пари, да направи такава организация, че да стане отборът по-добър.

- Не смятате ли, че големият проблем на българския футбол са и чужденците? През последните години доста странни хора минаха през българските отбори.

- Да, има странни. Които нямат качества. Но това си е проблем на клубовете. Да имат хора, които да гледат, да преценяват. Точно заради това казах за организацията. Ето, “Царско село” привлече един Родни Антуи, който освен че им помогна да станат по-добър отбор, го продадоха и в Египет. Значи може да се намират и качествени попълнения.

Със сигурност не е лесно да доведеш качествен играч в България. Това го казвам от личен опит и с цялата си отговорност. Това ми е бизнесът.

На сериозните

футболисти въобще

не им минава през

главата да дойдат

в България

Всеки сериозен играч иска да се развива. И какво да види - няма стадиони, няма фенове, няма интерес. Националния отбор го няма на картата. Повечето ни представители в евротурнирите отпадат още преди да е дошъл август. За какво му е да идва в тази обстановка? Евротурнирите са големият пазар, където клубовете от целия континент наблюдават за нови попълнения. Вкарваш гол на “Манчестър Юнайтед” и почти е сигурно, че ще получиш покана от някой английски клуб.

- Толкова ли сме ги наплашили?

- Не. Не е това. Българският футбол няма ценз. Един играч, който иска да се развива, просто не вижда смисъл неговата кариера да минава през България. И остават вариантите или да откриеш изключителен млад талант от Южна Америка, когото да привлечеш с това, че ще играе в Европа, или пък да търсиш някой, който дълго време не е играл в западен отбор. И при това втора или трета лига. Други варианти просто не съществуват. Ако трябва да бъда честен, имах проблем и с довеждането на футболист в “Лудогорец”, когото бяха харесали. И той се запъна, че въобще не иска да играе в България. А имаше гарантирани мачове в евротурнирите.

- Да се върнем към БФС. Как виждате идеалния кандидат? Говори се за Стилиян Петров, за Бербатов.

- Стилиян Петров и Димитър Бербатов са прекрасни млади момчета, големи имена. Те първо трябва да решат за себе си дали искат да продължат своята кариера във футбола. След това по какъв начин - дали треньори, ръководители, или мениджъри.

И ако искат да бъдат ръководители, е хубаво в един период от 3-4 години да опитат това. Дали на клубно ниво, дали на национално. За да се ориентират. Защото има голяма опасност да бъдат похарчени. Ако всичко им се случва бързо. В България има един куп примери за това. И след това какво правим? Губим едни невероятно ценни хора на българския футбол. Спомняте си, че преди да стане президент на БФС, Борислав Михайлов работи и в министерството, след това бе вицепрезидент на Иван Славков-Батето, Бог да го прости, което го подготви до голяма степен. Обстановката в българския футбол е доста увълчена и ако попаднеш в нея, рискуваш да бъдеш похарчен. Това важи и за Стилиян, и за Бербатов, и за Мартин Петров.

Не е хубаво да се

прескачат стъпала,

защото има опасност

да се спънеш

- Тогава кой би бил идеалният кандидат?

- Не съм мислил по този въпрос. Всъщност въобще не е наложително да бъде футболен човек. Хубаво е да е близо до футбола, но не бива да е задължително да е ритал топка. Бизнесмен, с достатъчно самочувствие и опит.

- Значи нещо като Атанас Фурнаджиев или Веселин Балевски?

- Да, може да се каже. Трудно се намират кадри в света. Двамата са мои приятели, имат уважението ми, добри бизнесмени са. Да, може да се каже нещо подобно на тях двамата. Но е хубаво да си запознат с нещата, които се случват. Не да се парашутираш на мястото.

Всички много добре знаят, че едно ръководство е силно, когато има силен екип. В крайна сметка това ще е доста по-важно, отколкото името на президента. Дали ще бъдат намерени и включени хора, които искат да променят нещата, или пък да се запази статуквото.

- А какви са шансовете ни националния отбор да се класира на европейското първенство?

- Футболът заради това е велика игра, защото и най-слабият има шанс да победи и най-силния. Наистина силните години на националния ни отбор отминаха, дано не безвъзвратно. Но и тук основната вина е на клубовете. Защото спряха да произвеждат и да се грижат за талантите. Има и много хора, които се опитват да живеят от българския футбол, а това е трудно. Заради това губим доста момчета.

Въпреки цялата песимистична картина аз оставам оптимист. Все пак става въпрос за два мача, и то срещу отбори, които не ни превъзхождат с много. Ако треньорското ръководство успее да убеди играчите, че това е идеален шанс за тях да си оправят кариерата и да влязат в големия футбол, имаме шансове.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • Егоисти ли са богатите от ЕС

    Егоисти ли са богатите от ЕС

    Големи преговори паднаха в Брюксел как да се харчат парите на европейците за следващите години. От една страна, проблемът идва заради зейналата дупка от 75 милиарда евро след Брекзит. От друга обаче, богатите страни, водени от Германия и Франция, не крият желанието си да ударят секирата на парите, с които по-бедните държави в ЕС трябва да изравнят
  • Как баща ми и колегите му спасиха Момичето

    Как баща ми и колегите му спасиха Момичето

    Замислете се колко щастие има в думите “Изписахме я!” ТАЗИ история е малко по-дълга, но така се получи. Не питах баща ми дали мога да я разкажа. Не питах и колегите му. Може и да се обидят. Но ще поема риска. Твърде важна е и ми се ще да не я замитаме под килима. Дано не ви разочаровам, но в нея няма да се разказва за фрапираща лекарска небрежност