Бойко Борисов задмина Тодор Живков като премиер

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/8181266 www.24chasa.bg
Бойко Борисов държи реч като министър-председател.

Уроците на бившия Първи, които сегашният приложи в своите 3152 дни като министър-председател

“Борисов, ти имаш редкия късмет да си общувал с него, когато се е очовечил.”

Тодор Живков, придружен от Бойко Борисов, се явява на заседание по делото си в Съдебната палата в София. Години сегашният премиер беше до сваления вече комунистически диктатор като охрана.
Тодор Живков, придружен от Бойко Борисов, се явява на заседание по делото си в Съдебната палата в София. Години сегашният премиер беше до сваления вече комунистически диктатор като охрана.

Това са думи на Симеон Сакскобургготски към сегашния министър-председател. Изречени са по адрес на комунистическия вожд Тодор Живков.

Точно тези двама самият Бойко Борисов определя като своите два “университета” в живота и политиката. И много си личи, че е бил внимателен ученик, защото успя да ги задмине. И двамата.

Със своето едва четиригодишно управление Симеон не бе кой знае каква пречка пред Борисов. Но от днес той задминава дори Тодор Живков по дни начело на изпълнителната власт в държавата.

3152 дни е продължило управлението на Тато като министър-председател, почти 10 пълни години - от 1961 до 1971 г.

3152 дни на власт като премиер вече е бил и Борисов, почти 10 пълни години, и той с кратко прекъсване. От днес настоящият министър-председател е

втори в

класацията на

всички премиери,

управлявали

някога България

Остават му едни 500 дни да задмине друг от комунистическите управленци - Станко Тодоров.

Тук трябва да уточним, че самият Борисов в интервю от 2018 г. подчертава, че Живков все пак е недостижим, защото реално е управлявал 33 години като председател на Държавния съвет. А дори крале и римски императори трудно могат да се мерят с такова държавническо дълголетие. Така че наистина за Борисов, Господ здраве да му дава, да управлява до 94-годишна възраст ще е доста трудно постижимо. Но не и невъзможно, ако продължи да демонстрира, че си е научил уроците от Тодор Живков.

“Той и царят са ми като два университета, защото не всеки имаше тази

възможност

да слуша как

разсъждават

върхът на

комунизма и на

монархията”,

разказва в същото интервю от 2018 г. Борисов. Но ако за царя споделя, че го е научил как да се държи в обществото, то за уроците на Живков не е много словоохотлив.

Но десетте години на Борисов като министър-председател всъщност демонстрират, че именно от него е научил повече. Вероятно и заради това ГЕРБ е най-дълго управлявалата партия от 1989 г. насам, трета в цялата история на България след БКП и Народнолибералната партия на Стефан Стамболов. И подобно на тях също управлява почти или напълно без реална опозиция. Последните два мандата на Борисов пък показват и научаването на най-важния урок от Живков - управлявай еднолично, но

винаги с ОФ

зад гърба

Всъщност сегашният премиер и бившият диктатор имат една основна прилика - нищо в страната не може да стане без тях. Като премиер обаче Живков оставя повечето работа в Министерския съвет на първия си вицепремиер Живко Живков. Но пък в онези години истинските управленски решения се вземат от генералния секретар на БКП и председателя на Държавния съвет, които са всъщност и по-важните постове на Живков.

Борисов също през първия си мандат делегираше голяма част от работата в правителството на тогавашния си първи вицепремиер Цветан Цветанов. И подобно на Живков имаше навика да се вслушва в по-умни от него хора - за строителството на магистралите, за строгата фискална дисциплина. И за демонстрацията на направеното “добро” към електората. Но задължително още на старта си като премиер задържаше винаги последното решение за себе си.

Подходът “ние се събрахме и аз реших” продължава да е водещ за Борисов и до ден днешен. А вече и на малките деца е ясно, че ако имаш проблем, трябва да намериш начин да му го споделиш. Той ще го реши.

Не може да се отрече обаче, че докато Живков е управлявал една постепенно фалираща държава, то Борисов, слушайки съветите за строга фискална дисциплина, е начело на една, ако не в цветущо, то поне в много добро състояние страна.

