Турско-сирийската криза загатва за един опасен Близък изток след американското изтегляне

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/8184456 www.24chasa.bg
СНИМКА: Ройтерс

В някои части от Сирия, наричани "зони за деескалация" от правителството, с бързи темпове се изостря ситуация, която може да прерасне в нов регионален конфликт.

Главните действащи лица - Турция, от една страна, и сирийското правителство с неговите руски покровители, от друга - само допреди няколко месеца изглеждаха отворени за възможността да създадат нов съюз. Вместо това обаче сега те си избиват взаимно войниците и влязоха в сблъсък.

Този пореден обрат в сирийската война е част от по-общата картина в Близкия изток. Докато САЩ се изтеглят и губят интерес, самите конфликти в региона стават все по-сложни. В Сирия, Либия и Йемен - но също в Ирак и на други места - регионалните сили се вкопчват в понякога кървави съперничества, влагайки все повече ресурси в борбата си за надмощие.

Никъде другаде това не личи по-ясно от ситуацията, която се създаде в района на сирийските градове Алепо и Идлиб този месец. Сирийската армия, подкрепяна от руските военновъздушни сили, очевидно се надява да сломи и последните бастиони на съпротива на опозицията, отваряйки напълно снабдителните пътища в цялата страна, включително към столицата Дамаск. Турция обаче сега вкарва свои войски в региона, разгневена от смъртта на 13 от войниците си при сирийски обстрели през последните десет дни.

Според Сирийския център за наблюдение на правата на човека най-малко 650 турски военни автомобили, включително танкове, са навлезли в Сирия от 2 февруари, с което турското военно присъствие в страната достига близо 6500 души. В понеделник центърът каза, че турските сили са свалили сирийски щурмови хеликоптер, убивайки тримата членове на екипажа му, и бе съобщено за руски въздушни удари близо до нова турска военна колона, навлязла в страната.

Предизвикателна позиция

Във вторник турският президент Тайип Ердоган зае предизвикателна позиция, предупреждавайки, че Турция ще пренесе военните действия в цяла Сирия, ако бъдат убити или ранени още нейни военнослужещи. Това противопоставяне обаче излага на риск нещо, което доскоро беше един от дипломатическите приоритети на Ердоган - сближаването с Русия на президента Владимир Путин. Миналата година, въпреки протестите на съюзниците си от НАТО, Турция прие доставката на модерната руска система за противовъздушна отбрана С-400, освен това се заговори, че Анкара може да купи руски изтребители, след като бе замразено участието й в оглавяваната от САЩ програма за изтребителите Ф-35.

Дали обаче това партньорство е в състояние да надживее събитията в Сирия е съвсем друг въпрос. От 2015 г. Москва залага много на най-агресивната си военна интервенция зад граница от времето на Студената война. Путин и други високопоставени представители на руските власти се срещат редовно с Ердоган и Асад - самите те бивши съюзници, между които се стигна до катастрофален разрив в началото на "Арабската пролет".

Ефектът от протестите и бунтовете, започнали през декември преди едно десетилетие в Тунис, преобърна с главата надолу множество дългогодишни отношения в региона. В Персийския залив те изправиха Катар срещу Обединените арабски емирства, Саудитска Арабия и други страни. В Сирия предизвикаха хуманитарна катастрофа и разпалиха конфликт, който засегна почти всичките й съседи.

Наистина, дори представители на администрацията на президента Обама признават, че САЩ така и не са успели да формират последователна политика по въпроса за Сирия, а при правителството на президента Доналд Тръмп ясно се вижда, че то не проявява, ако не никакъв, то почти никакъв интерес. Изненадващото решение на Тръмп да изтегли американските войски от Сирия, изоставяйки местните кюрдски съюзници, не само доведе до турска военна интервенция. То породи и сериозни въпроси в целия регион за политиката на Вашингтон. Липсва и ясна посока в политиката на Запада относно другите най-тежки конфликти в региона - в Йемен и Либия. И двата стават все по-кървави и сложни, всеки със свои регионални измерения и последици.

Глад

В Йемен войната между бунтовниците хуси и подкрепяните от Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства сили заплашва милиони с глад и недостиг на вода и същевременно създава хранителна среда за нашествия на скакалци, каквито виждаме да засягат страните от Източна Африка.

В Либия набиращият сила конфликт между подкрепяното от ООН правителство и бунтовническите командири въвлича и други държави, в това число отново Турция. Ирак се намира в разгара на своя, специфично вътрешна криза, дълбоко разделен на верска основа заради присъствието на американски и ирански сили в страната. Трудно е да се предвиди и поведението на САЩ по тези въпроси през тази изборна година. Първите резултати от първичните избори обаче показват, че ако Бърни Сандърс спечели номинацията на демократите, може да се окаже, че и двамата основни претенденти за Белия дом са заложили в кампанията си на обещание за изтегляне на американските войските от Близкия изток.

Много хора в региона и извън него биха приветствали прекратяване на "безкрайните войни" на Америка. Ако обаче Сирия може да бъде някакъв критерий, изтеглянето на Вашингтон може да доведе до нови кръвопролития и несигурност, особено ако най-силните страни в региона продължат да вярват, че освен с преговори често пъти могат да постигнат също толкова много и с военни действия. 

*Изразените от автора виждания са негови лични - бел. на Ройтерс.

/БТА/

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • Светът стана прекалено глобален

    Светът стана прекалено глобален

    Светът се превръща в място, където всичко е “на една ръка разстояние”. В този глобализиран свят нещо, което става на хиляди километри разстояние, много бързо засяга всички останали. Описват това като “ефекта на пеперудата”. Едва ли са много българите, които могат да намерят на картата сирийската провинция Идлиб
  • Как баща ми и колегите му спасиха Момичето

    Как баща ми и колегите му спасиха Момичето

    Замислете се колко щастие има в думите “Изписахме я!” ТАЗИ история е малко по-дълга, но така се получи. Не питах баща ми дали мога да я разкажа. Не питах и колегите му. Може и да се обидят. Но ще поема риска. Твърде важна е и ми се ще да не я замитаме под килима. Дано не ви разочаровам, но в нея няма да се разказва за фрапираща лекарска небрежност