Още в първия си мандат като министър-председател Бойко Борисов демонстрира и още един от важните уроци, научени от Живков - властта се крепи от опортюнистите. Което с годините доведе до това ГЕРБ да стане най-голямата партия в страната, а властта ѝ да се основава на хилядите чиновници в държавния апарат, които се превърнаха заедно с родата си в най-верните ѝ гласоподаватели. Като това, естествено, е допълнено от умишлената демонстрация на простодушие. Живков бе известен като “човека от народа”, Борисов пък претвори този тезис в крилатата си реплика: “Аз съм прост и вие сте прости, затова се разбираме”.

През всичките си мандати като премиер Борисов упорито демонстрира и още една от основните политики на Живков -

без одобрение

от големия брат

няма как да

се управлява

Докато за комунистическия вожд обаче това е бил моментният лидер на СССР, за Борисов големият брат е Европейската комисия. Неслучайно и при избора на Жан-Клод Юнкер, и при последвалата го Урсула фон дер Лайен една от първите задачи пред премиера е да опита да се сприятели с тях. По една проста причина - както за Живков помощта от СССР е основен двигател на икономиката, за Борисов тази роля играят европейските фондове. А въпреки всички писани правила все пак дали фондовете ще вървят към държавата, или не, последната дума има Европейската комисия - тя може да наложи наказания или да примижи, зависи дали си от нашите, или не си. Все пак 1/3 от растежа на българската икономика се дължи именно на усвояването на пари от еврофондовете. И благодарение именно на тези инжекции Борисов с право се гордее, че за първи път в историята БВП на България мина над 100 млрд. лв. точно при неговото управление.

И при учителя, и при ученика обаче са видни и опитите за шикалкавене и слушането на големия брат да е съчетано с опити за извъртане по посока на други интереси. Живков го наричаше снишаване и опитваше да си играе със Западна Германия и Япония. При Борисов е засвидетелстване на уважение, на моменти граничещо с подлизурство, към всеки друг голям - Русия на Владимир Путин, Турция на Реджеп Ердоган, САЩ на Доналд Тръмп. Тази геополитика се движи обикновено не от идеология и принципи, а от моментен търговски интерес.

С третото си правителство Борисов демонстрира и още един добре научен урок - българите са консервативни, не обичат промените и нямат ищах за реформи. Всъщност каквато и икономическа или обществена промяна да е правена от управлението на днешния министър-председател, тя е ад хок и за решаване на определен възникнал кризисно проблем. При всеки полъх на протест пък следва отмятане от дълго обмисляни политики и връщане в канавата. И то дори когато големият брат в лицето на Брюксел изисква тази реформа.

Всъщност, следвайки наученото от Живков, Борисов постигна в голяма степен същото като него - той е

безалтернативният водач

Или поне няма ярка алтернатива. Куриозното е, че водачите на опозицията се надпреварват да му подаряват изборни победи и България все повече прилича на демократура - държава, в която изборите и демокрацията са проформа.

За разлика от Живков обаче Борисов изглежда доста по-разумен за политическото си бъдеще. И съзнава, че дългото и безалтернативно властване водят до натрупване на напрежение в обществото. Вероятно именно заради това и вече неколкократно обяви, че скоро слиза от премиерския пост (дали след изборите през 2021 г., или малко по-нататък, е спорно, зависи на кой цитат от Борисов се опре човек) и ще си ръководи само партията. Ето там вече може да настигне и изпревари Живков по политическо дълголетие.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • Светът стана прекалено глобален

    Светът стана прекалено глобален

    Светът се превръща в място, където всичко е “на една ръка разстояние”. В този глобализиран свят нещо, което става на хиляди километри разстояние, много бързо засяга всички останали. Описват това като “ефекта на пеперудата”. Едва ли са много българите, които могат да намерят на картата сирийската провинция Идлиб
  • Как баща ми и колегите му спасиха Момичето

    Как баща ми и колегите му спасиха Момичето

    Замислете се колко щастие има в думите “Изписахме я!” ТАЗИ история е малко по-дълга, но така се получи. Не питах баща ми дали мога да я разкажа. Не питах и колегите му. Може и да се обидят. Но ще поема риска. Твърде важна е и ми се ще да не я замитаме под килима. Дано не ви разочаровам, но в нея няма да се разказва за фрапираща лекарска небрежност